Всеки пети учител - вече млад и cool*, не иска да преподава математика, а физическо

57 учат за педагози по физика в Софийския университет
Психолозите се увеличават - 1855
2351 пенсионери още работят в системата
Младите искат да учат IT, но няма достатъчно преподаватели
18%, или всеки 5-и български учител вече е под 35 г. Те са 17 146 души, а тези над 65 години - 2 367.

Така средната възраст на хората, които преподават в училищата, е 46 г.

Младите учители не се обличат по стереотип, често не можеш да ги различиш от бизнесдами, казва председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов - има млади педагози с татуировки. Преди това беше табу.

Според него те са нетърпеливи.

Не им се чака поредната реформа

Искат сега и веднага. Не искат заплатата им да бъде увеличена в перспектива. Искат го веднага. Всяко управление трябва да се съобрази с това, казва Стаматов. Ако сега имаме пресищане от учители в много дисциплини, то е и защото заплатите се повишиха сериозно. Линията трябва да се запази, за да не се обърне трендът.

92 379 са педагогическите специалисти, като от тях 83 513 са учители – в училища и детски градини. Това са последните данни на Министерството на образованието и науката.

Назначени са 2960 ресурсни учители, расте броят на психолозите – 1855. Близо 1500 са логопедите, а образователните медиатори – 1653. Oтчитат се затруднения при намирането и назначаването на специалисти за допълнителна подкрепа на децата и учениците. Най-голям е недостигът на логопеди, ресурсни учители и психолози, особено в малките и отдалечени населени места.

По данни на регионалните управления на образованието медицинските специалисти в училища и детски градини са над 3000. Тенденцията е всяка година да се увеличават назначените в системата здравни работници.

Общият брой педагогически специалисти като работещи пенсионери във всички институции в системата на предучилищното и училищното образование е 2351.

“Подобряването на качеството и на достъпа до училищно образование е сред основните приоритети в дейността на Министерството на образованието и науката, а една от мерките за реализирането на този приоритет е в българското училище да работят подготвени и добре мотивирани учители”, обясняват експертите на министър проф. Георги Вълчев.

Лятото е период, в който се провеждат интервюта и се назначават учители на овакантени места. Това е динамичен процес, по време на който директорите правят интервюта с кандидатите и назначават специалисти.

Този процес продължава до 15 септември и учебната година ще започне с необходимия брой педагози и специалисти за осигуряване на обучението на учениците, уверяват от МОН.

Със законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. за системата на предучилищното и училищното образование бяха разчетени допълнителни средства над осигурените за 2025 г. за увеличение на възнагражденията на персонала, в т.ч. на педагогическите специалисти с 5 на сто от 1 януари 2026 г. Като стремежът е възнагражденията винаги да са 125% от средната за страната.

Радваща тенденция според МОН е, че

все повече се вдига балът за вход в педагогическите специалности,

а кандидатите се увеличават.

Проверка, която направиха кореспондентите ни в страната, показва, че най-дефицитни са учителите по математика и физика.

“И при няколко пъти пуснати обяви не идва нито един кандидат. В София, Пловдив и Бургас по всички останали предмети дефицитът е преодолян и няма проблем при намирането на учители. Вече не е проблем с учителите по български, чужди езици. Най-голям е напливът за желаещите да преподават по физическо възпитание и спорт”, каза Диян Стаматов.

Действащите учители по математика в системата на училищното образование в страната през учебната 2025/2026 година са били 4464. Над 55-годишна възраст от тях са 1538. Работещите пенсионери като учители по математика са около 200.

Именно заради проблема с необходимостта от кадри са направени промени в държавния план-прием за висшите училища – не просто да се привличат студенти във всички педагогически специалности, а да се насърчават тези направления, от които училищата изпитват най-голям недостиг – бъдещи учители по математика, информатика, информационни технологии, природни науки, български език и литература, история, география. Затова тези специалности ще

продължат да се ползват от различни стимули

поради критичното им значение за развитието на бъдещи поколения учени и инженери.

Затова и бе увеличен приемът с 98 места в направление “Педагогика на обучението по…” - за преподаватели по определени предмети (математика, физика, химия, информационни технологии и информатика и комбинирани предмети).

Проверка на “24 часа” показа, че в различни специалности на Софийския университет

за учители по физика се подготвят 57 младежи

За да има учители по математика, информационни технологии, физика, химия - и други, които са търсени, по Национална програма “Квалификация на педагогическите специалисти” от 2020 до 2026 година са преминали 1068 учители, които да преподават и по други предмети. Това беше крайно необходимо, особено за малки училища в отдалечени райони с малко ученици и невъзможност да бъдат назначени учители с определената норма задължителна преподавателска работа, съобщават от МОН.

Все по-трудно училищата в Пловдивско намират преподаватели в професионалните гимназии - специалисти по инженерните направления например. Проблем има и с намирането на учители по графичен дизайн, както и по предмети като география, технологии и предприемачество. Само в началото на август Бюрото по труда в Пловдив е обявило над 60 свободни позиции за педагози. Проверка на “24 часа” показа, че се търсят и преподаватели за професионална подготовка като транспортна техника и електротехника, водачи на МПС, техника и технологии на текстила и облеклото.

Впечатлението на директора на РУО в Стара Загора Милена Йолдова е, че младите педагози не искат да учат математика. За да се реши този проблем, на работа остават пенсионери, които досега са преподавали по предметите, за които няма достатъчно кандидати. В по-малките населени места пък се налага

един учител да преподава по няколко предмета

Има обаче и друга тенденция - учители с други специалности се преквалифицират като преподаватели в точните науки, за да си намерят по-лесно работа.

Общо 24 учители без никакъв учителски стаж или с опит под една година са назначени в детските градини в Смолянска област за предстоящата учебна година. Детските градини в областта са 45. Учителите без стаж в областта, които започват работа през новата учебна година, са общо 75 души от 55 училища общо в областта. В центровете за подкрепа на личностното развитие назначените колеги без стаж са четирима от общо осем центъра.

Средно между 10 и 15 са кандидатите, които се явяват за една свободна педагогическа позиция в областта.

Напоследък се усеща недостиг и на учители по география и философия, особено в по-малките общини. Причината е, че с преподаватели с такъв профил трудно може да се сформира необходимият хорариум от учебни часове, предвиден в учебния план.

Във Велико Търново най-трудно се намират преподаватели по математика и природни науки. Професионална гимназия в Горна Оряховица за втори път пуска обява за учители по природни науки.

“Има кандидати, но част от тях са с преквалификация или пък не отговарят на условията”, коментира шефката на РУО-Велико Търново, Здравка Минчева.

Средно по стотина млади учители без преподавателски стаж в училища и детски градини постъпват годишно. За миналата учебна година те са 87 учители без педагогически стаж в училища и 14 в детските градини на областта. “Младите учители се увеличават в последните години, по-хубавото е, че расте броят и на тези от тях, които остават в системата”, допълни Минчева.

Данните от Бюро по труда - Пазарджик, и актуалните обяви на Регионалното управление на образованието сочат, че най-търсени са учителите по математика и информатика. Така е и в област Монтана.

* От английски - готин.

Учителят Милен Хальов, на 38 г.:

Трябва да намериш общ език с ученика, да внимаваш да не го пречупиш

Има лесни класове и такива, при които влизаш с "боен план"

- Г-н Хальов, какво е да си млад учител в България?

- След първоначалното вдъхновение и устрема има някакво разочарование, както е във всяка професия, която е набедена за призвание. Учителската професия всъщност е призвание, но всяка професия, в която искаш да си добър, трябва да бъде призвание.

Ако се разбираш с децата, говорите на общ език, можеш да им поставиш правилата така, че да не ги нараниш, да не ги пречупиш. Това, че си способен да го постигнеш, не означава, че не полагаш кански труд. Професията не трябва да бъде оставена в сферата на хобито. Не е необходимо да си много добре платен, за да си в тази професия - не бива да е така. Не е необходимо реномето на професията да е на кой знае колко високо ниво - също не трябва. Никой не скача да защитава името на учителя в социалния разговор. Напротив, учителят много често е виновен. Вярно, има преподаватели, които не се справят и трябва да бъдат държани отговорни, но това важи за всяка професия. С две думи, задавате ми сложен въпрос. Положението е многопластово. Има го удовлетворението в тази професия, има и в някаква степен разочарование.

- Лесно ли се работи с учениците?

- Понякога да, но има случаи, в които и децата, и тийнейджърите са изключително трудни - всеки със своя характер в общност от 20 до 30 деца. Могат да възникнат невероятни конфликти, които да пречат на работата. Има и много лесни дни. Има и много лесни класове, с които наистина е много приятно да се работи. Има и такива, при които всеки ден влизаш с боен план как да подходиш, за да можеш да си свършиш работата.

- Как се оправяте с дисциплината?

- Като правя уговорката, че съм преподавател по изобразително изкуство и там не е задължително децата да стоят абсолютно мълчаливи. Не е като в часовете по математика или български. Понякога ми е трудно, но трябва да има железни закони. И преподавателят, и детето работи по-добре, когато правилата са предварително поставени. Те много добре знаят какво ще се случи, когато ги нарушат. Разбира се, последиците от нарушените правила трябва да бъдат адекватни - да няма избухваници при нито от една от двете страни. Да няма реплики от типа “сега ще се обадя на родителите, на директора”. Въвел съм правило в моя час: “Не искам да говорите. Ако имате нещо много важно да си кажете, вдигате ръка. Ще ви дам думата. Никакво шепнене не искам”. Това шепнене много бързо прераства в разговор или скандали. В момента, в който въведох това правило, дисциплината се подобри изключително.

- Колко учители са в ТикТок?

- Не знам. ТикТок нямам и това пространство ми е чуждо. Знам, че децата са там. Знам, че се случват интересни неща, и полезни. Има и глупави и безсмислени неща, които обаче паразитно се закачат в съзнанието ти. Знам, че съществуват и двете лица на ТикТок. Не знам обаче кое преобладава и да изведа кое е полезното и кое е опасното.

- Как основно си общувате с учениците, когато не сте в училище?

- Имаме си специални училищни платформи. Когато ходим по лагери, комуникацията ни е чрез Viber. Иначе си пожелавам да започнем учебната година с мисъл за това, което ще е добре за децата и за нас, преподавателите, така, че децата да излязат адекватни на обстоятелствата, които съществуват.

Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование:

Преподават по няколко предмета - проблем

Добре е, че държавата отчита ръст на младите учители, повече специалисти и увеличение на възнагражденията. Това са важни условия. Но не бива да бъркаме условията с резултатите.

92 хиляди педагогически специалисти звучат впечатляващо. Само че зад тази цифра стои един много по-важен въпрос: какво получава детето срещу това?

Ако продължаваме да имаме недостиг именно на учители по математика, физика, химия, информатика и природни науки, проблемът не е решен. Ако училищата в малките населени места продължават да търсят специалисти, а в някои случаи един учител трябва да преподава няколко предмета, системата продължава да компенсира дефицита, вместо да го решава.

И още нещо – не всеки човек с педагогическа диплома автоматично е добър учител. Да привлечем млади хора в системата, е необходимо, но следващият въпрос е как ги подготвяме и как ги подкрепяме.

Защото в крайна сметка училището не произвежда статистика за броя на учителите. То произвежда знания, умения и бъдеще.

Затова истинският показател за качеството на системата не е само колко учители сме назначили до 15 септември, а какво могат учениците ни на 15 септември следващата година.