ЗА БЛАГОДАРНОСТТА И РОБСТВОТО

ЗА БЛАГОДАРНОСТТА И РОБСТВОТО

Всеки, който посмее да изрази благодарност към Русия за Освобождението, е наричан от управляващите с тъпото "русороб" /най-кресливите в това отношение ППДБ не са слизали от власт, например/. Но нека обясним, благодарността е качество на свободния, на достойния човек. Робът няма и не може да развие такова чувство. Защото умът му е зает как да се хареса на господаря, как да се прибижи до останките от масата му, как да му се размине. Той трябва да мисли едновременно за търбуха, но и за незарасналите рани от бича по гърба. Това всъщност не е мисъл, то е условен рефлекс. Робски. Бойко само простодушно го облече в думи, семпли думички - "Каквото кажат началниците в Брюксел..." Между Бойко, Радан и Йончева, да речем, няма абсолютно никаква манталитетна разлика. В Брюксел тя слугува на комисарката си Ева Юрова, Бойко на всички, а Кънев - на когото му падне. Че са и в едно "Европейско семейство" или каквото там е... При тези хора няма как да разцъфне благородството под формата на благодарност. Те и не подозират за това чувство. 
Защото извън фашизираните евроатлантически крясъци срещу нашето Освобождение, което Русия ни донесе, нека си припомним предсмъртното писмо на  22-годишния офицер Николай Шилдбах до баща му в родната Русия:

"Мили ми баща,

Вие ще получите това писмо, когато аз вече няма да съществувам. Утре ние отиваме да превземаме редутите край село Телиш и Горни Дъбник. На нашата бригада се падна най-трудната задача именно да се превземе село Телиш. Нашият полк е в авангарда, а моят батальон е начело. Както вече ви писах, дългове аз нямам, а този, който дължи на мен, простени да са му… Сбогом, задочно Ви целувам, … Предайте последния ми поздрав на всички роднини и познати, специално на …. Не ми се иска да умирам, но аз отивам в боя със спокойна съвест. Жал ми е, че ще  хвърля Вас и всичките ни домашни в нова печал, която още не успяхте да успокоите след загубата на милата ни майчица… Искам прошка от всички, ако съм обидил някого. Сбогом още веднъж, целувам Ви силно, повече няма какво да пиша, а и не мога, нещо ми гъделичка около очите и неволно ми идва мисълта, че аз повече няма да Ви видя на този свят. 

Сърдечно любящият Ви син Н.Ш."

Така, това е. Когато някой от нашите шумни евроатлантици напише подобни думи пред очите на Смъртта, ще съм склонен да преглътна и алчността, и войнствеността му. "Не ми се иска да умирам, но отивам в боя със спокойна съвест..."

Е... Този двайсет и две годишен руски благородник има повече чест и достойнство от цялото НАТО, барабар с Брюкселския парламент и Комисии. 
А аз, аз съм благодарен на Николай. Николай Шилдбах.

ПП Писмото се съхранява в Плевенския военно-исторически музей.