Трети март: редки илюстрации от Освобождението и историята на българската свобода

В общественото пространство  все още има мнения за смяна на националния празник Трети март – денят на сключване на Санстефанския мирен договор, чрез който се създава свободна българска държава. Част от аргументите са, че при подписването на договора българите нямат никакво участие, тъй като той е обсъждан само от Русия и Османската империя. 

Санстефанският договор е следствие от Руско – турската освободителна война 1877 – 1878 г., предшествана от усилията и жертвите на българското революционно движение - т.е. българите имат активна роля в драматичните събития, довели до Освободителната война. Българите от векове се борят за свобода - сформират хайдушки чети из всички български земи, участват в освободителните борби на съседните народи, преминават с чети от Сърбия и Румъния, Левски формира вътрешна организация, в която се включват хиляди българи, Каравелов и Ботев работят от Румъния. Вдигат се въстания – падат хиляди жертви. 

Това води до намесата на Русия, която побеждава Османската империя, подкрепяна най-вече от англичаните.  Акад. К. Косев пише в книгата си Българският възрожденски дух: „По своя характер, цели и предназначение тази война е в пълния смисъл освободителна за българския народ“.

При подписването на Санстефанския договор няма физически представител на българите, но там е духът на българските революционери, опълченци и много други, паднали в борбата срещу турците. Без тях и Руско – турската война от 1877 – 1878 г. освобождение нямаше да има.

Друг аргумент срещу голямото значение на Санстефанския договор за нас е, че той е предварителен. Причината договорът да е предварителен, са настоятелните искания на Англия и Австро–Унгария, които имат интереси на Балканите и не желаят силна и обединена България под руско влияние. Следствие от това на Берлинския конгрес българските земи са разделени. Санстефанският договор престава да съществува - „...решението на Берлинския конгрес предизвиква гняв и възмущение навред по българската земя. Ревизията на Санстефанския мирен договор тутакси го превръща в символ на националното единство. Някогашният стремеж за национално освобождение автоматически прераства от тук нататък в стремеж за национално обединение. Санстефанска България става национален идеал“, отбелязва К. Косев.

Въпреки че е предварителен, договорът официално поставя основите на свободна България. Създадената през Възраждането българска нация, имаща своя култура и просвета получава своя държава.

Българското общество след 1878 г. осъзнава изключителното значението на Руско – турската война и Санстефанския договор за своето бъдеще – поради това, веднага след Освобождението, се появява стремеж да се запази паметта за тези събития чрез издигане на паметници и провеждане на чествания. С течение на годините тези инициативи се превръщат в традиция. Традицията дава сила и устойчивост на нацията. Чрез нея обществото успява да запази своята идентичност и не прекъсва връзката си с миналото, въпреки трудностите. Промяната на националния празник е прекъсване на една традиция - отдалечаване от духа на предците, незачитане на техните ценности, на техните усилия в борбата за свобода. Българите от епохата на Възраждането са платили най-висока цена за свободата, ние не трябва да омаловажаваме делото им с отричане на изключителното значение на Трети март.

Бутането на паметници и смяната на национален празник обърква обществото, създава впечатлението, че общи до момента ценности са временни и с малка стойност. Днес приемаме едни паметници и национални празници, утре налагаме други. Липсват общонародни стабилни ценности, които да се отстояват през вековете. Всеки висш идеал на обществото може да бъде принизен и изпратен в забвение. Традицията за честване на Трети март преминава през времето – сменят се партии, политически ориентации, както във външната, така и във вътрешната политика, падат и идват нови режими, но уважението към празника през десетилетията остава. Събитията, с които се свързва този ден носят непреходни ценности – саможертва и стремеж към свобода.

Санстефанският мирен договор се възприема от българите като начало на новата българска държава. Празнува се за пръв през 1879 г. във Велико Търново, като митрополит Антим І, председател на Учредителното събрание отслужва панихида в църквата „Света Богородица“ в присъствието на депутати и граждани. От 1888 г. датата се отбелязва като Ден на Освобождението на България от османско господство. В следващите десетилетия Трети март се чества както скромно, така и всенародно – в зависимост от политическите отношения с Русия и желанието на управляващите. Във в. Пряпорец от 24 февруари 1900 г. отбелязват – „Утешително е, че в своите съждения по повод на 19 февруарий органите на всичките наши партии тоя път са се пазили да се влияят от някои отделни недоразумения с Руското Правителство и са се ръководили само от светлият спомен за човеколюбивите мотиви, които са движили Императора Александра ІІ за да поведе своята армия за освобождението на Българският народ, мотиви, на които е бил даден блестящ израз в създаванието на Сан-Стефанска България и в оставанието на нашият народ да си изработи една демократическа Конституция“.

Отбелязванията на Трети март през годините имат различен характер – извършват се панихиди, военни прегледи и паради, събрания и увеселения – участват ученици, студенти, професори, поборници, офицери, духовници, висши държавни дейци, представители на различни професии и обществени организации. През 1903 г. министърът на просветата И. Шишманов нарежда в навечерието на празника във всички училища да се изнасят беседи за значението на тази дата за българите..

За да се запази споменът за Освободителната война, в цяла България се издигат паметници, посветени на сраженията. Братски могили, костници и военни гробища се изграждат в памет на загиналите руски воини, български опълченци и цивилни, там и се провеждат чествания. В Плевен, на местата, където се водят най-ожесточените сражения, е създаден Скобелев парк, посветен на падналите герои. Там се намира Братската могила-костница с поставена паметна плоча и текст, писан от С. Заимов: „Тѣ, орли на северни небеса,
чеда на великата руска земя, вдъхновени от богинята на
човѣщината, на правдата, на свободата ...
Тукъ, в поробена съ векове Българска земя, тѣ набодоха
на пиките си турската тирания...“

През септември 1902 г. официално се открива храм – паметник „Рождество Христово“ в с. Шипка, посветен на героичната битка и защита на Шипченския проход през август 1877 г.; победата при Шейново на 9 януари 1878 г. и на загиналите руски воини и български опълченци в Руско-турската война (1877 – 1878). През 1934 г. е завършен паметникът на връх Шипка (Свети Никола) - почита се подвига на българските опълченци и руските воини, загинали в Освободителната война. Идеята за монумента се обсъжда още през 1879 г. на заседание на Учредителното събрание в Търново и е приета единодушно. Победата на руската армия през зимата на 1877 – 1878 г. при Шейново е с огромно значение. Там е издигнат паметник, на който е изписано: „В двудневните Шейновски боеве 5769 руси и българи напоиха с кръвта си свещената родна земя. Българино, отдай почит на героите, загинали за свободата на Родината!“

Изградени са паметници, посветени на Освобождението - паметникът на Цар – Освободител в София е открит през 1907 г. във връзка с големите тържества по случай 30 години от Освободителната война. Храм-паметник „Св. Александър Невски“ e осветен през 1924. На една от паметните плочи до входа е отбелязано, че храмът е построен в знак на дълбока признателност към великия руски народ заради Освобождението на България в 1878 г.

Делото на опълченците е възприемано от следосвобожденското общество като част от националноосвободителните борби на българите - опълченците са символ на съпротивата срещу Османската империя, продължители на делото на Априлци. Поради това паметници на загиналите за Родината са посветени както на революционното движение, така и на опълченците. На паметника в с. Дъскот е изписано: „Те се бориха и загинаха за свободата на Родината. Поборници и опълченци (1876 – 1878)“. Възрастните опълченци често са канени и участват в чествания, посветени на Априлското въстание и други събития от националноосвободителното движение, предшестващи Освободителната война. На много паметници, свързани с революционното движение и Руско – турската война, чествания се провеждат на Трети март.

За настроенията в обществото по отношение на Трети март свидетелстват публикациите в пресата – през 1898 г., във връзка с 20 години от Освобождението във в. Мир пишат, че „този знаменит за българина ден на прераждание“ е отбелязан  с „ голям възторг и ентусиазъм на населението. Гражданите „са исказвали своите най – искрени чувства към Освободителката, заради грамадните жертви, които тя е понесла с освобождението ни“. Във в. Нов век от 22 февруари 1899 г., по случай 21 години от сключването на Санстефанския договор, е отбелязано, че „19 февруарий се счита от историята за дата на освобождението на България. В този ден всеки българин празнува тържеството на своята национална кауза и с признателност си припомнюва великото дело на Руссия за нашето освобождение“.

Геройската смърт на майор Ф. Горталов в битката при Плевен

Във връзка с честванията през 1908 г. във в. Мир от 21 февруари пишат: „19 февруари не е за България един спомен само – една историческа дата. Не – 19 февруари е един идеал на България“.  От редакцията отбелязват, че историята на този празник – „Това е историята на младата България. България трябва да помни и празднува на вечни времена тоя ден и да помни и чествува неговите творци“. В същия вестник на 2 март 1917 г. излиза статия „Рожденият ден на България“, където е отбелязано - „На 3 март 1878 се подписа Сан-Стефанския договор. Освободи се нашият народ, очертаха се нашите граници. Съдбоносната грешка сторена през юлия 1878 г. даде своите плодове. При една обединена и доволна България, каквато тя щеше да бъде подир Сан-Стефанския и Лондонския договори, много войни не щеха да станат, потоци кръв и сълзи щеха да се избегнат“.

Навред из българските земи паметници, посветени на сраженията, падналите воини и Освобождението свидетелстват за изключителното значение, което тогавашните българи са придавали на Руско – турската освободителна война и сключения на 3 март Санстефански договор. Учителят Б. Димитров, който е в Сан Стефано на тази дата разказва: „...от балкона на жълтата къща граф Игнатиев оповести гръмко, че е сключен мир между Русия и Турция. В тоя момент се роди Сан-Стефанска България. Гръмогласно ура покри думите на Игнатиева. Това ура, каквото не съм чул вече втори път продължи много време и, струва ми се, се понесе и на задните руски линии и от там чак до Балкана и по-нататък“.

Санстефанска България дава надеждата, че на света има справедливост - вековният устрем за свобода и човешки права на българите могат да бъдат реалност. Когато мислим за Санстефанския договор, не трябва да обръщаме поглед само към малкото градче на Беломорието – пред нас трябва да бъдат Бузлуджа, Батак, Перущица, Околчица, Шипка, Шейново, Плевен! Без революционно движение нямаше да има Освободителна война, без тази война граф Н. Игнатиев нямаше до подпише договора, положил началото на свободна България! На Трети март ние показваме уважение към делото на предците, борили се и паднали за националното освобождение – революционери и воини в Освободителната война.

Авторът е доктор по история. Изследователските му интереси са свързани с фотографията като свидетелство за българската история и ролята й за формиране националната памет. Ч. Ветов има публикации за Българското националноосвободително движение през Възраждането, разгледано чрез фотографиите. Работи като главен асистент в Институт за исторически изследвания – БАН и учител по история в 105 СУ „Атанас Далчев“ - София. Представеното мнение е лично, то не ангажира институциите, с които автора е свързан.

Автор:  Чавдар Ветов