„Това не е моята война“, заяви категорично президентът Доналд Тръмп пред скептичния – не, направо враждебен – журналистически корпус в Белия дом, когато беше попитан за възможния изход от преговорите с Русия за прекратяване на войната в Украйна. Дали хората от корпоративните медии наистина разбраха какво искаше да каже 47-ият президент, е друг въпрос.
Без да го казва директно, президентът фактически призна, че не разполага с реален лост върху Русия, който да я накара да прекрати войната. Затова, вместо да протака излишно този безнадежден конфликт (от гледна точка на НАТО в прокси войната с Русия), при който всяка седмица умират по 5000 млади мъже, Тръмп се готви да ограничи своите, и на Америка, загуби.
Всеки патриотично настроен американец би трябвало да приветства този изход. Защото е много вероятно, ако конфликтът продължи с американска подкрепа, войната в Украйна да прерасне отвъд обикновена регионална прокси война — особено като се има предвид, че украинците стават все по-отчаяни.
Следователно, каквито и да са преговорите, те няма да бъдат сериозни. Вместо това, Тръмп има нужда от видимост за опит за преговори, за да може после да се оттегли и едностранно да обяви мира. По този начин САЩ най-сетне ще могат да се откъснат от губещата украинска ситуация.
За съжаление, няма по-чист начин Тръмп да излезе от това тресавище. Предшественикът му просто го остави без реално влияние нито върху Украйна, нито върху Русия.
Европейците — уж съюзници на Америка в тази неугледна прокси война — нямат значителен военен капацитет сами по себе си, но са готови да се бият с Русия до последния украинец. А когато последният украинец бъде убит, европейците с охота ще продължат войната в Украйна до последния американски войник. Тръмп разбира това. Той няма да се подчинява вечно на една заблудена Европа и неотстъпчива Украйна.
И докато европейските (и британските) лидери продължават да действат с убеждението, че по някакъв начин са равностойни на Съединените щати или Русия, те няма да участват в смислени преговори за прекратяване на войната.
Разбира се, въпреки какво си мислят европейците, Тръмп няма безкрайно да поддържа конфликта, за да удовлетвори така наречените си съюзници (всички от които, изглежда, вярват, че „победата“ над Русия е точно зад ъгъла, ако само НАТО изпрати още един пакет смъртоносна помощ за Украйна).
Междувременно, украинското ръководство начело с президента Володимир Зеленски има още по-малко желание — или стимул — да прекрати войната. За всеки наблюдател на конфликта трябва да е ясно, че самият Зеленски най-вероятно ще бъде или убит, или арестуван (и после убит), ако спре да води войната, преди Украйна да постигне „победа“. Заобиколен в много случаи от откровени неонацисти (или техни симпатизанти), Зеленски е прославен заложник на военолюбивите украински кадри. Да не забравяме, че въпреки всичките тиради на Европа как Украйна била „застрашена демокрация“, националните избори в Украйна бяха отменени миналото лято, а режимът на Зеленски отказва да ги възобнови — така че Украйна дори не може точно да се опише като „демокрация“.
От друга страна, Русия — която според западните корпоративни медии е „като, напълно нацистка Германия“ — от началото на войната поне запази видимостта на президентски избори, проведе множество регионални избори и се готви за федерални парламентарни избори догодина.
А как точно Киев дефинира „победа“ във войната си срещу Русия? Според украинския режим, победата не е просто оцеляването на ориентирана към Европа Западна Украйна. Те поставиха за цел пълното възвръщане на всички територии, загубени от Русия след 2014 г. — включително Крим, който руските лидери са заявили, че ще защитават с ядрени оръжия, преди да го върнат под контрола на Киев — и „дерусификацията“ на Източна Украйна и Крим. Това много прилича на етническо прочистване. На стратегическо ниво, украинските цели са напълно непрактични, като се има предвид колко превъзхождащи са руските въоръжени сили.
Към това се добавя и въпросът с лесните пари, които се изсипват в Украйна от началото на войната, и колко много украински официални лица (и техните семейства) са се облагодетелствали от тези връзки със Запада. Прекратяването на войната неизбежно означава и край на „златната жила“, която тече в банковите сметки на влиятелни украинци вече повече от десетилетие.
Да се очаква, че Зеленски или някой от обкръжението му ще търси сериозно мир при тези обстоятелства, е фантазия, в която вярват само елитите в Брюксел (и в Демократическата партия в САЩ).
Тръмп, човек, застанал на повратната точка в историята, знае, че администрацията на Байдън му е оставила губеща позиция по отношение на Украйна. Той разбира, че ако продължи участието си в конфликта — било то чрез търсене на мир, или чрез изпълнение на все повтарящите се украински искания за още и все по-смъртоносна военна помощ — Америка никога няма да се освободи от този конфликт.
В един момент войната ще ескалира и най-вероятно ще прерасне в по-широка война, включваща пряко участие на американски сили срещу руски.
Тръмп ще се престори. Ще се срещне с Путин, ще успокои европейците, дори може да отпусне известна допълнителна помощ за Украйна. Но това ще бъде точно толкова, колкото да създаде видимост, че се държи твърдо и се опитва да подсили позицията си в преговорите. Тръмп е бизнесмен и знае кога държи губеща ръка. Той разбира кога да прекрати загубите.
Освен това Тръмп от години поддържа тезата, че иска по-здрави и стабилни отношения с Москва. Продължаването на войната подкопава тази цел. Оттеглянето на Тръмп от Украйна след кратък период на привидни преговори с Русия ще му позволи най-сетне да започне да сключва сделки с Кремъл.
По множество въпроси — от съвместни проекти за добив на редки земни метали до космически изследвания — здравите и продуктивни отношения между САЩ и Русия са безкрайно по-добри за американската национална сигурност, отколкото състояние на враждебност.
Тръмп не само ще се оттегли от Украйна и ще остави геополитическите последици да се развият както могат, той и трябва да го направи. Тръмп водеше кампания като президент, противопоставящ се на интервенционизма, който предпочита търговията пред войната. Време е да започнем да изпълняваме тези обещания, а не само да говорим за тях. Защото, както Тръмп с право каза за Украйна — това не е неговата война. Нито трябва да бъде война на Америка.
Източник: “The American Conservative”
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.