Удар по Тръмп! Демократите си върнаха контрола и над двете камари на Конгреса

Недоволството от високите цени и войната с Иран разклатиха доверието в лагера на републиканците

Наскоро Доналд Тръмп поиска американците да гласуват така, сякаш името му е в бюлетината.

Междинните избори на 3 ноември обаче донесоха тежък отговор на желанието му - демократите категорично си върнаха Сената, а според прогнозите на Ен Би Си и Си Би Ес печелят и Камарата на представителите.

Успехите на сините достигнаха до щати, смятани за пристани на републиканците, и поставиха под въпрос това как Тръмп ще прокарва програмите си през оставащите две години от мандата.

Според актуалните данни, тъй като все още зад Океана се броят последни гласове, лагерът на демократите има 53 места в Сената срещу 41 за републиканците.

Тръмп призна поражението на червените, като пред "Фокс Нюз" заяви, че демократите "са се справили добре". Той не скри разочарованието си, като допълни: "Имахме страхотни митинги. Малко съм изненадан". Тонът на републиканеца звучеше доста помирително, когато отбеляза, че има "много неща", по които би могъл да работи с опонентите си.

За Камарата прогнозата е 255 срещу 180 места - преднина от 75 за демократите.

На тези избори американците избираха всички 435 членове на Камарата на представителите и 35 от общо 100 сенатори. Това число включва 33 места, чийто мандат изтича сега, както и двете места, освободени от вицето на Тръмп Джей Ди Ванс и държавният секретар на САЩ Марко Рубио, когато станаха част от настоящата администрация на Тръмп.

За контрол над долната камара са необходими 218 места, а демократите се нуждаят от поне 51 в горната.

Преди вота републиканците имаха 53 сенатори срещу 45 демократи и двема независими, които работиха със сините - тоест 53 на 47. Именно затова опозицията трябваше да спечели поне 4 места.

Равенство от 50 на 50 нямаше да е достатъчно, защото при разделен вот за Сената решаващият глас е на Ванс.

Демократите спечелиха шест сенаторски места, държани от републиканците - Тексас, Канзас, Охайо, Айова, Северна и Южна Каролина. Победата на Джош Турек над Ашли Хинсън в Айова е тази, осигурила мнозинството.

Най-силният символ на обрата обаче е Тексас. Там 37-годишният Джеймс Таларико победи главния прокурор на щата Кен Пакстън и стана първият демократ, избран за сенатор от Тексас от 1988 г. насам. Щатският депутат и студент в презвитерианска семинария привлече внимание с начина, по който свързва християнската си вяра с прогресивни политически идеи. Загубата на Пакстън има и пряко значение за Тръмп, който лично застана зад него и дори участва в кампанията му.

В Канзас пасторът Адам Хамилтън победи действащия сенатор Роджър Маршал. Щатът не беше избирал демократ за Сената от 1932 г.

Хамилтън изгради кампанията си около разходите за живот и търсенето на подкрепа отвъд собствената си партия. Пробивът е особено показателен в щат, който Тръмп спечели с повече от 16% преднина през 2024 г.

В Южна Каролина педиатърката Ани Андрюс надви над републиканката Дарлийн Греъм. Това е първата сенаторска победа за демократ в щата от 28 години. Само две години по-рано Тръмп беше спечелил Южна Каролина с приблизително 18% - още един знак колко далеч отвъд обичайните оспорвани щати се разпространи недоволството.

Демократите спечелиха и по-предвидими, но решаващи битки. Бившият губернатор Рой Купър победи Майкъл Уотли в Северна Каролина. Джон Ософ запази мястото си в Джорджия срещу Майк Колинс, а Крис Папас спечели в Ню Хемпшир срещу бившия сенатор Джон Сунуну.

Към победите на сините е и тази в Мейн, където Ен Би Си прогнозира успех на Трой Джаксън срещу републиканката Сюзън Колинс. Така партията отне седмо сенаторско място от републиканците.

Историческа е и победата на Пеги Фланаган в Минесота. Досегашната зам.-губернаторка победи републиканката и бивша спортна журналистка Мишел Тафоя, като стана първата жена от коренното население на САЩ, избрана в Сената.

Републиканците запазиха сенаторското място във Флорида, където Ашли Муди победи Анджи Никсън.

В Охайо бившият сенатор Шерод Браун се завърна с победа над Джон Хъстед. Демократите отбелязаха успех и в губернаторските избори - Ейми Актън надделя над Вивек Рамасвами в Охайо, а партията спечели и в Айова. Кийша Ланс Ботъмс в Джорджия стана първата чернокожа жена, избрана за губернатор на американски щат.

Тексас поднесе и второ тежко поражение на републиканците с победата на Джина Инохоса над Грег Абът. Тя ще бъде първата жена от латиноамерикански произход начело на щата и първият му губернатор демократ от времето на Ан Ричардс, която напусна поста си през 1995 г.

Инохоса постави в центъра на кампанията си намаляването на разходите за живот, държавните училища и ограничаването на корпоративното влияние.

В Камарата на представителите демократите отнеха републикански места в Ню Джърси и Пенсилвания и спечелиха освободени места в Северна Каролина и Кентъки.

Победата открива пред Хаким Джефрис възможност да стане първият чернокож председател на Камарата на представителите. Изборът на председател предстои.

Икономическото недоволство май се оказа основен двигател на вота. Според екзитполовете близо 90% от избирателите определят разходите за живот като решаващ или важен фактор за избора си.

Мнозина американци казват, че живеят по-зле, отколкото в началото на мандата на Тръмп през 2025 г.

Екзитполът на Си Би Ес например отчита едва 38% одобрение за работата на президента сред участвалите във вота.

Войната с Иран допълнително натовари кампанията на републиканците, включително чрез поскъпването на горивата - нещо ключово за ежедневието им предвид лошата инфраструктура на градския транспорт.

Изборните резултати поставят под съмнение и подхода на Тръмп да подкрепя кандидати преди всичко заради личната им лоялност. Способността да спечелиш одобрението на президента явно е крайно недостатъчна, когато трябва да привлечеш разочаровани или независими избиратели.

Самият Тръмп по-рано се опита да се разграничи от поражението. "Не бях в бюлетината и ако бях, щяхме да спечелим СЪКРУШИТЕЛНО!", написа той в "Трут соушъл".

Практическите последици от вота ще се проявят с новия състав на Конгреса през януари 2027 г. Най-съществената промяна в Сената засяга назначенията - именно горната камара одобрява предложените от Тръмп федерални съдии, министри и посланици.

Мнозинството на демократите ще може да спира кандидати, включително при евентуално овакантяване на място във Върховния съд.

Контролът над Камарата на представителите дава на сините възможност да ръководят комисии, да свикват изслушвания и да изискват документи и свидетелски показания. Това значи повече надзор над администрацията и възможни разследвания на решенията и действията ѝ. Новото мнозинство ще има и по-силни позиции в преговорите за държавните разходи.

Победата обаче не значи свобода за демократите и техните програми. Тръмп има правото на вето. В Сената за преодоляване на процедурното блокиране на повечето законопроекти обичайно са нужни 60 гласа - повече от необходимото за контрол над камарата. Затова преговорите с републиканците ще останат част от работата на Конгреса.

Източник: 24 часа