Защо свободата на словото е важна?

Защо свободата на словото е важна?
Представете си, че абсолютно всички сме абсолютно съгласни по всяка една тема. Първо, животът ще е сив, скучен, всички ще сме еднакви. Второ, науката, прогресът, иновациите ще изчезнат. Трето, рано или късно ще умрем, всички, от някакво ново предизвикателство, което не можем да преборим.
Когато имаме свобода на словото, можем, като възрастни и зрели хора, да обсъдим кое е най-доброто решение. И никога няма всички да са съгласни за всичко, което е добре. Интелектуалните спорове поддържат ума жив и ни помагат по-добре да разберем собствената си теза, виждайки дупки или недоизчистени в нея логически концепции и последователности.
В чисто философски и политически план е редно да поддържаме свободата на словото. Това ни прави граждани, които могат да обсъждат живота и бъдещето на своя род, народ, град, държава. Това превръща апатичния човек в гражданин, който носи отговорност за делата си и последствията от тях.
В продължение на десетилетия в България имаме тежка държавна цензура. Има ограничения кои книги можем да четем, кои филми са гледаме, кои вестници и статии да бъдат печатани, слухти се кой какво говори публично и в частни разговори. Видяхме този експеримент как завърши - с фалит, недоимък, а и до днес много българи носят следите от инфантилизацията - ти си прост, ние, умните на власт ще решаваме всичко.
Тук и сега имаме повече свобода на словото от тогава. Има обаче една все по-масова концепция за това, че не просто не можеш да кажеш нещо, но и трябва да носиш последствия, включително наказателно, за думи. Говоря за политическата коректност и "реч на омразата".
През годините съм защитавал много и различни хора - Николай Фенерски, на когото изтриха статия от Оффнюз, Борислав Сандов, когото осъдиха за обида във фейсбук, Милена Славова, която се опитаха да осъдят за обида във фейсбук, проф. Михаил Мирчев, когото уволниха от работа заради изказано мнение, БНС, които са цензурирани навсякъде, Мартин Карбовски, на когото изтриха профилите тук, Йоан Запрянов, на когото не искаха да издадат сборник с политически есета, сега Зорница Гюцова, която не е феминистка и има по-различен поглед върху отношенията между хората.
Списъкът е дълъг.
Не съм съгласен с всичко, което казват, не е и нужно да съм. Това, че някой е изказал мнение и друг се е обидил - проблемът си е изцяло на обидилия се. Да извърне поглед, да не чете, да не гледа.
Мен, например, ме обиждат с глупостта си и дегенератщината си риалити форматите по телевизията. Не ги гледам, не искам да бъдат сваляни, цензурирани, а създателите им хвърлени в затвора.
Обижда ме чалгата - не я слушам.
Обиждат ме много неща, които докато са само думи, не действия, просто ги игнорирам и махам от живота си, но не налагам на другите своето мнение. Имат глави на раменете си, да ги ползват.
Свободата на словото в политически план е много важна и трябва да бъде запазена. Ако започнем да преследваме за слово хора, утре ще кажат, че защитниците или пък противниците на влизането в Еврозоната са за преследване. Или всеки друг казус, по който има мнения. 
Някой политик с власт ще реши, че вместо да му мътите водата, да го критикувате и политиките му, ще е по-лесно да ви прати в ареста и затвора, тъкмо ще сте пример и за другите критици.
Затова трябва възрастните хора да имаме свобода на словото.
Автор: Георги Драганов, фейсбук