Тъкър Карлсън: САЩ и Израел тласкат света към религиозна война за Йерусалим - "Ал-Акса" срещу Третия храм

Войната срещу Иран може да се превърне в световен религиозен конфликт. Става дума не просто за петрол, ракети или ядрени програми, а за много по-дълбок сблъсък - за новия световен ред и за съдбата на най-святото място за християни, евреи и мюсюлмани - Йерусалим. Влиятелни религиозни и политически кръгове открито говорят за разрушаването на ислямските светини на Храмовия хълм и построяването на т.нар. Трети храм - сценарий, който би могъл да подпали религиозна война между милиарди хора по света.

За тази перспектива говори Тъкър Карлсън в ново издание на предаването си в YouTube, където негов събеседник е анализаторът по национална сигурност Брандън Уайкърт. Двамата обсъждат войната между САЩ, Израел и Иран, реалния военен баланс, риска конфликтът да се разрасне в много по-голяма война и геополитическото съперничество между Вашингтон, Москва и Пекин.

Според Карлсън конфликтът около Иран не може да бъде разбран без Йерусалим и без хилядолетната история на мястото, където днес се намират джамията „Ал-Акса“ и Куполът на скалата. Именно там, върху т.нар. Основен камък, според юдейската традиция е започнало сътворението на света и там се е издигал храмът на цар Соломон, разрушен от римляните през 70 г. сл. Хр. Оттогава идеята за възстановяването му - Третия храм - остава една от най-мощните религиозни теми в Близкия изток. Карлсън припомня и християнската перспектива - според Евангелието Иисус Христос предсказва разрушаването на Втория храм в Йерусалим десетилетия преди римляните да го сринат, заявявайки, че „няма да остане камък върху камък“.

Карлсън обръща внимание, че днес тази идея отново се появява в политически и религиозни среди. Израелски войници носят символи на Третия храм върху униформите си, американски евангелистки проповедници открито призовават за разрушаването на Купола на скалата, а влиятелни религиозни движения работят за възстановяването на храма. Според него подобни идеи не са маргинални и се споделят от хора, които имат влияние върху политиката и войната.

В същото време конфликтът се вписва и в по-голям геополитически сблъсък. Светът вече не е еднополюсен и войната около Иран е част от съревнованието между Съединените щати и новия център на сила - Китай. Подобно на Виетнам, Афганистан или Корея, Иран може да се превърне в поредното бойно поле, където големите сили се сблъскват чрез посредници.

Карлсън предупреждава, че именно комбинацията от геополитика и религия прави конфликта особено опасен. Ако войната се разрасне и засегне светите места в Йерусалим, тя може да се превърне в много по-широк сблъсък - не само между държави, а между религии и цивилизации.

Превод и субтитри: Илиян Станчев и фондация "Документални" по поръчка на “Гласове”

Спокойно може да се каже, че почти никой от замесените в продължаващата война в Иран и Персийския залив не иска тя да продължава. Ако се направи проучване сред иранци, американци и въобще всички, малцина биха казали, че искат войната да продължи дълго. Но това не значи, че тя няма да продължи дълго. За съжаление, едва ли конфликтът ще бъде разрешен скоро. Разбира се, може да не се окаже така, положението е много динамично. Но в цялостен план има няколко нерешени въпроса, които е възможно само войната да разреши. Докато няма консенсус по отговорите на тези въпроси, войната вероятно ще продължи.

Първият от тези въпроси е геополитически и е най-важният - кой ще управлява света и ще взема решенията. Не просто кой е най-богат, а кой ще определя правилата. През по-голямата част от нашия живот това са били Съединените щати. Те определяха правилата и управляваха света. Така е в западния свят след 1945 г., когато след Втората световна война САЩ остават най-силни и най-богати, а от август 1991 г., преди 35 години, с рухването на Съветския съюз Съединените щати започнаха да царуват в еднополюсен свят. Светът се оказа само с един притегателен център, един център на власт - Съединените щати. Но това се промени в последните години, може би преди десетилетие или от влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г. Днес светът е многополюсен, без съмнение сте чували израза - има два притегателни центъра. Единият е САЩ и техните съюзници, а в източното полукълбо се намира другият - Китай. Китай вече е най-малкото равен на САЩ, независимо как го измервате: населението му е много по-голямо, за военната му сила не знаем със сигурност, но определено в технологично и производствено отношение ни е най-малкото равен. Китай е по-голяма реална икономика от САЩ. Така че да, Китай ни е равен.

След като вече имаме две държави, грубо сходни по сила, което не знаем със сигурност, докато не влязат в конфликт, въпросът е кой ще определя правилата за търговия, дипломация и всичко друго, което се случва по света. Дипломатическо решение на въпроса би било разпределяне на властта между двете държави - за теб Изтока, за мен Запада, ето общите условия. За съжаление, няма нито формално, нито неформално такова споразумение, поради куп причини, като едната от тях е, че почти никой във Вашингтон не може да проумее сегашната и явна действителност, а именно - че вече не управляваме всичко.

Вече сме в състояние на конкуренция, не непременно на конфликт, с друга държава, която е поне толкова силна, колкото нашата. Тя има различни система, език, култура и т.н., но има поне същото влияние като нас. Вече не можем да вземаме едностранни решения. Също както когато родител нарежда нещо на детето си, но осъзнава, че то вече е пораснало и се влиза в други отношения. Остава си родител, но вече не може дава нареждания по същия начин. Горе-долу в такова положение се намираме с Китай.

В последните няколко години виждаме пълно нежелание сред политиците във Вашингтон да приемат действителността. Дори в момента сигурно някъде във Вашингтон има симпозиум на тема какво ще направим, ако Китай нахлуе в Тайван. Разбира се, китайците смятат Тайван за част от Китай, която за малко е избягала от дома. Разбира се, Съединените щати не са в положение да попречат на връщането на Тайван в Китай, нека спрем да лъжем по въпроса. Само във Вашингтон това не е очевидно. Хората там се държат сякаш все още управляват всичко, но вече не е така. Останалият свят наблюдава това и си мисли: "В някакъв момент трябва да приемете реалността."

Мнозина в САЩ, сред които съм и аз, искаме да живеем в еднополюсен свят. Не е толкова забавно да те ограничават и да трябва да съгласуваш решенията си с друга държава. Никой не иска да го предизвикват. Но не зависи от нас или от когото и да било положението, в което живеем. Не управляваме реалността. А тя е такава. Въпросът е дали ще я приемем по един благоразумен начин, или ще бъдем принудени да я приемем чрез използването на оръжия. За съжаление, все повече изглежда, че ще бъде второто. Това не е начинът да се разрешават такива въпроси, защото в такива съревнования можеш да загубиш много и да се окажеш в много по-слаба позиция за преговори. По-добре преговаряй докато си силен. Но лидерите ни не са толкова мъдри или далекогледи, че да го правят, завладени от високомерие и смятащи, че диктуват условията. Малко като Багдад Боб (прякор, даден на Мохамед Саид ал Сахаф, бившият министър на информацията в Ирак, който през 2003 г. на ежедневни пресконференции постоянно отрича, че Ирак губи войната – бел.прев.). Всъщност е тъжно и не трябва да се смеем.

Това е един от въпросите, които сега се решават в Иран. Защо там? Защото тези въпроси винаги се решават от прокси сили. Никои две велики сили не искат да воюват помежду си, още повече в ядрената епоха, защото ще значи взаимно унищожение, което никой не иска, поне не съзнателно. Обикновено тези неща се разиграват в трети страни - например Виетнам, Афганистан, където воюват и СССР, и САЩ, Корея, а сега и Иран. Иран е в съюз с другите големи сили - Русия и Китай. Те може все още да не се бият редом до иранците, но със сигурност са на тяхна страна и им помагат по различни начини, както може да се очаква. За тях резултатът от този конфликт е много важен и по тази причина този въпрос е трудноразрешим. Това е очевидният геополитически елемент тук. Не е просто спор дали "аятолахът има ядрени оръжия". Стига, въпросът е много по-голям и много по-сериозен - последствията са много по-големи.

Това е първият слой, но има още един, за който повечето американци не знаят, но който е добре известен на голяма част от останалия свят - религиозният. Линдзи Греъм казва на запис пред репортери, със своите зачервени очи и подпухнало лице - Бог знае какви ги върши, - че тази война е религиозна. "Това е религиозна война!" Можем само да гадаем за мотивите му да го каже. Дали иска да подпали религиозна война? Вероятно. Той е от хората, които говорят за "последните времена". Но е без значение, защото този път казва истината - в основата си войната е религиозна. За повечето американци не е ясно, защото в Запада, в англоговорещия свят, обществата са светски - в Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия.

В историята никога не е имало по-безверни и по-светски общества. Никога в такава степен. Всички общества по-рано са били религиозни, но не и нашето днес. Затова ни липсват термините да опишем какво виждаме и ни липсва въображението да размишляваме върху него. Както казва Иисус - гледаме, но не виждаме. Ние не виждаме какво се случва, но светът го вижда.
Близкоизточните кризи обикновено се свързват с енергия - петрол, газ. Но традиционно Близкият изток се е свързвал с Йерусалим, с най-святото място на света. Нека бъдем още по-конкретни за това най-свято място. То е т.нар. Основен камък, който буквално е скала в Йерусалим. Намира се на място, наричано преди "планината Мория", което в един момент е било най-високата точка в стария Йерусалим. На това място, върху тази скала, този камък, юдеите вярват, че е започнало сътворението на света. Старият завет или еврейската Тора ни казва, че там Авраам издига олтар да принесе в жертва Исаак по заповед на Бог. Мюсюлманите вярват, че на същото място пророкът Мохамед се е възнесъл на небето. Разбира се, християните пък вярват, че в близост е бил разпнат Христос, след което се е възнесъл на небето.

Така че на това място и около него са се случили много неща. Но понеже Авраам е завел там Исаак - за американците звучи странно, но не и за останалия свят, защото около това се върти животът на хората, - на същото място цар Соломон построява прословутия си храм. Тората ясно казва, поправете ме, ако греша, че юдеите последователи на Бог са могли да правят жертвоприношения само на това място. Конкретно там в гр. Йерусалим. На същото място цар Соломон построява храм, който по-късно е разрушен от вавилонците. Построен е наново и разширен от Ирод Велики. Смята се, че е бил най-голямата религиозна сграда в античността.

Иисус проповядва в този Втори храм, в тази сграда, която е основа на юдаизма и той не би съществувал без нея - буквално го пише в свещените му книги. По време на една от своите проповеди в храма, Исус, когото християните смятат за Бог, приел човешки образ, казва: "Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат." Малко по-късно Исус бива съден посред нощ, а след това и разпнат.

Това е религията, а ето и историята. Около 35-37 години по-късно, през 70 г., бъдещият римски император Тит воюва срещу юдеите в Юдея, в Йерусалим. Конфликтът е сложен и изключително жесток, но основното е, че през 70 г. римляните обсаждат Йерусалим, превземат го и разрушават храма до основи. Не остава камък върху камък. Трудно ни е да си представим такава отдаденост към унищожението. Днес говорим за геноцид, но римляните наистина се опитват да проведат геноцид срещу юдеите. Разрушават храма, а с него и храмовия юдаизъм. След 70 г. религията вече не може да бъде същата, защото храмът не съществува.

Разбираемо, този въпрос е отворена рана от 2000 години. Някои хора искат да се построи т.нар. Трети храм, да се възстанови религията на родното й място. Но в това се крият няколко проблема. Първо, точно 500 години след като Тит разрушава храма през 70 г., т.е. през 570 г., в Мека се ражда човек на име Мохамед и създава религия, която днес е втората най-разпространена в света. Прави го за много кратко време. Мохамед, който е роден в Мека и умира в близкия до него град Медина.

Междувременно вдъхновява изграждането, което става 50 години след смъртта му, на един от най-големите религиозни монументи в света, със сигурност един от най-красивите - Купола на Скалата. Той е в Йерусалим, построен около Основния камък. Ако сте били в Йерусалим или сте виждали негови снимки, помните златния купол, наречен Купола на Скалата. Защо се казва така? Защото под него има скала - Основния камък.

Куполът е изграден на мястото на Втория храм и е част от т.нар. комплекс Ал-Акса. В близост има джамия, наречена Ал-Акса. Това място е едно от трите еднакво свети места в исляма. Те са: Мека, Медина и комплексът Ал-Акса. Така че мястото буквално е физически център на юдаизма, мястото около Основния камък, но е свято и за исляма. От VII век насам в близост има джамия. Изумително! Може би бегло сте чували за това. Но защо говоря толкова за него? Защото сега е моментът, буквално тази седмица, в който някои хора, не много, защото повечето християни, евреи и мюсюлмани не са наясно, но някои, които са, започнаха да говорят за разрушаване на Купола на Скалата, разрушаване на джамията Ал-Акса и построяване на Третия храм. Много неща могат да се кажат тук - за вероятността да се случи, за последствията... Но първо една вметка от християнска гледна точка.

Всички са шокирани, когато Иисус казва, че храмът ще бъде разрушен - описано е поне в две от евангелията. Хората край него не могат да повярват, а ръководителите на храма, фарисеите и садукеите, са възмутени - и как иначе. Но по-малко от 40 години по-късно наистина се случва - Иисус се е оказал прав. Християнската гледна точка е такава - предсказал го е. Иисус предсказва разрушаването на храма и после казва в евангелията: "Сега аз съм храмът." "Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна", говорейки за себе Си и Своето възкресение.

Но в последните 2000 години е имало поне един опит да се построи физически Трети храм. Случва се през IV век. Без да навлизам в подробности, случва се малко след смъртта на Константин Велики. Той е римски император, който приема християнството и полага основите му в Римската империя. Оттам започва да го разпространява по целия Запад, където повече или по-малко то съществува и до днес. Случва се през IV век. Неговият племенник става император малко след смъртта му, чието име е Юлиан. Християнските историци често го наричат Юлиан Апостат, т.е. отстъпник, защото се отрича от вярата и е последният римски император християнин. Расте като християнин, но по-късно се опитва да възроди римския политеизъм и заема агресивна антихристиянска позиция. По тази причина Юлиан Апостат решава през 363 г. да построи Третия храм. За тези, които се чудят дали може да се случи, да, имало е такива опити. През 363 г. харчат куп пари за целта. Какво се случва после?

Да прочетем какво пише за единствения опит да се построи Третият храм един личен приятел на Юлиан Апостат, т.е. негов съвременник (Амиан Марцелин в своята творба „Римска история“ от края на IV век – бел.прев.). Това свидетелство е живо, толкова години по-късно. Цитирам: "Юлиан планираше да въздигне с огромни разходи някогашния великолепен Храм в Йерусалим. Той възложи изпълнението на тази задача на Алипий от Антиохия. Когато Алипий енергично се заел с работата, подпомаган от управителя на провинцията, страшни огнени кълба, изригващи често близо до основите, правели мястото недостъпно, като понякога изгаряли работниците. Начинанието било преустановено." (Цитатът е незначително орязан, по начин, който не променя смисъла му, а преводът е от руски език на д-р Николай Иванов Колев за книгата „История на Източната Римска империя от 353 г. до 378 г.“, издадена през 2025 г. от изд. „Гута-Н“ – бел.прев.)

Между другото, няколко месеца след това император Юлиан Апостат е убит. Знаете ли как? По време на поход срещу Иран. Наистина при нахлуване в Иран през 363 г. Да, така е убит. Решава да построи храма, докато организира поход срещу Иран. Това не може да се измисли. Между другото, тогава има и голямо земетресение. Има летописи за случилото се по време на строежите и всички описват как земята се разтваря и от нея излизат пламъци. Изглежда свръхестествено и сякаш твърде идеално: Иисус събаря храма и полага началото на нови отношения с Бог, вече чрез Него, вече без да има нужда от сградата в Йерусалим - град, който всяка вечер Той е напускал, предпочитал е да прекарва нощите си на Маслиновия хълм. Както и да е. Значи има един опит за построяване на Третия храм от християномразец и той приключва с пламъци от недрата и земетресение. Някой материалист и модерен човек може да се присмива над това, но археолозите откриват, че е имало голямо земетресение през 363 г. в колонията, която тогава се е казвала Елия Капитолина. Наистина се е случило.

Защо е този дълъг урок по история?

Защото вече не е история, случва се в момента. Основни играчи, замесени във войната, която бушува днес, вярват, че това, което виждаме по телевизията и Туитър, ще предизвика поредица от събития: разрушаване на Купола на Скалата и джамията Ал-Акса, построяване на Третия храм, след което ще настъпи краят на света - Бог ще се върне. Наистина го мислят. Сред тях са буквално и хора, които водят самата война.

Може би сте видели информацията за командирите на американски войници - кой знае дали е истина, но има такава информация, - които в навечерието на войната казвали на подопечните си, че го правим в името на Исус, че е Неговата воля и така ще предизвикаме събития, които ще доведат до края на историята, до Армагедон, до последните времена. Трудно е да го повярваме. Между другото, в Иран живеят един милион християни. Ако го правите в името на Иисус, се предполага, че не трябва да наранявате последователите Му. Опитват ли се САЩ и други държави да пазят животите на християните? Разбира се, че не. Когато димът се разнесе, ще стане ясно, предполагам, че християните са пострадали най-много, както е във всички войни - дори във войната в Ирак и при бомбардирането на Нагасаки - центърът на християнството в Япония. Християните все намират начини да умират повече от останалите, което казва нещо за техните подбуди. Но наистина се появи информация, че американски командири казват на войниците си, че го правят в името на чудата антихристиянска цел, представяна като християнска. И не е само в САЩ. Ето един израелски войник, вероятно американец, съдейки по акцента, който описва защо воюва.

Израелски войник: Наричат операцията "Железни мечове". Но за какво наистина се борим? За правото на еврейския народ да съществува, да бъде еврейски, да практикува религията си и да бъде свободен. Един ден ще дойде истинският ни водач и ще ни обедини като еврейска нация, и ще можем да построим Бейт ха-Микдаш.

Тъкър Карлсън: "Бейт ха-Микдаш" на иврит е "Третият храм". "Правим го, за да построим Храма." Войникът разлепя разни нашивки от униформата си, която е официалната униформа на израелската армия. На униформата си той има нашивки, една от които е символ на Третия храм. И ясно обяснява, че го правят, за да построят Третия храм. Ако смятате, че умишлено сме търсили единствения такъв случай в интернет, на един войник с непозволена от властите нашивка на униформа, платена с парите на американските данъкоплатци, които по един или друг начин плащат на Израел, ако мислите, че няма други, ето ви ги. Трябваха ни две минути да ги открием в интернет. Ето няколко войници от израелската армия. Нека ги покажем на екрана.

Всички имат еднаква нашивка. Погледнете внимателно. Какво представлява тя? Храмът. Третият храм. След малко ще поговорим как би могло да се развие всичко и какво би значело за останалия свят.

Нека бъде ясно - повечето американци, включително и аз, не искат да се водят такива разговори. Искрените религиозни вярвания на хората изглеждат малко страшни и откачени за рационалния свят, затова сме възпитавани да не говорим за тях публично. Те са най-интимното нещо у един човек. Огласяваме всичко това, без да съдим когото и да е. Описваме го, защото е от огромно значение за бъдещето на света, за бъдещето на войната и за нашето бъдеще като американци. Как точно израелските сили за отбрана ЦАХАЛ, армия, издържана с пари на американските данъкоплатци и на редица богати американци, се оказват с нашивки, намекващи, че целта на тази война е разрушаването на едно от най-светите места за исляма и построяването на храм, който е анатема за християнството?

Как се е случило това? По няколко начина. Основно защото никой в САЩ не го забеляза, тъй като сме светско общество - гледаме, но не виждаме. Но се случва от дълго време пред очите ни, отчасти с усилията на организация, наречена "Хабад". Може да познавате хора, които й даряват или които работят в нея. Работещите там са мили хора, които се занимават с благотворителност, лечение на зависимости и други положителни дейности. Но какво точно представлява тя? Можете да проверите.

Тя е организация на близо 250 години и е крило на хасидския юдаизъм. Дълги години неин водач е равин Менахем Шнеерсон, когото в Бруклин някои негови последователи смятат за Месията. Бил е приятел на президенти и като цяло много влиятелен в ортодоксалната хасидска общност. Водач на организацията, създадена преди него и съществуваща след него, но може би най-видният й посланик. По един неявен начин "Хабад" се бори за построяването на Третия храм. От проучването, което направихме, изглежда сякаш нашивките са дошли от "Хабад". При всички случаи организацията се бори за построяване на Третия храм.

Но не са само хасидските организации от Бруклин и израелските войници. Има удивително много американски евангелистки водачи, християни ционисти, чиято основна цел е построяването на Третия храм. Защо американски и въобще каквито и да е християни призовават за построяването на храм, чието присъствие е в разрез с Христос? Христос, който казва: "Аз съм храмът. Ако искате да говорите с Бог, говорете чрез Мен." Това е основата на цялата християнска религия. Християнски проповедник да призовава за построяване на Третия храм изглежда малко странно. Сякаш въобще не разбира какво представлява религията му. Трудно е за вярване, че ръкоположени християнски водачи ще се борят за нещо такова, но се оказва, че има много такива. Ето един такъв - пастор Грег Лок.

Пастор Грег Лок: Ивицата Газа, която Израел сега отряза, и с право, трябваше отдавна да го направи... Ако ме смятате за безчувствен, тази църква има шест входа, можете да си тръгнете по всяко време. Отрязаха електричеството, водата, и така трябваше. Чуйте, не защитавам нараняването на невинни хора. Но всеки, който подкрепя тероризма, не е невинен. Разбирате ли? Израел трябва да превърне ивицата Газа в паркинг още идната седмица. Да срине всичко. Трябва да прочистят всичко на Храмовия хълм, да вземат една голяма ракета и да взривят отвратителния Купол на Скалата. Да го махнат от мястото, където седи в момента, за да построим Третия храм и да възвестим идването на Иисус!

Тъкър Карлсън: Боже, колко ме е срам като американски християнин да чуя нещо такова. Този клип е отпреди няколко години и го има в интернет, но никой не си прави труда да му обърне внимание. Повечето хора нямат понятие, че се случват тези неща. Тези възгледи са широко застъпени. Изглежда логично да ги има Майк Хъкаби (текущият посланик на САЩ в Израел – бел.прев.), както и други християни ционисти, например Джон Хейги (влиятелен евангелистки пастор и телевизионен проповедник – бел.прев.). Мислите си, че просто харесват Израел. Не.

Животът на духовните лица се движи от религиозните им възгледи. Какви са те? Току-що чухте от пастор Лок. Той е виден християнски ционист, не е някакъв луд единак. Ето го, с развято зад него израелско знаме, как небрежно зове за геноцид. "Взривете Газа, превърнете я в паркинг!" Какво ще стане с двумилионното й население? "То подкрепя терористи!"
Това не е християнство. Представете си Иисус да каже: "Избийте всички, те са терористи!" Нещо в Евангелието намеква ли такова нещо за Исус? Не. Дори много ясно говори за противоположните му възгледи. Разбира се. Но последната част, "да построим Третия храм и да възвестим връщането на Иисус", влиза в противоречие с основите на християнското богословие. Дори хора, които не са учили в религиозни училища, ще ви кажат: "Моля? Иисус казва, че Той е храмът." Това не е християнство, дори не наподобява такова. Очевидно е зло и в някаква степен е движещата сила зад опитите да се построи Третият храм. Юлиан Апостат, последният, който опитва да го направи и който умира в поход срещу Иран, не е юдей, а езичник, също като пастор Лок. Но по някаква причина се опитва да го направи.

Тези хора са много. Не са само от сферата на теологията, но и на политиката, а това засяга всички ви, независимо дали вярвате в Бог и дали се интересувате от историята на авраамическите религии. Световни лидери го вярват. Вярват го хора, за които не подозирате и за които, ако научите, ще разперите ръце във въздуха и ще кажете: "Всички ли, освен мен, знаят, че се прави опит да се построи Третият храм? Не мога да повярвам, че не са ме включили в разговора." Не, всичко се е случвало пред очите ви. И ако бяхме обръщали внимание, ако в духовно отношение бяхме достатъчно чувствителни, щяхме да го забележим. Разбира се, когато човек расте в материалистична култура, в която вярваме само на нещата, които можем да измерим или да си купим от "Амазон", пропускаме много. Пропуснахме и това.

Ето президента на Аржентина, Хавиер Милей, когото познаваме лично, при Стената на плача, която някои смятат за останка от Втория храм, за "последния камък от Втория храм", както се твърди. При прочутата Стена на плача той казва следното. Четете субтитрите.

Хавиер Милей: Има едно пророчество след разрушаването на Втория храм - че лисица ще влезе в мястото, където е било Светая Светих, Друго пророчество казва, че храмът ще се построи наново. Сега, като виждам сбъдването на първото пророчество, аз се смея, радвам и съм изпълнен с надежда, че ще се сбъдне и второто пророчество.

Тъкър Карлсън: Поправка. Това не беше Стената на плача и нямаше субтитри - разбрахте какво казва чрез преводач. "Смея се и се радвам, че Третият храм ще бъде построен." Този човек би трябвало да бъде президент католик, на католическа южноамериканска държава, прекрасната Аржентина. Той беше избран и беше представян на гледащите новините в САЩ като икономист либертарианец, който ще оправи проблемите с дълга и инфлацията, и ще подобри живота на аржентинците. А ето го в Йерусалим да казва, че плаче от радост, защото Третият храм ще бъде построен. Какво е това? Не би трябвало да е в списъка му със задачи. Ако човек управлява толкова сложна и загазила държава като Аржентина, макар и богата, но все пак има много за вършене там, защо ще се занимава да се бори за Израел? Да казва, че жадува за построяването на Третия храм?
Какво се случва тук? Защо по-рано не сме го обсъждали? Например, преди да нахлуем в Иран с войници, които открито заявяват, че го правим, за да построим Третия храм. Защо на останалите не ни е било съобщено това?

Ето един запис, който може би сте виждали и който лично аз не искам да пускаме, защото познавам човека и го харесвам. Но кара човек да се зачуди. Изказване на сегашния министър на войната Пийт Хегсет, бивш служител на "Фокс" и мил човек, от 2018 г. в Йерусалим. За човек, който го познава добре, ще ви кажа, че нямах представа, че има такива конкретни и явно добре информирани възгледи за построяването на Третия храм. Това не се преподава в неделните училища на презвитерианските църкви. Не е нещо, което се обсъжда на вечеря в САЩ. Не е нещо, което се говори в Конгреса или за което говори президентът. Смята се за нещо толкова езотерично и чудато, криптоисторическо и религиозно, дори малко окултно, да не говорим и че "Хабад" е вътре, че никой не говори за него. Обаче ето Пийт Хегсет, един футболист от "Принстън", през 2018 г., който говори по начин, по който показва сериозни знания.

Пийт Хегсет: Днес с Дженифър (съпругата му – бел.прев.) и други имахме възможността да видим Стената на плача на Храмовия хълм, тунелите под стената и една част от Стария град. Човек не може да не съзре чудото пред себе си. Накара ме да се замисля за друго чудо, което се надявам да не ви изглежда твърде далечно. Защото 1917 г. е чудо (Балфурската декларация – бел.прев.), 1948 г. е чудо (провъзгласява се създаването на държавата Израел – бел.прев.), 1967 г. е чудо (Шестдневната война – бел.прев.), 2017 г. и обявяването на Йерусалим за столица също беше чудо. Няма причина да е невъзможно чудото с възстановяването на Храма. Аз и вие не знаем как ще се случи, но знам, че може да се случи.

Тъкър Карлсън: Какво е това? Изказване на сегашния министър на войната, който ръководи войната срещу Иран, в която се сражават хора, казващи, че се бият за построяването на Третия храм. Същият е. Тук човек започва да си мисли, че такова нещо би трябвало да е обсъжда, както и последствията му. А какви са те? Религиозна война? Световна религиозна война? 
Първият ясно изразен ход на американската и израелската армия в този конфликт беше да убият държавния глава на Иран, 86-годишният аятолах Хаменей. Сега той е заменен от своя син, който е още по-антизападно настроен, така че май целта не е била постигната. Никой не помисли, че може да се случи, защото се надпреварваха да обявяват аятолаха за новия Хитлер, след което да обясняват колко се радват на смъртта му. Никой не се запита кога за последно американската армия или тя, съвместно с израелската, е убивала световен религиозен лидер. Мъдро ли е това?

Не е нужно да одобряваме другите религии или да приемаме шиитския ислям, за да кажем, че трябва да помислим, преди да убием 86-годишния му лидер. Това е разбиране, че такова действие може да има последствия върху Съединените щати, Европа и света, но конкретно върху САЩ, защото сме американци, тук са нашите деца и внуци. Какви биха били последствията върху тях, ако убием религиозен водач? Като го убием ще увредим ли иранската структура за командване и управление? Ще спрем ли техните ракети и дронове, ако убием 86-годишен аятолах? Не. Защото той е знаел, че ще бъде убит, очевидно затова не се е криел. Искал е да стане мъченик. Защо? Може би защото е искал религиозна война. Защо го убихме? Може би защото ние искаме религиозна война. Защо бихме го искали? Защо израелците, които ни вкараха в тази война, което, съжалявам, всеки вече признава, биха искали такова нещо? Не знам. Помислете какво би се случило, ако тази война доведе до разрушаването на Купола на Скалата и комплекса Ал-Акса на хълма Мория в Йерусалим. След малко ще обясним как може да се случи. Война, започнала с убийството на лидера на шиитския ислям.

Ето малко числа. В света има общо около 15,5 млн. евреи, около 2,5 млрд. християни и около 2 млрд. мюсюлмани. Каквото и да се случи по-натам, няма да бъде битка между мюсюлманите и евреите, защото два милиарда срещу 15 милиона няма да бъде голяма битка. Ако не бъде озаптено веднага, а може и вече да е късно, вероятно ще бъде религиозна война, каквато описва Линдзи Греъм, между мюсюлмани и християни. И няма да се разиграе в Близкия изток. Да, сегашният конфликт е регионален, но, както отбелязахме в началото, също така е глобален, където всяка голяма сила има интереси. Ще се разиграе по целия свят. В нашите градове.

Ислямът е най-бързорастящата религия в САЩ. Мюсюлманите тук са само около пет милиона, но е най-бързорастящата религия. Това е достатъчно да доведе до неприятности. А Европа? 65 милиона мюсюлмани, а ислямът е втората най-голяма религия във всяка държава и най-бързорастящата. Същото е и в Австралия, и в Нова Зеландия, и в Канада. Какво ще се случи в тези държави? В тези християнски, западни, бели държави? Какво ще се случи там, ако избухне религиозната война, която Линдзи Греъм, израелското правителство и част от нашето правителство искат? Тези държави ще страдат повече от всякога. Възможно е истинската цел тук, просто го изтъквам като вариант, да не са моллите в Иран, а да сме ние. Както е било винаги.
Но не се доверявайте на нас. Ето един конкретен изразителен клип отпреди две години, от август 2024 г., в който един израелски равин, Йозеф Мизрахи, описва как Израел трябва да се възползва от тогавашния конфликт с Иран, който беше по-слабо интензивен от сегашния, за да разруши Купола на Скалата и Ал-Акса.

Йозеф Мизрахи: Ако зависеше от мен, следващия път, когато изпратят стотици ракети, ще изпратя една моя ракета, ще кажа, че е била иранска, и ще я сваля така, че да падне върху Купола. Тогава арабите ще скочат срещу Иран и ще бъде край на проблемите ни. Ще ги накарам да се бият помежду си тези лунатици. Никога не е късно, те са банда страхливци.

Тъкър Карлсън: Да бъде свалена ракета, която да падне върху Купола на Скалата в Ал-Акса, да бъде разрушено всичко на Храмовия хълм и да бъдат обвинени иранците. Това, както го чухте да казва, "ще настрои враговете ни едни срещу други". Ще настрои враговете ни едни срещу други. Дълго време отказваха да признаят, че европейците са враговете, смъртните врагове на израелците. Израелската гледна точка е такава, евентуалните последствия говорят така. Ако описаното се случи в сегашния конфликт, не израелците ще понесат по-голямата част от последствията, а европейците, канадците, австралийците и ние. Също и Русия, защото 20% от нейното население е мюсюлманско. Във всички тези държави ще има големи вълнения и кръвопролития. Може би вече процесът е задвижен, толкова рано във войната.

Да ги обърнем едни срещу други, казва равинът. Как би станало? Много просто. Иран в момента изпраща дронове и ракети към Израел, основно към Тел Авив. Толкова ли е трудно да си представим, че в мъглата на войната една от тези ракети може да удари Купола на Скалата, или поне така да ни кажат? По време на война се въвежда цензура и е трудно да се разбере какво става, виждаме го и днес. Повече или по-малко клипове от войната има днес спрямо вчера? Много по-малко, разбира се, заради цензурата. Цензурират се заснетите клипове на случващото се. Прави се при всеки конфликт.

Всяка война води до въвеждане на определени мерки у дома, далече от бойните действия - цензура и гонения. Цензура и гонения на враговете, реални или въображаеми, враговете на хората, водещи войната, цензуриране на възгледите на тези врагове. В такава среда трудно ще се разбере какво се случва на хиляди километри. Изведнъж комплексът Ал-Акса ще се изпари и ще кажат, че иранците са виновни - като при бомбардирането на болницата в Газа. Било ускорител от ракета на "Хамас". Аз как да разбера като не съм бил там? "Съжаляваме, но вече я няма." Може ли да се случи същото? И още как!
Войници носят нашивки на Третия храм на официалните си униформи. Какво ще се случи, ако стане? Световна религиозна война. Смятаме, че ядрената война ще има тежки последствия. При нея поне оръжията ще свършат бързо и ще има някакви оцелели. Но при поколенческа религиозна война? Това е по-лошо и по-смъртоносно от който и да е вирус. И може да се случи. Хората начело наясно ли са? Някои да. Не изглеждат разтревожени, а трябва. Всички трябва да сме разтревожени и да заявяваме силно: "Не, не можете да го причинявате на света, който се надяваме да завещаем на внуците си."

- Какво се случва в тази война? Трудно се разбира заради цензурата, но има един независим анализатор, Брандън Уайкърт, за когото смятаме, след като изгледахме анализи на един куп хора, че е един от най-информираните хора в Съединените щати, които могат да говорят свободно и публично за случващото се. Не само в общ план, но и в подробности, с разбиране за технологиите, тактиките и стратегиите. Бяхме много впечатлени от него и смятаме, че и вие ще бъдете. Брандън Уайкърт вече се присъединява към нас. Благодаря ти за гостуването.

- Благодаря за поканата. Също и за милите думи.

- Истина са. Не сме се срещали, но отскоро следя анализите ти. При война често изскачат "експерти", хора, които казват, че са наясно с нещата, но въобще не е така. Но твоите анализи...

- Аз съм просто един зубър.

- Бях много впечатлен от разбирането ти на случващото се. Можеш ли набързо и в общ план да ни обясниш къде се намираме днес? Какви са големите развития?

- Едно от тях чухме от министъра на войната, както се нарича сега, Хегсет - че се преминава към други боеприпаси. Твърдението е, че въздушната война досега е била толкова успешна, че вече не е нужно да използват оръжия с голям обсег, например крилати ракети "Томахоук". Сега американските и израелските ВВС ще преминат към набези в Иран с голям брой самолети и бомбардиране на мишени с т.нар. гравитационни бомби, например които използват насочващи системи JDAM, но изискват да си по-близо до целта. Така рискът за нашите пилоти се увеличава експоненциално.

Но искам да изкажа една теория. Мисля, че причината да правим тази промяна е не заради реалността на терен, която е довела до промяна в стратегическото положение на САЩ и Израел. Смятам, че се прави заради изразходени боеприпаси. Ще дам няколко числа за зрителите. Всички знаем за крилатите ракети "Томахоук" още от епохата на Клинтън, когато той нарежда масирани удари с тях след избухването на скандала с Моника Люински. Смята се, че преди войната сме имали 4000 ракети "Томахоук". Започнахме да ги използваме от 2022-23 г. в Украйна, в много по-голяма степен, отколкото се произвеждат. През последните четири дни на този конфликт сме изразходили 400 такива ракети. Изразходваме по 100 на ден, при темпо, което не спада. В бюджета за 2026 г. е заложено закупуването само на 59 нови такива, а ни трябват няколкостотин годишно. Причината да купуваме толкова малко ракети е, че производствената ни база е съсипана и нямаме възможност да подхващаме световна или голяма регионална война, както сме напът да направим.

Смятам, че истинската причина армиите на САЩ и Израел да поемат все по-големи рискове с въздушните удари е, че не могат да си позволят повече да използват сегашните боеприпаси, които вече са сериозно изразходени. Въпросът опира до това кой пръв ще изразходи боеприпасите си. Мисля, че Иран все още има голямо количество и все по-нови ракети. Полк. Роб Мейнъс, който ми е приятел, бивш офицер от ВВС, не е на същото мнение и казва, че иранските ракети не са ефективни и бързо ще свършат. Хегсет каза днес, че Иран изстрелва все по-малко ракети. Но аз мисля, че тези "неефективни" ракети са си много ефективни. Затова и войната продължава, въпреки че сме изразходили далекобойните си боеприпаси, чието предназначение е да защитават нашето население.

Един мой източник, който следи данните в публичното пространство, казва, че изглежда, че самолетоносачът "Ейбрахам Линкълн" ще бъде дислоциран в обсега на противокорабните ракети на Иран. Или САЩ наистина смятат, че сериозно сме занижили иранските способности, или поемаме риск, с цел да приключим войната бързо, преди да изразходим всякакви боеприпаси. Ще го дислоцират вероятно тези дни. Не звучи изненадващо за хора, които внимателно следиха събитията в дните преди конфликта.

- Действащи военни и дори адмирали явно са казвали същото.

- Точно така, вицеадмирал Качър.

- Че нямаме нужните боеприпаси за сериозен конфликт. Казвали са такова нещо, нали?

- Да. Според моята информация, която можете да подлагате на съмнение, миналия петък е дошла заповедта в 15:38 ч. Северноамериканско източно време. Преди това е имало напрегната среща между ген. Дан Кейн, който е избраният от Тръмп председател на Съвета на началник-щабовете... Той беше пенсиониран, но Тръмп го върна на служба, така че е неговият човек. Кейн се е опитал да каже на президента, че нещата няма да се развият както си мислят, че това не е Венецуела, а съвсем различна операция. По някаква причина президентът е решил да пренебрегне най-добрия военен съвет, който е получил, и да продължи по сценарий.

Вицеадмирал Фред Качър, който на практика е адютант на Кейн, е разкрил пред "Ройтерс", доколкото помня, една част от срещата. Въпросът, който хора ме питат, е дали Качър е действал на своя глава, или е изпълнил заповед на Дан Кейн. Високите ешелони на армията са силно разтревожени от последствията от тази операция. Според мен, неизменната бюрокрация отчаяно се опитва да припише вината на политиците. Виждаме, че Марко Рубио пък обвинява самия Израел. Всичко това не говори в подкрепа на твърдението, че печелим войната. Ако беше така, нямаше да хвърчат обвинения.

- Имаш ли информация как е било взето решението да бъде убит иранският държавен глава и главно духовно лице? Никой не иска да повдига въпроса, всички само казват, че е бил най-лошият човек на света и ако човек пита какво ни носи убийството му, му казват, че обича аятоласите и другите тъпотии, които се чуват по "Фокс нюз". Въпросът е важен - как е било взето решението.

- Отново първо ще започна с малко контекст и изясняване на нещата, които знам, за начина на работа в ужасния град Вашингтон, окръг Колумбия. В общи линии изглежда сякаш, че правителството е използвало дипломатическите преговори, за да предизвика у Хаменей лъжливо усещане за сигурност. Тече свещеният месец Рамадан и Хаменей е искал да излезе от скривалището си. Казал си е, че ще има някакъв отдих до понеделник, 2 март. В петък американците са дали знак, че продължават преговорите и Хаменей и другите висши лица са свалили гарда си. В този момент са били изстреляни израелски ракети по един много интересен начин и ще отделя малко време да го опиша.

От F-16 или F-35 изстрелват ракети към близкия Космос над Иран, които след това падат със свръхзвукова скорост и поразяват с точност до милиметър местоположението на Хаменей. Да, изглежда технически впечатляващо, но ключовото е, че САЩ са използвали своята репутация, за да предизвикат лъжливо усещане за сигурност у другата страна. Употребили са дипломатическото ни реноме, убеждавайки другата страна, че ще се водят преговори. Като човек, който харесва Стив Уиткоф, ще кажа, че смятам, че той и вероятно Кушнер са участвали в подвеждането на иранския водач да свали гарда си, за да можем да го убием.

Тъкър, мисля, че са предполагали, че ако отстраним главата на режима, всичко ще се сгромоляса до три дни. Затова и Тръмп не е обърнал внимание на предупрежденията на Дан Кейн, че Централното командване разполага с боеприпаси за осем дни и после ще трябва да взема от Индо-тихоокеанското, което значи криза. Според мен Тръмп е мислил: "Вероятно ще приключим всичко за два-три дни, израелците ще убият Хаменей и всичко ще се нареди." Явно никой не си е направил труда да каже на президента, а можех дори аз да го направя, имам цяла написана книга, че това, което иранците правят в последните 47 години, е да укрепват режима си, така че да преживее сътресения. Затова вече сме четвърти-пети ден от войната, появява се паника и се налага използването на други боеприпаси, защото много бързо ги изразходваме. Затова в Белия дом привикват директорите на оръжейните компании и им казват, че трябва да увеличат производството. Но те ще отговорят, че не могат, защото производствената база е съсипана и върлува корупция.

- Не знам доколко е вярно това, което каза, че дипломацията се е използвала с цел намаляване на бдителността им. Аз чух обратното - че израелците са казвали на всички, че САЩ са знаели за предстоящото покушение. Така Израел е искал да подкопае нашите отношения с партньорите в региона. Не знам доколко е вярно.

- Както казах, очевидно нямам доказателства в подкрепа на тезата си, но ако може да поразмишлявам малко. Смятам за малко вероятно, имайки предвид близките отношения между израелското и американското командване... За Бога, в Пентагона има израелски офицери на постоянна длъжност. Каза ми го наскоро бивш офицер от ЦРУ. Трудно ми е да повярвам, че нашето правителство не е участвало в решенията. Иска да изглежда, че не е, защото се тревожи за политическите и вероятно правни последствия, които ще се проявят след време, защото тази война ще... Както и да е, не вярвам, когато казват, че нямат нищо общо. Смятам, че дори да не сме играли активна роля в бомбардировките, сме били наясно какво е щяло да се случи и сме го подкрепяли.

- Ако е вярно, е едно от най-откачените неща, които са се случвали. Опитваме се да преговаряме за край на войната, която водим срещу Русия.

- Наистина ли е така?

- Именно. Руснаците и иранците не са глупави. Всъщност никой, освен нас, не е глупав. Ние смятаме всички за диваци, които живеят в планината. Само че те са умни и си мислят: "Защо да преговаряме с този преговорен екип, който прави такива неща?" Ето големия ми въпрос: Ами сигурността на САЩ?