У нас, настана хаос. Зеленски вика с българските служби сме в контакт, заедно стигнахме до извода, че са руски дронове, Радев отрича

У нас, настана хаос. Зеленски вика с българските служби сме в контакт, заедно стигнахме до извода, че са руски дронове, Радев отрича. Чии са дроновете, не знаем. 
 В Турция, кметът на Измир се присъедини към Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. Измир, третият по големина град в Турция бе опозиционна крепост, която ПСР никога не е печелила на избори през повече от 23-те си години на власт. Ердоган обяви присъединяването на Джемил Тугай по време на заседание на ПСР в сряда. Това е поредният удар срещу и без това отслабената опозиция в Турция; през последните две години десетки нейни избрани представители бяха арестувани по множество обвинения, свързани с корупция, а контролът над много провинции и райони ѝ беше отнет. Загубата на Измир, град с население от 4,5 милиона души, е тежък символичен удар. През 2024 Тугай победи кандидата на ПСР с разлика от 12 %.
 В Русия, военните разходи са на път да достигнат рекордно ниво тази година, след като Путин добави близо 60 милиарда долара във военния бюджет. Руският президент разпореди тази съществена промяна във връзка с войната в Украйна в края на миналата година, след като прецени, че преговорите със САЩ в Аляска няма да доведат до приемливо споразумение за прекратяване на бойните действия. Очаква се до края на годината разходите за отбрана да достигнат близо 17 трилиона рубли (199 милиарда долара), което е с около 40% повече от първоначалния план, обявен от правителството. Тази война няма да свърши само защото ние говорим за мир. 
В Бразилия, кандидатът за президент Флавио Болсонаро си осигури подкрепата на две партии от център-дясно – ден след като опитен депутат застана зад него, – което засили кампанията му преди оспорвания балотаж. Партиите „Униао Бразил“ (União Brasil) и „Прогресистас“ (Progressistas) подкрепиха десния кандидат. Болсонаро обеща да изкара само един мандат като държавен глава, ако бъде избран на балотажа на 25 октомври. Междувременно на деня след първия тур чуждестранни инвеститори вложиха рекордните 10,06 милиарда реала (2 милиарда долара) в бразилски акции, търгувани на борсата в Сао Пауло – най-големият еднодневен приток на средства в историята. Това се случи на фона на засилените надежди, че ако бъде избран за президент, Болсонаро ще се заеме с нарастващите фискални проблеми на страната и ще проправи пътя към понижаване на лихвените проценти. 
В Индия, вносът на венецуелски петрол нарасна рязко до най-високото си ниво от почти 7години насам, тъй като големите отстъпки привличат рафинерии, докато доставките от Русия поскъпват. Доставките на суров петрол от Венецуела за Индия се очаква да се удвоят и да достигнат около 465 000 барела на ден през този месец спрямо 196 000 барела през септември. Всички пратки от южноамериканския производител, предназначени за Индия, са с крайна дестинация пристанище Сика – терминалът, използван за рафинерията в Джамнагар, която е най-голямата в света. 
 В Сърбия, масово се отправят обвинения за несправедливи изборни условия преди предсрочните парламентарни избори на 25 октомври, на които Вучич и неговата управляваща Прогресивна партия са изправени пред най-голямото си предизвикателство, откакто дойдоха на власт преди повече от десетилетие. Според опозиционната група „Студентска листа“, ръководена от студенти, властите, лоялни към дългогодишния силен лидер и неговата партия, възпрепятстват гласуването на многобройната сръбска диаспора, след като близо 106 000 граждани, живеещи в чужбина, се регистрираха за участие във вота за 250-местния парламент на страната. „Ако Сърбия иска да запази демократичната си легитимност и трайната стабилност, изборите трябва преди всичко да бъдат наистина достъпни, равнопоставени и надеждни за всички граждани, включително за онези, които живеят в чужбина“, казаха в изявление „Студентска листа“.
 В Чехия, таванът на цената на дизела е намален с 1,5%, докато този на бензина остава без промяна. Въпреки очакваното краткосрочно поевтиняване, горивата вероятно ще поскъпнат средно с 1,5–2% през октомври. 
 В братска Македония, Мицкоски очаква икономически растеж от 3,5–4% през 2026 г., подкрепен от ръста от 3,7% през първата половина на годината. Той прогнозира и сравнително ниска инфлация, а данните за външната търговия показват по-силен ръст на износа спрямо вноса.
 В Полша правителството понижи максималните цени на бензин и дизел съответно с 0,4% и 0,8%. Очаква се това да намали приноса на горивата към инфлацията. Според социологическо проучване 65% от поляците обвиняват президента на САЩ Доналд Тръмп за високите цени на горивата, а 25% — правителството на Доналд Туск.
 В Румъния, номинираният за премиер Лука Никулеску подготвя управленска програма с акцент върху икономическия растеж, покупателната способност, бизнеса и достъпните цени на енергията. Той разполага с десет дни, за да договори подкрепа и да осигури необходимите 233 гласа за одобрение от парламента. Социалдемократите не подкрепят безусловно кандидатурата му и се противопоставят на мерки за строги икономии, но вероятността правителството му да получи доверие е над 50%.
 В Словакия, финансовият министър защити проектобюджета за 2027 г., като заяви, че той запазва данъците за бизнеса непроменени и увеличава разходите за социални услуги, здравеопазване, образование и транспорт. Опозицията обаче предупреждава за висок дефицит, нарастващ държавен дълг и недостатъчни мерки за икономически растеж. Бюджетът явно цели да осигури електорална подкрепа преди изборите.
 В Унгария, правителствмото оттегли ветото си върху отварянето на още два преговорни клъстера за присъединяването на Украйна към ЕС — за вътрешен пазар и конкурентоспособност. Решението последва внасянето на законопроект за училищно образованието на езиците на малцинствата, насочен към опасенията на Будапеща относно правата на унгарското малцинство. Най-трудни се очаква да бъдат преговорите за земеделието.
 В Украйна, инициатива предлага 5 възможни формата за прекратяване на огъня, включително пълно примирие, гаранции за корабоплаването и продоволствените доставки в Черно море и прекратяване на атаките срещу енергийната инфраструктура. В инициативата участват САЩ, Индия, Турция и Египет. Реализирането на всеки вариант зависи от съгласието на Русия, която продължава да обвинява Украйна, САЩ и Европа за липсата на напредък.
 В Брюксел, Европейската комисия отпусна нови 1,24 млрд. евро на Украйна за дронове и ракети, произведени в страната. Средствата са част от заемната програма за подкрепа на Украйна в размер на 90 млрд. евро за 2026–2027, от които 60 млрд. са предназначени за отбрана, а 30 млрд. — за бюджетна подкрепа. До края на 2026 Украйна очаква да получи общо 17 млрд. евро бюджетна помощ, при изпълнение на условията на ЕС.
 Отново в Брюксел, посланиците на ЕС се споразумяха за нов пакет санкции срещу Русия, насочен към 743 физически лица и 826 организации, основно свързани с руския военно-промишлен комплекс. Ограничения ще бъдат наложени и на 77 депутати от руската Дума, избрани от анексирани украински територии. Мерките включват замразяване на активи, забрани за пътуване и ограничения за финансиране. Очаква се официалното им одобрение на 12 октомври. 
Сега знаете повече за геополитиката около нас в четвъртък, както аз я виждам