София е грозна, защото някой мрази красотата - Войната на „просветените“ срещу цивилизацията

Не съм сигурен, че съм способен да посоча период, в който София се е управлявала прилично и е изглеждала чисто, подредено и вдъхновяващо. В рамките на моя живот, разбира се. Не съм съществувал през 30-те и 40-те години на миналия век, но архивните снимки свидетелстват за красив градски център с представителни сгради и европейска архитектура. Днес това наследство е подложено на терор – от самите обитатели на града, от младежите и клошарите, но и от така наречения елит. Управници, чиновници, инвеститори, строители… Войната срещу класическата красота и естетика има мното измерения. Преди дни разходка по улица „Хан Аспарух“ в центъра на столицата категорично ме убеди, че това не може да продължава така. Впечатляващите някога постройки са надраскани с най-грозните графити, кофите до тях са препълнени, плочките изпочупени, пространството западнало, наоколо е олющено, откъртено, ожулено, умърляно...

Не спаси София и загрози София. И всички участват в инициативата. Обитателите цапат и рушат, управляващите не правят нищо, а градските им пропагандисти се правят, че няма нищо за правене, че всичко върви по мед, масло и велоалеи. Трудно можеше да си представи човек преди няколко години, че българската столица може да се администрира още по-зле, но сякаш точно това се случи. Проблемът обаче не е само в некадърните местни елити. В световен план ставаме свидетели на системен саботаж срещу европейското архитектурно и културно наследство.

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2026 година това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите себе си като просветени космополитни мислители по медии, университети и институции мразят простите и груби маси, презират ограничения и обикновен човек. В действителност днешните интелектуалци водят война с най-красивите и извисени измерения на цивилизацията, в която са имали късмета да се родят. Те оварваряват великолепното наследство на Запада с нагона да унищожат архитектурата, литературата и музиката на мислители и творци, които никога не биха могли дори да доближат. Красивите класически сгради стимулират особено свирепа ярост в малките, празни души на днешните просветени и прогресивни елити.

Безмозъчните български бизнесмени, например, бутат красива стара къща от 20-те години на миналия век и цопват мръсен мутробарок или безлична офис постройка на нейно място, но в техните гадни действия няма идеология. А за образованата класа, красивите сгради са символ на лоша йерархия, на расизъм, колониализъм и империализъм От десетилетия тези хора оскверняват западните градове с чудовищните архкитектурни бесове на брутализма и деконструктивизма. Със садистично удоволствие архитекти, преподаватели и журналисти нагло лъжат, че няма обективна красота и приравняват класическата естетика с дехуманизиращите геометрични агресии на висши вандали като Льо Корбюзие.

Войната срещу красотата отново излезе на преден план – този път в светлината на американската политика. Затъналият във външнополитически грешки Доналд Тръмп поне има чудесна политика за представителните постройки. Той разпореди всички нови сгради на федералното правителство да бъдат издигани в класически архитектурен стил. Тръмп иска да възроди естетиката на най-красивите сгради в САЩ от XVIII и XIX век, вдъхновени от европейската архитектура с корени в Древна Гърция и Древен Рим. Планът е: „Да направим правителствените сгради отново красиви“. Тръмп иска да прекъсне половинвековната доминация на бруталистка и деконструктивистка архитектура, пропагандирана от модернисти и постструктуралисти. От администрацията на президента посочиха, че архитектурните творения на брутализма не са в състояние да предложат „визуално свидетелство за достойнството, силата и стабилността на американското правителство, така както това може да направи класическата и традиционната регионална архитектура“.

Обективната естетическа истина е, че повечето от сградите след Втората световна война са грозни в сравнение с тези преди тях, издържани в класически стил. Има изобилие от примери на снимки „преди и сега“, в които из целия Западен свят виждаме великолепни стари сгради, заменени от квадратни душегубки. Геометрията на една грозна идеология, наместена върху някога красиви градски пространства, будещи вдъхновение и изумление от архитектурния талант на предишни поколения. Планът на Тръмп за възраждане на класическата естетика бе посрещнат подобаващо от либералните медии, които от години водят война с красотата и истината.

„Artnet“ написа: „Идеята на Тръмп да направи „федералните сгради красиви отново“ с изпълнителна заповед напомня фашистката история“.
„Forbes“ изкрещя: „Тъмната страна на архитектурната фантазия на Тръмп“. 
„The Guardian“ си беше „The Guardian“: „Ще направи ли Тръмп архитектурата отново велика? Мрачната история на диктаторския шик“.
„The New Republic“ капсулира либералната патология в легендарно заглавие: „Невежеството и расизма зад дясното желание за „класическа“ архитектура“.
„The New York Times“ се изяви с коментар, в който пише за „MAGA войната срещу архитектурното разнообразие“.

Според лявото издание, Тръмп използва древногръцките колони като оръжие срещу сакралното „дайвърсити“. В случая архитектурното „дайвърсити“ е сурогат за още по-сакралното етническо „дайвърсити“.
Текстът иска да внуши, че класическите сгради са изражение на бялото прервъзходство, а брутализмът е мултикултурализъм. Изправяйки се срещу грозните постройки, Тръмп атакува малцинствата.

Още от автора: Беше ясно, че все някога някой климатичен активист ще изперка сериозно и ще пробва да стори нещо непоправимо.

А пък „Washington Post“ направо пита „какво толкова е великото на фалшивите римските храмове?“ , внушавайки, че по никакъв начин не е възможно класическата естетика да има нов живот и трябва да си остане в ретроградното минало. Журналисти, активисти и архитекти организираха общ фронт срещу класическата архитектура. Те отказват да признаят, че старите сгради са несравнимо по-красиви и вдъхновяващи от техните „дайвърсити“ храмове на посредствеността и стъклената, бетонна арогантност. Западът трябва да е разнообразно неприветлив и стерилен. Да бъде грозен по много начини. Красотата на миналото следва да бъде отречена и изтрита, да няма връзка с това, което е било. Брутализмът убива барока, деконструктивизмът се разправя с готическите арки. Пост-модернистични колонади вместо колонади. Планът на съвременните „просветени елити“ е отблъскващ като архитектурата им. И тук говорим за заместването и разрушаването на старите сгради, за промяната на историческия облик на толкова много места. Разбира се, че извън централните части, наситени с история и архитектура има място за геомертични експерименти, за брутализъм, деконструктивизъм, някъде сигурно има място дори за мутробарок и безобразни офис билдинги. Но съвременните институции и инвеститори сякаш се срамуват, че не са способни да доближат красотата, която предците са създавали и в гнева си желаят да я разрушат.

А хаосът в София специално е комбинация от всичко лошо – безкултурни обитатели и строители, безмислени управляващи и чиновници. Разходете се по улица „Хан Аспарух“. Това красиво някога място в града днес е като местопрестъпление. А извършителите са много.

Еп. 117 на “Културни войни” може да гледате ТУК: