Виктор Папазов: С еврото попадаме под пълната власт на чиновниците в Брюксел и Франкфурт

Интервю за в. „Пенсионери“

1. Въпреки засилващата се нестабилност в Европа, усилията за бързо влизане в Еврозоната не спират. Преди няколко дни шефката на МВФ Кристалина Георгиева също активно се включи по темата. Какво печелим и какво губим при едно бързо въвеждане на еврото у нас?

Виктор Папазов:
Обикновения българин не печели на практика нищо. Единственото положително нещо би било отпадането на т.нар. „транзакционни разходи“, казано по-разбираемо – курсовите разлики между купува и продава.
Бих се обърнал към вашите читатели и ги попитам, колко евро обръщат годишно в лева или обратното? Да кажем, че обменят 1000 евро. Съгласно закона за БНБ, курсовата разлика не може да бъде по-голяма от 0.5%. Елементарната сметка казва, че икономията им би била 5 евро. 
Да погледнем какви са негативите, а те са многобройни! Ще отбележа предимно съображенията изложени в проекта за доклад на БНБ, който не позволиха да се приеме официално.
- Загуба на суверенитет. Попадаме под пълната власт на чиновниците в Брюксел и Франкфурт, където е централата на ЕЦБ. Макар и някак отвлечено, това има съвсем конкретни измерения. Ако не сме послушни, ще могат лесно да ни принуждават да правим всичко, което искат от нас. Пример, само преди повече от месец по инициатива на ПП „Възраждане“ беше приета поправка в закона, забраняващ пропагандата сред учениците на нестандартна сексуална ориентация. Каква беше реакцията на ЕК? Искане на обяснения и натиска за отмяна. Сигурен съм, че ако бяхме в еврозоната щеше да има и жестоки финансови санкции и репресии. Но тъй като все още имаме своя национална валута, не могат да ни принуждават толкова лесно.
- Всички страни след влизането си в еврозоната отчитат повишена инфлация, свиване на производството, увеличаване на задлъжнялостта и ред други негативни процеси.
За жалост няма място да се спра подробно на всички негативни последици, които би имало ненавременното влизане в еврозоната.

2. Каквоа е вашата оценка за дейността на пенсионните фондове? Защо те не успяват да бъдат едни от големите инвеститори в българската икономика по примера на тези фондове в другите европейски страни?

Виктор Папазов:
По някаква причина, хората се заблуждават, че частните пенсионни фондове имат за цел благосъстоянието на хората, които се осигуряват в тях. Всъщност истинската им цел е съвсем друга – печалба за собствениците и премиални за служителите. 
Частните пенсионни фондове удържаха всяка година по 1% от активите ви като такса за управление. Неотдавна я намалиха на 0.75%. Въпреки това, ежегодните удръжки, сериозно подкопават пенсията, която бихте получавали.
В периоди на добра конюнктура, те се хвалят каква висока доходност са реализирали. Помня годините преди глобалната финансова криза през 2008, как частният ПФ, в който доброволно се осигурявах, всяка година ми пращаше писмо с подобни хвалби – 7,8 -10% годишно. Изведнъж дойде есента на 2008 и … пазарите се сринаха. Когато поисках справка какво е състоянието на партидата ми, се оказа, че бяха загубили не само доходността от предходните 7-8 години, но дори и част от главницата (средствата, които им бях внасял). Когато ги попитах как ще ме компенсират, те просто вдигнаха рамене и се оправдаха с международното положение. Това ме ядоса сериозно, затова изтеглих средствата си и взех нещата в свои ръце. Обръщайки се назад, смятам, че постъпих правилно.

3. Бяхме индустриална страна, сега сме далеч назад в таблицата на развитите страни в света. Възможно ли е да се върнем баланса в икономическото си и отраслево развитие?

Виктор Папазов:

Разбира се, че е възможно, но няма да е нито лесно, нито бързо. Сигурен съм, че вашата аудитория, към която между другото се числя и аз от една година, знае от своя жизнен опит, че лесно се руши, но много трудно се гради. Независимо дали става въпрос за къща, икономика или държава. 
За да се случи това, трябва да възродим индустрията си и да започнем да произвеждаме продукти с висока добавена стойност. Трябва да се изкачим по-високо в технологичната верига. Там където бяхме и ни извадиха. Преди имахме металургия, машиностроене, химическа промишленост, електроника. Сега са ни превърнали в суровинен придатък.
Освен това, в управлението трябва да попаднат хора, които милеят за народа и страната. Вярвам малцина няма да се съгласят, че повечето от тези, които управляваха държавата последните 35 години, се интересуваха от добруването на хората. Мнозинството от тях използваха властта за собствена облага и забогатяване. Затова си позволявам да отправя апел към всички ваши читатели – гласувайте! Независимо какви са политическите ви пристрастия. Гласувайте!
Партиите на статуквото са създали такъв модел, при който ниската избирателна активност ги бетонира във властта. Ако искаме да променим страната, трябва да започнем от себе си. Да спрем да бъдем пасивни наблюдатели и да вземем нещата в свои ръце.