Сякаш специалното отношение към Украйна от страна на хората приключи

Някои неща от европейското първенство могат да бъдат хубави показатели за настроенията на Стария континент. 

Вчера Хакан Чалханоглу изведе с капитанската лента своята Турция срещу Грузия в най-зрелищния мач до този момент. Той е роден в Манхайм, Германия. Авторът на първия гол, Мерт Мюлдюр, е роден във Виена, Австрия. Повече от половината от 11-те за Турция са родени в Европа, извън Турция. Все по-малко футболисти от турски произход се съгласяват да играят за страните, в които са родени.

Същото се отнася и за арабските футболисти. Почти няма вече такива с арабски произход в отборите на Франция, Белгия и Холандия. В същото време повечето национали на Мароко и Алжир са родени в Европа. Някой може да каже, че играят за тях, защото не могат да пробият за Франция примерно, което важи за голяма част, но не и за футболисти като Кенан, Марез, Хакими, Боно и т.н. Или пък за същият този Мюлдюр, който със сигурност щеше да е титуляр за Австрия.  Има видима широка кампания в съответните страни, а успехът й показва, че интеграцията в Европа, не е това което някои глобалисти си мислят че е. В момента за Белгия и Франция се съгласяват да играят предимно от футболисти от черна Африка (както добре се вижда). Същото важи и за Швейцария, които доскоро се славеха като "Албания  2". В резултат днес албанци и косовари имат далеч по-сериозни отбори. 

Един сигнал, който може би няма да го разберат либералните среди. Или твърде късно. Този модел не работи както трябва. 
Род Стюърт бе освиркан многократно на свой концерт в Лайпциг, Германия, след като той се опита да развее знамето на Украйна, и след като показа снимка на Зеленски. Горкият Стюарт го кара още на автопилот и може би това ще свали в реалността много изпълнители, които още искат по инерция да генерират популярност от война, загубили тотално всякакви човешки усещания, с които да осъзнаят нелепостта си и промяната на настроенията в Европа. 
Пак в Германия фенове на Сърбия развяваха руски знамена и скандираха Путин, а феновете на Румъния се включиха също със скандиранията за руския президент и то на мача им с Украйна, в който румънците спечелиха със съсипващото 3:0. После се появиха твърдения, че видеото с румънците и скандиранията им е фейк. После се появиха твърдения, в което пък се пояснява, че не фейк, а другите твърдения са фейк. В момента никой не знае кое е фейк и кое не е. Загубихме реалността и все по-трудно ще става да я различаваме.
Но сякаш специалното отношение към Украйна от страна на хората приключи. Не и на политиците и техните верни последователи обаче. 
Турските фенове безпроблемно напълниха най-големия стадион в Германия, 80-хилядния Сигнал Идуна Парк. На всеки му е ясно, че Турция са втори домакин на това първенство, някои казват дори първи, щото дори на мач с Германия феновете им ще са повече. На влизане те масово скандираха "Свобода за Палестина", както го направиха и част от шотландските фенове (вероятно такива на Селтик), както и част от френските, следвайки призива на футболната легенда Ерик Кантона.
Едно време през комунизма мачовете бяха проводник на изразяване на недоволство, на пращане на сигнали, че нещо не е наред. Точно както феновете на източноберлинския Унион спечелиха слава на дисиденти, сега пак на терените се усеща, че има нещо гнило в Европа.
Но засега светът е футбол. Хляб и зрелища. В днешни времена от футбола може да разбереш и да получиш много по-реална представа за случващото се, отколкото от медиите, анализаторите и от политиците. Просто трябва да се заслушаш в тълпата, да погледнеш поведението й, да се вгледаш в дълбочина данните на футболисти и фенове.