Защо ППДБ трябва да отидат в историята?

Защо ППДБ трябва да отидат в историята?

Disclaimer: От тази коалиция в Пловдив има прекрасни общински съветници, които вършат много хубава работа. Винаги ги слагат след 10-то място в листите за кандидат-депутати, неизбираеми. И освен това са жени. Завиждам на спокойствието, с което приемат тази несправедливост. Едната от тях, ако се кандидатира за кмет, има моя глас.

Но защо така се случи, че от централата в София започнаха да налагат като лице на ППДБ от Пловдив противния естетически и интелектуално Манол Пейков? Как стана това? Имаше огромна вероятност да гласувам за тази коалиция, ако Манолчо не бе на предни места в листата.

След като аз започнах публично да го храня в социалките, огромна част от мои много "близки приятели" ме блокираха във ФБ. Без дори да ми звъннат един телефон, за да ми кажат, че вече не ме обичат. Аз го разбрах, като се опитах за тагна един от тях на някаква супер безобидна публикация и разбрах, че не мога, защото съм блокирана.

След това една от тях ми написа някакво много късно вечерно съобщение, което гласеше: "Заради теб, защото ти гласуваш така, аз останах без работа." Аз върнах с: "??? Аз гласувам (тогава - бел. моя) за ИТН, как това е застрашило твоята работа в герберски Пловдив?" Отговор нямаше.

Аз имам опит с "демократичната общност" още от 2013 година. Тогава живеех в София. И напълно съзнателно и с огромна страст се присъединих към протестите, които избухнаха, когато Дебелото момче стана шеф на ДАНС за един ден. Когато обаче стана ясно, какво бе намислил тогавашният Реформаторски блок (сглобка с ГЕРБ, за да седнем на трапезата, помните "предизборния трик"), аз ги зарязах. Не можете да си представите тролската атака срещу мен тогава. Наложи се да си изтрия фейсбука. Бях включвана с списъци, наричаха ме "комисар на подмяната", кака Цонка ми пишеше: "Като победим, да видим в чии крака ще се хвърляш." Аз тогава бях по-неопитна и не знаех, че на такива не бива да се отговаря, просто трябва да ги блокираш и игнорваш. Сега вече знам.

Тези хора наложиха пълен страх сред журналистите, че ако имат някакво критично мислене, което не съвпада с тяхната линия, те тябва да бъдат дискредитирани и изкарани от играта. Много колеги се уплашиха, на някои платиха. Затова сега имаме тази журналистика. Виня изцяло "демократичната общност" за липсата на журналистика в момента. Заради тях аз взех много трудното решение да спра да се занимавам с тази професия, която безкрайно обичам, дори все още. Никога няма да им простя това. Те ми ограбиха едно от най-големите щастия в живота ми.

Вероятно имат и други грехове, но от моята камбанария този грях е смъртен.

Гледайте видеото на Карбовски за "кибер партията". Той не е баш журналист от кариерата, защото не е минал по стъпките, по които всички други сме минали - носиш кафета на шефовете, после те пращат да правиш анкети, после те пращат на тъпи събития, после на по-хубави, много, много по-късно ти позволяват да правиш репортажи, а анализите и разследванията идват малко преди да се пенсионираш. Той не е минал този път, но в това видео е напълно прав. Знам го, усетила съм го на личния си гръб.

Автор: Елена Кодинова