Вчера се навършиха 75 години от рождението на талантливата луда глава Пламен Масларов

ЧЕСТИТА НОВАТА 2025! ЗДРАВЕ И КЪСМЕТ!
Вчера се навършиха 75 години от рождението на талантливата луда глава Пламен Масларов (1.01.1950 – 8.06.2010)!
Където и да се появеше, си беше атракция – приведеният Масларов, със смръщена брада и неизменна шапка, в последните години облечен от горе до долу в Camel и почти неразделно с Ванчето... И както изглеждаше гневен (а и често бе), отвореше ли само уста, обайваше де, що види по пътя си – жени и мъже, тийнейджъри и пенсионери, кинаджии и компютърджии. Масларов имаше безброй и разни приятели – с някои работеше, с други разговаряше, с трети купонясваше, с четвърти – всичко накуп...
Роден е в София. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Докато учи, работи като асистент-режисьор и играе като актьор. След като завършва, е режисьор в театрите в Пловдив и Бургас. По-късно специализира режисура и драматургия в Париж.
Ръсеше ругатни, майтапи, псувни, спомени, всякакви бивалици-небивалици. Разказваше с такава гъста сугестия, че ченета се опваха, а той спираше автоироничния монолог само за да отпие кротко.
Без да обръща внимание на болното си тяло, Маслинката остана до края стоик на авантюризма – независимо дали става дума за собствените му филми или старите ленти, за синовни, бащински или приятелски грижи... Той притежаваше разни таланти, но в един бе уникален - щедростта.
През 80-те се гавреше със соцдогмите с хашлашко издевателство, но вече не приличаше на светлото момче Мустафата в класическия „И дойде денят” (1973) на Георги Дюлгеров. След това се снима неведнъж – дори изигра неподозиран ходжа във „Военен кореспондент” (2008) на Костадин Бонев...
Когато демокрацията дойде с големите илюзии, Масларов с още по-големи крачки се впусна в разни инфарктни авантюри, оставайки си вечният бохема-недоволник с непредвидими реакции – бе първият ни продуцент, заложил собственост, за да превърне проекта “Граница” на Илиян Симеонов, светла му памет, и Християн Ночев във впечатляващ дебютен филм, после отказа да го даде в конкурса на “Златна роза”, а авторите нарушиха ветото му и получиха „Златна роза” за дебют; хвана се да продуцира закачливо-еротичното нощно шоу “1002” нощи по Канал 1, а мечтаеше да направи филм по операта “Отвличане от сарая”; почака, беснеейки, единайсет години, докато най-сетне заснеме “Похищението” (2009) по сценарий на Боян Биолчев, а след фаталния кръвоизлив по време на снимки на филма “Корави старчета” в Резово, като го сложили в болничната количка, подвикнал “Какъв фарт става от това”...
Този нестандартен масларовски микс от бохемство, интелигентност, безумство и сантименталност той вгради в своите игрални филми, първият сред които е пощальонската драма „Любовта на Мирон” (1980). В тях има пожарен хъс за експеримент, абсурдистки хумор и нежна деликатност. Така със “Съдията” (1986) въведе уестърна на български екран, със “Забранено за възрастни” (1987) – клиповата естетика, с “Кмете, кмете” (1989) – идеологическата гротеска, с “14-те целувки” – постмодерната комедия... Всъщност, нито един от игралните филми на Масларов не се повтаря като жанр, а най-излятият сред тях е топло ироничният и лирично монотонен “Зелените поля” (1984) – за Митри и кончето му в покрайнините на София.
Междувременно, по време на Прехода, снима игралната поредица в БНТ “Слово за ползата от четенето”, документалния филм “Ведомост”, беше две години директор на Народния театър “Иван Вазов”, а от 2004 – на Българската национална филмотека... За мнозина бе чудно как артистична особа като Масларов се захвана с непосилната донкихотовщина на администрирането, но той вложи страхотна енергия за отстояването на Филмотеката като важен културен институт - за него тя бе и памет, и сантимент, а и никога там не е властвала по-приятелска и ведра атмосфера. Имаше намерение направи филм за къщата на улица “Гурко” № 36 (обиталището на БНФ от 1974) и през нейната съдба да проследи софийския ХХ век и част от историята на българското кино...
Има нещо симптоматично в мистерията, че Масларов издъхна, работейки над филм, и през юни, както се случи преди 14 години с Едуард Захариев, светла му памет. Освен че ги свързваше интензивен житейски бекграунд, Пламен е съсценарист на неговите филми „Скъпа моя, скъпи мой” (1986) и „Резерват” (1991)...
По повод 75-та годишнина от рожеднието му във Филмотечно кино „Одеон” на 3 януари от 12.00 ще бъде показан „Кмете, кмете” (1980), а на 6 януари от 13 – „Забранено за възрастни” (1987).
Незабравим си, приятелю!
 

Източник: "Филмотечно кино "Одеон", фейсбук