В желанието си да се подиграят на Борисов - се подиграха с християнството

Репликата на Борисов за събитията от Страстната седмица предизвика вълна от възмущение, което – по парадокс – се превърна в по-голяма безвкусица от самото изказване на Бойко Борисов.

Неговата стилистика ме потрисаше преди 25 години. Когато стана премиер през 2009-а, си помислих, че това е дъното на българския народ, но после дойде Пеевски и спрях да мисля в тези категории. Опитите на ДБ, „Промяната“, Слави Трифонов, „Величие“ и прочие девиации по-скоро ме накараха да приемам уродливостта за нормалност.
Слагам този контекст, защото репликата на Борисов предизвика вълна от богохулства, безвкусни шеги и гаври с Христос в най-важните дни от Страстната седмица. В обсесията си да го осъдят, неговите политически противници (по конюнктура) от либералния сектор преекспонираха и изопачиха думите му, превръщайки ги в истинска безвкусица (да не употребявам по-силни думи).
Това си струва да се коментира.
Борисов направи, в своя си селски и простодушен стил, някаква мини-изповед за разбирането си за християнството. Извън народняшката му стилистика, чиято отличителна черта е вулгарността, той описа горе-долу точно евангелските събития. Неговите критици, по фарисейски, се опитаха да го изобличат и – без да искат, защото нямат никакво отношение към Христос – избълваха всякакви подигравки, карикатури и безвкусни шеги в най-важните дни от Страстната седмица.
В желанието си да се подиграят на Борисов, се подиграха с християнството – без никаква идея, че го правят. Това е типично за либералния фарисейски квас.
В изказването на Борисов имаше нарцисизъм и политическо послание – по мегаломански той се идентифицира с Бога. 
Лидер, изпратен в пенсия от Пеевски, който го е пенсионирал преждевременно, но който ще се върне неизменно в политиката и ще му се появи изневиделица.
От гледна точка на евангелския разказ, Борисов – независимо от собствената си интерпретация – беше коректен. 

В неговата импровизирана простотия нямаше и сянка от богохулство. Напротив – мисля, че той има страх от висша сила, суеверие, а и Божи страх, което е уникално постижение за политик от съвременна Европа. Въобще не си правя илюзии за криминалната природа на Бойко Борисов и неговия произход. 
Просто казвам, че той не се подигра с Христос в Страстната седмица, а с Христос се изгавриха всички онези, които намериха за уместно да тиражират простотията му в съвсем друг, подигравателен контекст. Имаха желание да защитят Христос, а му се подиграваха непрекъснато.
Никой християнин не би си позволил, точно в тези дни, да тиражира и интерпретира това, което прочетох в най-важните дни от живота на Църквата.
По парадокс, Бойко Борисов има по-голям инстинкт за правилно и неправилно от своите критици от умнокрасивия сектор. Те са истински безбожници, той – истински вярващ. Не за друго, а защото вътрешно знае, че с нищо не е заслужил това, което е (познавайки се добре), ако нямаше висша сила, която да го изтика нагоре.
Борисов беше богобоязлив самоделен богослов и обигран политик, когато разказа какво мисли за Възкресението.
Онези, които го атакуваха с подигравки, пошли карикатури на Кръста и тъпи реплики в социалните мрежи, са по-голяма щета. Те са истински безбожници. Борисов е мафия от старомоден сицилиански тип, с усет за истина и чест (когато не му нарушават личния интерес – което не се случва често).
Те са пошла инвенция на лекомислената си страст за власт.
Докато това не се разбере, няма да има никаква промяна в България. Ще се лутаме между примитивната квазидиктатура на Пеевски и Борисов и далеч по-голямата щета, наречена Кирил и Асен.