Тази дама много ме вдъхнови

Позволявам си да споделя снимка, която направих на актрисата Ирена Милянкова - жената, която изигра Съни в „Под прикритие“, роля, която я направи известна буквално за едно денонощие в цяла България. Споделям я, защото тази дама много ме вдъхнови. 
И точно тази голяма и въпреки славата, много скромна актриса аз лично видях на шествието на християнското семейство.
Тя беше единствената популярна актриса, която разпознах там.
Не горе на сцената, не под прожекторите, а долу, сред нас - обикновените хора.
Не я познавам лично, но много исках да я заговоря и да ѝ кажа едно „благодаря“.
В огромната тълпа обаче я изгубих - беше от другата страна на трибагреника, дълъг няколкостотин метра.
Ако е имало и други артисти - извинявам се. Аз лично просто не видях никой друг, а видях лицата на хиляди.
И да - снимката е с лошо качество, трябваше много да увелича, за да я уловя. Съжалявам. Красотата на актрисата не го заслужава. Просто нямам друга.
Къде са артистите?
Това ме накара да се замисля:
къде са артистите, когато става дума за големи, важни каузи, които не са модерни, шумни, удобни или „медийно престижни“?  
Дори каузата да не е шествието на семейството.
Друга подобна голяма кауза. Обществено значима и различна  от някакъв прайд.
Те са там, където е безопасно.
Там, където е удобно.
Там, където е престижно да се появиш и да те снимат и дай Боже да те дадат по телевизията, че и по новините.
Дори за част от секундата. 
Там, където няма риск - само поза и лигавщина.
Но има каузи, които изискват характер.
Там няма сцена.
Няма лайкове.
Няма аплодисменти.
И точно там артистите почти ги няма.
Натиск ли има - или само страх?
Учила съм в академията, но не актьорско майсторство.
Знам какво мислят преподавателите там - те винаги са ни казвали, че актьорът трябва да пази професията си.
Водили сме безброй дискусии на сцената, изпитвали са ни за това.
И те се ужасяват, когато виждат как актьорите им се снимат в долнопробни предавания, евтини реклами за перилни препарати, бързи кредити, лотарии, хазартни кампании и всякаква халтура, която няма нищо общо с изкуството.
За телевизионните предавания - по-добре да не подхващам темата. Пълна трагедия.
Донякъде заради продалите се актьори спрях да гледам телевизия и не посещавам постановки, в които те участват. Списъкът, за съжаление, не е малък. И не съм единствената, която отказва.
И тук разликата е много ясна:
има стойностни артисти, които пазят името си и професията си;
и има други, които се снимат за пари във всичко, стига да е масово и платено.
Това е халтура.
Това не е изкуство.
Кой ги спира? Наистина - кой?
Например някой спира ли Камен Донев да говори срещу ръководството на Народния театър? Очевидно не - той постоянно говори и се опитва със зъби и нокти да се бори. 
Много актьори от години се опитват да станат известни.
Мъчат се, борят се, снимат се навсякъде - и пак не стават разпознаваеми. Жал ми е да ги гледам. Изнемогват.
Някои от тях заради това се предават и започват с телевизионните идиотщини.
Не може всеки да бъде лице, което и тригодишните деца разпознават моментално.
Но тогава идва въпросът:
Кой ги спира да подкрепят значима кауза?  
Кой им забранява да застанат зад нещо добро, стойностно, истинско?
Кой им казва „не ходи там, ще те видят“?
Кой?  
Има ли реален натиск.
Има ли забрани.
Има ли последствия.
Или има само страх в главите им.
И още нещо важно.
Постоянно чуваме до втръсване как качествените останали артисти искат подкрепа от държавата.
Искат финансиране.
Искат внимание.
Искат грижа за културата.
Но не става само с искане.
Обществото ще подкрепя артистите повече, когато и те започнат да подкрепят значими каузи.  
Пак казвам, дори да не е шествието.
Ето затова много уважавам Ирена Милянкова.
Тя застана с лицето си.
Не се скри.
Не се уплаши.
Не се притесни „кой какво ще каже“.
И нищо не ѝ се случи.
Нито е наказана.
Нито е спряна.
Нито е заличена.
Тя просто показа, че смелостта е по-голяма от страха, а достойнството - по-силно от натиска.
Поклон пред таланта и смелостта на тази жена, майка, а вече и баба - и всичко това на едва 40 години. Господ здраве на дава на нея и семейството ѝ.

Автор: Деметра Андонова