Свободата на словото нито е даденост, нито е крайна спирка

Днес на представянето на книгата си Петър Волгин каза, че трябва да се борим за свободата на словото. Това е много важно да бъде осъзнато от всеки един журналист. Свободата на словото нито е даденост, нито е крайна спирка. Тя е всекидневна борба.

Хубаво да се замислим и за похватите на отсрещната страна. Неолибералният мейнстрим подменя съдържанието на посланията като ги примитивизира. Питат те дали си за или против ЕС. Не задълбават върху съдържанието на самия ЕС. Същата работа и с НАТО. За или против. Безусловно. А единствената безусловна подкрепа е в семейството. 

Никога не може да имаш безусловно вричане във вярност в какъвто и да било съюз. Защото тези съюзи са брак по сметка, клуб по интереси. Въпросът не е дали си за идеята да има ЕС. Защото аз категорично твърдя, че трябва да има. Защото нито Западна, нито Източна Европа имат ресурсите на САЩ, Китай, Индия или Русия. Главният въпрос е кой каква полза има от ЕС. 

И тук нещата не опират изобщо само до бакалските сметки колко си в енесъл и колко си получил. Не опира дори само до приетите и пропуснати ползи и вредите. 
Един политико-икономически съюз включва много повече компоненти. Какъв пазар получаваш, дали произвеждаш продукти с висока добавена стойност, какви решения за собствената икономика имаш право да вземаш и съответно какво образование ти е отредено да имаш. 
Преди да влезеш в подобен съюз трябва много внимателно до преговаряш. Защото това е търговия на най-високо ниво. И когато ти не си създадеш условия да бъдеш конкурентноспособен, се превръщаш не просто в суровинен придатък, но  и се обезлюдяващ. 
Същото важи и за военния съюз. Ти не се присъединяваш към него щото съюзника има много танкове и самолети. Това са детинщини. Първо внимателно се замисляш кой е заплаха за сигурността ти.
Според НАТО това е Русия, но мнозинството българи виждат ли в Русия заплаха за сигурността си? Позволете ми да се усъмня. 

Другото важно нещо във военния съюз е дали той повишава собственият ни отбранителна мощност или ни прави още по-зависими. 

За мен политиците трябва да бъдат питани едно основно нещо. Искат ли решенията за България да се вземат вътре в нея или искат да делегират тези правомощия навън. За мен това е най-важният въпрос, от който произтича всичко останало!