Тристранката одобри новата версия на Бюджет 2026

Преработеният държавен бюджет за 2026 г. успя да събере почти пълен консенсус между държавата, работодателите и синдикатите, стана ясно след днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). На него бяха обсъдени и приети трите ключови проектобюджета - на НЗОК, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на държавата. Въпреки широката подкрепа, част от организациите отправиха сериозни критики към отделни политики и предупредиха за рискове през следващата година.

Основни параметри и направените корекции

След интензивните разговори през последните седмици правителството представи коригиран вариант на бюджета. Финансовият министърТеменужка Петкова обяви отпадането на две най-оспорвани мерки: увеличението на данък дивидент от 5% на 10%; планираното вдигане на пенсионната вноска с два процентни пункта.

Очакваната средногодишна инфлация за 2026 г. е 3,5%.

Петкова подчерта, че предложенията на синдикатите за увеличаване на ръста на доходите от 5% на 10% са приети с консенсус. Бизнесът настоява планираното 10-процентно увеличение на разходите за персонал в публичния сектор да бъде насочено към най-недофинансираните системи, а не да се разпределя равномерно.

Кабинетът потвърди запазването на „швейцарското правило“ при пенсиите, увеличението на майчинството през втората година на 900 лв. и въвеждането на минимална работна заплата от 620 евро.

Автоматичните механизми - най-спорната тема

Най-острият дебат засегна отпадането на автоматичната обвързаност на заплатите в сектор „Сигурност“, Министерството на отбраната и университетите със средната работна заплата.

Работодателските организации, особено Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), настояват механизмът да бъде отменен трайно, а не само за 2026 г. Румен Радев посочи, че законът в сегашния си вид „прекратява прилагането на автоматизмите само за една година“, а корекции в специализираните закони още не са направени.

„Настояваме ангажиментът да бъде изпълнен докрай“, заяви Радев и допълни, че това е ключовият „нюанс“, който засега възпира пълната подкрепа на АИКБ за бюджета.

Вицепремиерът Томислав Дончев също подчерта нуждата от излизане от модела на автоматично индексиране и преминаване към „по-умен механизъм“ за определяне на възнагражденията.

Позициите на синдикатите

Синдикатите подкрепиха проектобюджета, но отправиха значими критики.

Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев заяви, че бюджетът е „компромисен“ и не удовлетворява всички искания в демографската политика. „Увеличи се майчинството през втората година, но всичко останало се замрази“, каза той, визирайки обезщетенията за безработица и други социални плащания.

По думите му „данъчно-осигурителната политика остава непроменена“, но очакването е догодина да започне реален дебат за посоката на системата. „Иначе ни чака много тежка година“, предупреди той.

Пламен Димитров, президент на КНСБ, заяви, че няма „никаква драма“ в това държавата да изтегли заложения дълг от 10 млрд. евро през 2026 г., ако той финансира капиталовата програма. Той напомни, че програмата така или иначе ще бъде орязана заради запълването на фискалната дупка от 1,5 млрд. евро, породена от отказа за повишаване на данък дивидент и осигуровките.

КНСБ постави и условие за по-големи увеличения на заплатите в обществените медии (включително БНР) и допълнително финансиране: 15 млн. лв. за БДЖ и близо 8 млн. евро за „Български пощи“.

Позициите на работодателите

Освен критиките към автоматичните механизми, бизнесът настоява бюджетната политика през 2026 г. да бъде насочена към:
- овладяване на дефицита и възстановяване на „добрата финансова традиция“;
- облекчаване на регулаторните режими;
- по-силен фокус върху иновациите;
- ясно приоритизиране на разходите в публичния сектор.

От КРИБ предупредиха, че липсата на приет бюджет би означавала „хаос в условията на влизане в еврозоната – по-високи цени, по-висок дълг и по-малко инвестиции“. Организацията заяви, че представлява „80% от икономиката и 2,5 млн. работещи“, и подчерта, че договорените решения са критично важни за ключови сектори – здравеопазване, минна индустрия, ИТ, автомобилен сектор.

Бюджет за влизане в еврозоната

Финансовият министър Теменужка Петкова благодари за „възстановения диалог“ и подчерта, че проектобюджетът за 2026 г. е съобразен с основните искания на бизнеса и синдикатите.

„Смятам, че успяхме да предложим бюджет, който ще даде възможност България да влезе спокойно и достойно в еврозоната“, заяви тя.

Петкова уточни, че в бюджета е предвидена нова програма за млади лекари на стойност 30 млн. евро, която ще подпомага специализантите.

Източници: "Труд", NOVA, economic.bg