Върнаха 13-годишния Рафаел, който беше отнет от родителите си

Даже не знам как да започна. Може би директно и в целта - ЗАЕДНО СМЕ! Отново сме цялото семейство! ТРИМАТА сме!
Неочаквано и буквално от днес за утре, върнаха Рафаел обратно при нас. Думите не стигат да опишат всичко, което минава през нас като емоция, но ще опитам накратко.
Когато човек е на бойното поле, както ние в продължение на 9-10 месеца, НИЩО не усеща и чувства. Пълна мобилизация, висок адреналин, кортизол и всякакви други процеси, които държат човек постоянно буден и нащрек. Затова и НЕ съм си давала почти никаква сметка какво се случва с нас през това време. Детето е било основен фокус през всичкото това време и едва сега започва осъзнаването.
А то е - едно огромно парче е било откъснато от моето сърце за всички тези месеци. Кървава рана е била зейнала, а под нея - черна дупка. Дупка, която поглъща всичко и нищо не връща. 
От петък раната се затвори. Липсващата част отново е на мястото си. Черната дупка се запълни. Да, ще има нужда от време и заздравителен период, но аз пак съм ЦЯЛА!
Вероятно е излишно да казвам, че узрях едни двайсет години. Или няколко живота за този период. Не съм вече същата, може да се каже че от детството окончателно стъпих в зрелостта. И виждам света по нов начин. Може би най-важното прозрение е, че семейството е СВЕЩЕНО! Това е онази единица, която е създадена по божиите закони и която е тук да е градивната частица на цялото човечество. Да, банални думи, но вече ги изричам от опит и преживяно, а не просто като някакъв лозунг.
Семейството е това, което ДАВА СИЛИ на всеки един член вътре в него и създава свой малък свят, микро вселена в голямата вселена. Децата са най-голямото богатство. НАЙ! Да, уморени от миене на чинии, битовизъм, ранно ставане, липса на време за себе си, може би често не си даваме сметка с какъв огромен ресурс разполагаме, давайки живот на новите деца. На души, дошли на този свят ПРЕЗ и ЧРЕЗ нас! Но аз ви казвам от личен опит - това е НАЙ-ГОЛЯМОТО богатство! Децата! 
Сигурно знаете, че с нашия случай се опитаха да прокарат нов закон в България - ювенална юстиция или по български казано - детско правосъдие. Искат и се опитват да противопоставят децата в крехка възраст срещу родителите. Да ги откъснат от корените, да ги посекат в тяхната неопитност. Еми - НЯМА ДА СЕ ПОЛУЧИ! Удариха на камък! Не че опитите няма да продължат, но вярвам и се надявам, че общността в България вече е доста нащрек и наясно с тези процеси и няма да се дадем.
И тук изразявам безкрайната си благодарност към всички вас - близки, приятели, познати и непознати - за безрезервната подкрепа, насърчение, утешителни думи и безпрекословна вяра, че ще се справим с това изпитание! Защото НЯМА по-голямо наказание и болка за една майка да й отнемат детето!
Сърцето ми отново е пълно! Аз отново съм цяла! И се надявам да затворим подобаващо тази страница от живота си. Въпреки, че съдебната война, която заведоха срещу нас продължава, вече сме заедно!
Да бъде светлина и любов от тук занапред!

Автор: Северина Кирилова, фейсбук