Спаси София – морални съдници или политически рекетьори?

 Спаси София – морални съдници или политически рекетьори? 

 Докъде може да стигне лицемерието в политиката?
От години „Спаси София“ се представя като морален стожер, като последната инстанция, която определя кой харчи публичните пари правомерно и кой не. Те винаги са сочели с пръст – кой е корумпиран, кой е некадърен, кой не заслужава общественото доверие. Но днес виждаме, че тези, които се кълняха в „чистота“, в „прозрачност“ и „почтеност“, се оказват в ситуация, която напомня на чиста форма на политически рекет.
Какво показва изтеклият документ?
От него става ясно, че „Спаси София“ изисква от своите представители, заемащи публични постове, да отделят 10% от заплатите си за партията. Тоест, ако си общински съветник или заместник-кмет от „Спаси София“, не само че получаваш сериозна заплата от данъкоплатците, но и си задължен да внесеш „партийната вноска“.
Нека наречем нещата с истинските им имена – това не е доброволно дарение. Това не е морален акт в името на обществото. Това е финансов натиск върху хора, които са стигнали до постовете си благодарение на организацията, а сега са принудени да „връщат“ услуга. Това е модел, който много прилича на схеми, за които „Спаси София“ обвиняваше своите опоненти.
 А къде отива моралът?
Питам се – как така хора, които претендират, че защитават обществения интерес, могат да допуснат подобна практика?
Как така тези, които до вчера раздаваха присъди кой харчи пари законно и кой не, днес налагат върху своите хора нещо, което граничи с политически натиск и корпоративна дисциплина?
 Още по-притеснителен въпрос – защо „Спаси София“ разглежда граждански активисти като опоненти?
Аз не съм политик и никога не съм се месила във вътрешните работи на никоя партия. Винаги съм уважавала правото на хората да изразяват мнението си и да водят политически дебат. Но когато представителите на „Спаси София“ започнат да гледат на независими експерти като на свои врагове, това говори само за едно – арогантност, комплекси и страх от истинска експертност.
Те бяха гражданска организация. Те твърдяха, че идват от същия сектор, в който работя и аз. Те използваха гражданската енергия, за да стигнат до властта. Но вместо да използват тази власт за реални реформи, сега виждаме един типичен пример на партийна йерархия, вътрешен натиск и икономическа зависимост.
Това ли е „новото“ в българската политика?
Ако този модел се затвърди, значи просто сме сменили едни политически играчи с други, но правилата на задкулисието остават същите.
За съжаление, тази история е поредното доказателство, че „новите лица“ не винаги носят „нова политика“. Понякога те просто възпроизвеждат същите схеми, но с други думи и в друга опаковка.
Гражданите не трябва да мълчат пред подобни двойни стандарти.
#СпасиСофия #ДвоенСтандарт #МораленРекет
Линк към източника на информацията в коментарите SafeNews 

Автор: Диана Русинова, фейсбук