Владислав Горанов: ГЕРБ няма грешен ход, а Радев няма верен

Явор Дачков разговаря с бившия финансов министър Владислав Горанов за състоянието на икономиката, бюджета за 2026 г., отношенията с Радев и политиката на ГЕРБ. Горанов е водач на листата на партията във Варна. 

Следващото управление трябва да върне нормалността в държавната сметка, да спре вакханалията на безконтролното харчене и да наложи консерватизъм към бюджета. Икономиката е в добро общо състояние, но фискът е натоварен от години на популистки решения, разширено вътрешно потребление и разходни ангажименти без ясна сметка кой и как ще ги плати. България расте, но този растеж е крехък, защото доходите изпреварват производителността, а опитът инфлацията да се гаси с компенсации и бюджетни трансфери само налива още масло в огъня.

 Програмата на Радев в частта икономика и финанси стъпва в територия, близка до ГЕРБ, но въпросът за геополитическата му позиция остава. ГЕРБ вижда шанс за мнозинство вдясно, но ще мери всеки бъдещ партньор по отношението му към войната в Украйна, Крим и мястото на България в Европейския съюз.Новини България

Още акценти:

Пред следващото управление стои изборът между две политически щети - или вдигане на данъци, или болезнено ограничаване на разходите. Ако искаме прогресивно облагане и необлагаем минимум, трябва честно да кажем на средната класа, че ще плаща двойна, а някои и тройна сметка. Най-лесно е да анонсираш вдигане на данъци, най-трудно е да ги събереш след това.

При представянето на своята програма Радев отиде вдясно. Нещо, което или ще се промени в движение, когато опре до реални политически действия в парламента, или ще даде възможност за формиране на едно мнозинство в парламента, което да върне малко нормалността в държавната сметка. В програмата му в частта икономика и финанси има неща, които се припокриват с нашите виждания. Но има и доста вътрешни противоречия: „Запазваме данъчния модел“ и „борим неравенствата“. Как при равни други условия се случва и едното, и другото? Макар и да звучи с излишно самочувствие - ГЕРБ няма грешен ход, а Радев няма верен.

Държавата е в прилично състояние, като изключим фиска. Фискът може да бъде подреден, но само с много повече консерватизъм към бюджета. Най-голямата потенциална криза в публичните финанси не е дефицитът, а липсата на ликвидност - моментът, в който държавата няма с какво да плаща поети ангажименти. Присъствието на Асен Василев във финансовото министерство ерозира представата как трябва да се управляват публичните финанси и внуши на политиците, че публичните харчове могат да се развързват безкрайно. Новото нормално стана 3% дефицит. Проблемът е, че когато 3% стане нормално, много лесно става 6%, а 6% стават 9%.

Със сигурност не сме сбъркали с еврозоната. Политическата криза ни попречи да усетим всички преимущества на влизането в еврозоната и внушението за високите цени и високата инфлация. Аз не казвам, че промяна в ценовите равнища няма, но казвам, че постоянното говорене също ражда инфлация. Защото това са рационални адаптивни очаквания и на бизнеса, и на потребителите. Колкото повече се говори, те толкова повече се случват.

Последните години проявяваме нетърпение да забогатеем, но това няма как да стане през бюджетни трансфери - да увеличаваме заплати и пенсии, без да мислим кой ще плати сметката. Да бориш инфлация с компенсации е като да гасиш пожар с бензин.

Трагедията на прехода е, че занемарихме образованието. Сега берем плодовете на държавата от 90-те - с едни от най-лошите образователни резултати в Европа.

Гражданинът на Европа живее по-добре от гражданина на Китай. Да, те са технологично доста напреднали. Да, те се опитват бавно и последователно с перспективата на политическата стабилност да гледат много по-дългосрочно в развитието на държавата. Опитват се бавно и полека да разширяват влиянието си в целия свят. Но аз не смятам, че обикновеният французин живее по-зле от обикновения китаец.

Източник: “Гласове”