За страховете на компрадорите ни

За страховете на компрадорите ни
Неолибералния европейски политически елит и компрадорската му прислуга в България се страхуват, че с падането на неолибералната диктатура на Стария континент (и у нас) ще започне преразпределението и на власт и на капитали, че ще бъдат подведени под отговорност за доведените почти до национална катастрофа държави.
Въпросната компрадорска върхушка у нас неистово се стреми да ни набута в еврозоната (под давлението на европейските неолиберали) като си мисли, че клубът на богатите ще остане незасегнат, което е изцяло погрешно схващане. То не почива на реалността, а е в сферата на щенията им. 
Всъщност реваншът за упадъка на националните икономики ще започне не от България, а от богатите страни в еврозоната, защото там реформаторите, наричани крайни националисти или крайнодесни, ще вземат властта все в един момент. Видно е, че набират скорост. Опитът да бъдат обявени за  профашистки и пр. формации показва също страх. Най-много да бъде създадено нелегално реформаторско европейско движение. Това е по-лошият за неолибералите вариант. Резултатите от партизанството са винаги по-драматични. Но неолибералите са неуки и откровено глупави и не знаят, какво да се прави. 
В сходен порядък, като предателството на нашите компрадори, върхушката на късния КПСС поднесе на тепсия Източния блок и СССР, надявайки се, че с това ще бъдат поканени на масата на Запада. Разбира се, това не се случи. СССР и Източният блок бяха разграбени и разбити, а соц. “елитът” от продажници бе изметен и заменен от хора с изключително спорно минало (даже криминално), но готови на всичко да задоволят щенията на западните си господари. Те се интересуваха от лично забогатяване и не им пукаше, че страните им бяга съсипани. 
Отсъствие на ценности. 
Цената, която Западът плати на продажните източни новобогаташи за услугите им беше несравнимо по-ниска от облагите на разграбването на държавите от соц. блока.
И не на последно място, компрадорите ни силно разчитат, че с механизмите на дигиталното евро ще бъдат овладени процесите на зреещото все по-голямо и все по-осезаемо недоволство у нас. Това също е погрешно схващане и историята го доказва. 
Натискат все по-силно капака на тенджерата под налягане. 
Физиката сочи какво следва. 
Но аз няма да чакам да се “обърне каруцата”, за да се търсят пътища във вярната посока за утрешния ден. Затова ще бъда на протеста в събота срещу влизането ни в еврозоната от януари 2026 г.. 
Отиването ми е въпрос на критичен ангажимент за бъдещето на близките ми и обществото. 
Призовавам всички приятели тук да го направят.