Защо каузата на бащите за споделеното родителство трябва да се подкрепи от обществото

От както заявих публично подкрепата си за каузата на онеправданите, в случая това се оказват предимно мъжете по темата за т. нар. "споделено родителство" много мъже ми пишат за да изкажат благодарността си за подкрепата ми. Подозирам, защото съм жена, но въпреки това подкрепям тяхната борба, да могат да останат бащи в живота на собствените си деца след раздялата си с техните майки.

Някои ме питат защо го правя. Свързано ли е това с лична история.
Не. Не е свързано. Обичайно повечето хора се припознават с кауза, срещу нещо, което застрашава или нарушава техните лични права.
В случая обаче не става въпрос за това.

Просто НЕНАВИЖДАМ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА ВЪВ ВСИЧКИТЕ Й ФОРМИ. Каузата на хората, които са ощетени от липсата на възможност да останат родители в живота на децата си не е свързана с ПОЛ, а със законовата невъзможност това да се осъществява при липса на ДОБРА ВОЛЯ от страна на единия (не коментирам, ако са и двамата, пази Боже) родители.
И тук не става въпрос за жените или мъжете като правоимащи, а за ОБЕКТИВНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ, която не е свързана с ПОЛА на родителя, а с ПРАВОТО му гарантирано от Конституцията на страната да упражнява именно като родител своите права и задължения без да бъде дискриминиран от страна на държавата, както на практика се случва.

Нужни са реформи, които да защитят АДЕКВАТНО тези конституционни права, защото основния закон на държавата не е пожелателен, а основополагащ.

Защо това движение е основно от бащи?

Защото всички добре знаем каква е реалността в страната по отношение на тях след раздялата им с майките на техните деца.
Има ли смисъл да се бистри. Не мисля.
Кой е ощетен?
Децата и техните родители, които не могат да упражняват правото си именно на родители и това в повечето случай са......мъжете. Разбира се, повечето са потенциални насилници, защото това обслужва удобно противниците (повечето от тях жени) на "споделеното родителство" постановено по съдебен ред, оправдавайки по този начин радикалната им анти позиция насочена срещу мъжете изобщо.

В родителското движение стихийно възникнало през 2019г. срещу репресивните законодателни инициативи на държавата тогава чрез Законът за социалните услуги и Стратегията за детето, участваха МЪЖЕ и ЖЕНИ, но всички ги свързваше това, че бяха РОДИТЕЛИ. Не сме се делели по пол! Държавната машина репресираше ВСИЧКИ родители в страната със своите антидетски и антисемейни законодателни инициативи при това за години напред, де факто отнемайки им генерално правото да упражняват ролята си на такива, в своя полза и в полза на грантаджийските нпо-та!!!
Почти сакрална парола за "разпознаване" по между ни беше да се питаме: "Колко деца имаш?"

Не ни е хрумвало дори за миг да пресмятаме колко мъже и колко жени участват в движението и кой би бил по-ощетен от тези зловредни държавни политики съобразно пола си и кой не. Безумие!!! Осъзнайте се! И това в страна в демографски терминален стадии. Припомням го на всички бивши активисти създали неправителствени родителски организации по места в страната и които сега участват в публичния дебат!

 Запомнете: Лошият закон е лош за всички. Освен за тези, които имат персонална изгода от него.

"Всеки път, когато сме свидетели на някоя несправедливост и не предприемаме действие, ние учим характера си да бъде пасивен в нейно присъствие и по този начин в крайна сметка губим всякаква способност да защитаваме себе си и тези, които обичаме. А в съвременната икономика е невъзможно да се изолираме от несправедливостта." — Джулиан Асанж