СЛУЧАЯТ 138-мо. Шокиращи факти, за които се мълчи

СЛУЧАЯТ 138-мо
Има теми, по които никой не иска да говори. Такава тема е педофилията. От една страна е омертата на ангажираните в нея, от друга страна е срамът на жертвите. 
Теория на конспирацията ли е, че властите навсякъде на планетата обикновено толерират педофилията като проява на висшата класа, тоест, управляващите. Много са подозренията и въпросите около точно тази овластена педофилия. Рядко обаче властта воайорщината и педофилията са в една тема, какъвто е случаят в 138-мо училище в София. Именно това е пример за овластена педофилия.
Въпреки липсата на информация, нашият екип събра основните въпроси, които редим тук като пъзел, без да спекулираме. Идеята ни е този случай да не бъде покрит и да не се забрави.
Вярно ли е, че директорът на 138-мо преди време е организирал среща с учители и родители по повод счупена врата на тоалетна, където на родителите им е направило впечатление, че директорът е много добре информиран за начина на счупване на вратата? Знаел е подробности, без да е бил свидетел на случая. Това се сторило странно на родителите и след случая започнало да се говори, че явно е знаел подробно, заради камерите.
Което показва, че това е практика на директора - за която не е ясно от кога е - питат родители.
Вярно ли е, че сигналът за директора с камерите е подаден от родител на ученик в 138-мо училище? Родителят обяснил, че детето е забелязало камерите, приличащи на датчици за дим. 
Вярно ли е, и ако да - защо: това, че камерите не са обикновени камери, а са скрити камери. Изглеждат едно към едно като бели датчици, но имат една черна точка в повече (самата камера). Нека юристи да кажат - презумпция ли е това за умишлено престъпление?!
Вярно ли е, че камерите са общо 11 и са поставяни и в мъжките, и в женските тоалетни? Били ли са сложени в общото помещение на тоалетната, а не в отделните клетки? При момчетата обаче в общото помещение, освен мивките, се намират и писоарите. Имали ли са достъп камерите до интимни и хигиенни действия на децата? В момента оправданието на директора е, че са сложени в общо помещение за контрол на децата. На това има ли кой да повярва? Има ли друга негова версия?
Вярно ли е, че кабелът на камерите е добавен, минава по тавана и не прилича на електрически, а е такъв за пренос на данни? Това е направило впечатление и на децата.
Какво има в телефона на директора? Родители и учители не знаят дали са открити някакви педофилски материали и материали с деца в телефона и компютъра му. Но вярно ли е, че се знае за гей приложения, в които се вижда обмяна на снимки? Вярно ли е, че този директор си е търсел мъже, и има свидетелства за класическа гейска комуникация. Да се оправдаваме ли, че питаме?
Къде е бил сложен за съхранение DVR-а със записите от камерите? Вярно ли е, че този DVR е бил само под контрола на директора и в него има хиляди файлове?
Вярно ли е, че камерите са сложени с помощта на фирма? Вярно ли е, че е много вероятно това да се е случило през уикенда или ваканция, за да не е види никой - което говори отново за предумишленост?. Вярно ли е, че има  фактура, издадена на фирма за тези камери? На държавна фирма ли са разноските за камерите? Ще се окаже ли, че директорът е поставил камери, за да гледа децата с пари на родителите им, тоест, на данъкоплатците?
Колко обвинения има Директорът? Едното за незаконно поставяне на камери, другото? Е ли то за притежание на порнографско съдържание? По първото обвинение Директорът ще бъде наказан административно. По второто ще зависи какво се вижда на камерите и има ли интимни части на деца. Извиняваме се пак за въпроса.
Ще зачекнем и тема табу - има ли яснота за сексуалността на Директора? Сигурни сме, че този въпрос засяга много хора. 
Но още повече хора засяга въпросът - е ли политически обвързан Директорът и какъв е неофициалният му статус в политическата и образователната бюрокрация? 
Нашите източници разполагат с неопровержими документални факти по кое време е назначен въпросният директор на 138-мо СУ, който според официалната информация е инсталирал камери в училищните тоалетни. Верен ли е обезпокоителният факт, че въпросните камери са били свързани директно с кабинета и личния телефон на директора?
Какъв човек е директорът и опитва ли се някой да прави оневинителна кампания в полза на заподозрения? Веднага след избухването на скандала, някои се опитаха да заметат историята, публикувайки „свидетелски показания“ в полза на директора.  На 18 декември сайт публикува заглавие: „Учител в 138 СУ в защита на директора: Много добър човек е, правеше ни подаръци на тиймбилдинги“. Разбира се, въпросният учител остава анонимен в публикацията, звучаща като „една жена каза“ или по-скоро като диктувана от някой партиен пиар. 
Ден по-рано партиен официоз публикува обширен материал в защита на невинния според тях директор, посочвайки информация от техни източници (разбира се анонимни). „Часове по-рано източник на „Дневник“ заподозря външна намеса с цел отстраняването на директора, който наскоро е спечелил голям проект…“ Въпросният голям проект е официално обявен от кмета на София Васил Терзиев. Терзиев и кметът на район „Слатина“ Георги Иванов не крият симпатиите си към директора Евтимов, публикувайки многократно снимки и публикации, свързани с него. Разбира се, има много въпросителни как новоизбраният директор на училище в район с кмет на ППДБ получава първо протекции за поста си, а след това и финансиране за огромен проект от кмета на София (от ППДБ). С което и тримата изброени се хвалят многократно публично, представяйки го като огромен успех. 
Възможно ли е точно това назначение на ППДБ да се е случило на непознат на ППДБ човек?
След като в медиите и социалните мрежи се изсипа огромно обществено възмущение спрямо действията на въпросния директор, пропагандната машина на ППДБ смени подхода, променяйки посоката от защитни статии към прехвърляне на топката и разграничаване от директора. Кметът на „Слатина“ и основен спонсор на ДБ и останалите лица от партията побързаха да заявят, че никога не са виждали въпросния директор, въпреки множеството дигитални доказателства за близките им отношения. 
Лъжа ли е на ППДБ: те твърдят, че директорът е назначен по времето на„близката до ГЕРБ“ Ваня Кастрева? Това може да бъде лесно опровергана с факти:
Вярно ли е че Ваня Кастрева и Николай Денков са назначени с една и съща заповед за заместник-министри на образованието на 12.08.2014 година от премиера Георги Близнашки. Остават заместник-министри при второто правителство на Бойко Борисов – при министъра на образованието от квотата на Реформаторския блок Тодор Танев.
В началото на 2016 година Ваня Кастрева е освободена по разпореждане лично на Бойко Борисов, заради скандала с учебните програми. На 02. 02. 2016 година ПИС разпоространява следното съобщение със заглавие: „Премиерът Бойко Борисов освободи заместник-министъра на образованието Ваня Кастрева от заеманата длъжност“. Тогава Кастрева се връща като началник на РУО.  Доказателство за изключителната близост между Николай Денков (ППДБ) и Ваня Кастрева е, че през 2022 година премиерът тогава Николай Денков освобождава началниците на РУО, навършили пенсионна възраст, но не и Ваня Кастрева. Тя остава до 2025, когато министърът на образованието и науката Красимир Вълчев (ГЕРБ) я пенсионира.
Директорът на 138. СУ е назначен на 13.03.2024 година - по време на управлението на кабинета „Денков“, който изпълнява функциите си до 9 април 2024 година. 
Според свидетели директорът е демонстрирал многократно, че е облагодетелстван от отличните протекции на заместник-кмета на район „Слатина“ Благородна Здравкова, с която според запознати са в отлични приятелски отношения. Малко по-късно Здравкова беше назначена в екипа на кмета на София Васил Терзиев. 
* Faktibg .com: “В ситуация, която граничи с откритото насилие над свободата на словото, видяхме как партията, претендираща за „демократични ценности“, мобилизира свои платени агенти да следят и заличават всяка критична информация в интернет. В центъра на този безпрецедентен абсурд са хората от factcheck. bg – ресурс, който би трябвало да служи на истината, но очевидно е превърнат в инструмент за политическа пропаганда и манипулация.
Всеки, дръзнал да напише нещо неудобно за Киро, Лена, Денков или Асен Измамата, е заплашен от моментално „проверяване“ и изтриване на съдържанието. Това не е проверка на фактите, това е чиста цензура. Социалните мрежи, които уж гарантират свободата на изразяване, се превръщат в сцена за спектакъл на манипулацията, където истината и критиката се смазват под тежестта на политически интереси.
Екип МИРЯНИТЕ