Твърдението на Лора Крумова, че граф Игнатиев има пряка роля в обесването на Васил Левски, се базира на реален исторически документ, но се гради върху неправилното му тълкуване

Твърдението на Лора Крумова, че граф Игнатиев има пряка роля в обесването на Васил Левски, се базира на реален исторически документ, но се гради върху неправилното му тълкуване.
Става дума за депеша на Игнатиев до руския външен министър Александър Горчаков от 30 януари 1873 г., в която се казва: 
„Софийското съзаклятие е получило задоволително решение… Щастливият изход на това дело трябва да се припише на умереността на Великия везир, който, като се придържаше към нашите съвети, избягна да даде на това дело по-широк ход.“
Този текст е автентичен. Проблемът не е във факта, а в интерпретацията.
Първо, изразът „задоволително решение“ в дипломатическия език не означава морална оценка на присъдата, а политическа оценка на ситуацията. В случая той означава, че процесът е приключил без да доведе до по-широка криза или масови репресии.
Второ, самият документ уточнява какво означава „щастливият изход“ – той се дължи на това, че османската власт „избягна да даде на това дело по-широк ход“. Тоест, става дума за ограничаване на разследването, а не за насърчаване на смъртни присъди.
Трето, ключовият израз „последвал нашите съвети“ също често се изопачава. От самия текст е видно какви са тези „съвети“ – именно да не се разширява делото и да не се разкрива по-голяма революционна мрежа.
Няма нито едно изречение в този първичен източник, което да показва, че Игнатиев е настоявал за обесването на Левски или изобщо за смъртна присъда. 
Следователно логиката на манипулацията е следната: взима се реален цитат, изважда се от контекст - думата „щастлив“ се тълкува емоционално. С това се внушава причинно-следствена връзка, която в документа не съществува.
Историческият факт е, че Левски е осъден от османски съд. Също така е факт, че руската дипломация е имала влияние върху общия ход на събитията. Но от наличния първичен източник не следва, че Русия или Игнатиев са поискали или организирали екзекуцията.
Най-точното заключение е, че документът показва дипломатическа намеса с цел ограничаване на мащаба на репресиите, но не доказва участие в решението за смъртната присъда.
Именно тук е границата между история и интерпретация, в случая съзнателно манипулативна. 
Госпожа Крумова очевидно е решила да се включи като опонент в предизборната борба на Костадин Костадинов.. Но нека не го прави чрез манипулации и внушения за българската история. И то в ролята на журналист. 
Все още в нашата клета родина има хора, които можем да работим с първични исторически избори, че и да хващаме елементарните манипулативни подходи.
Хайде вече наистина всяка жаба да си знае гьола, защото се минават границите на приличието. Не се правете на историци, при положение че дори авторитетът сред собствената гилдия ви липсва.

Автор: Тодор Беленски