С 30% избирателна активност, с тотално опростачаване, пълно безхраберие, никакъв ред... Нормално е да плачат за Живков

Да започнем от това - пичове, демократ съм. Обичам си свободата. Живях в САЩ, Европа, докоснах се до Запада. И искам България да е модерна, свободна държава.

У нас както знаем, основното противопоставяне е "европейски жълтопаветници" срещу "копейки соцносталгици". 

Реването по червеното маршируване под строй хич не ми е по-вкуса, обаче искам да бъда личност, която проучва, гледа и разбира всяка една страна.

И в крайна сметка мога да кажа едно.

Не им се радвам, че не спират да приказват "соца това", "соца онова" и да величаят оная прислуга на ссср. Но ги разбирам.

Разбирам ги, защото се проваляме с демокрацията. И се проваляме жестоко. Представете си, че някой е изпаднал в кома някъде 1987-ма година и се събужда днес. 

В каква България е заспал и в каква се събужда?

- Потрошени улици, носещи безкрайни следи от безкрайни временни закърпвания.

- Грозни графити и драсканици покриват всички сгради наоколо.

- Илюзията за "равенство" се поддържа от това, че всеки може да се запише да учи в НБУ каквото си реши и може да жули смутита от по 20лв. в някой мол. Обаче при тия безкрайни възможности за образование, най-богатите хора в България едвам са изкарали диплома за средно.

- Държавата, която е била доминирана от БКП и сътрудници, сега се доминира от мутри и сътрудници. Ситуацията е същата, няма справедливост. Защото има недосегаеми.

- Медиите са напълно покорени и зависими. На екран липсва свободна журналистика, всичко е ограничено и обслужва нечий интерес. Демек - още от същото.

- Обществото е в културен колапс, населението е изпростяло на н-та степен. Най-посещаваните места са чалготеките и казината.

- Можеш да вземеш кредит от банката и да си купиш апартамент. На по-висока цена от средната за Европа. В новичък квартал, без грам зеленина и с кални, ненаправени улици между наблъсканите тераса до тераса блокове. Или можеш да си купиш хубав апартамент на хубаво място. Само че, цената спрямо Европа остава безумна.

- Навсякъде е задръстване, движението е безумно организирано, само нерви на пътя.

- Полицията продължава да бие и репресира неудобните. 

- Стадиони, паркове, зали, читалища - срутени, зарязани, разпадащи се. Спортът - меко казано колеблив.

- Учениците - масово невъзпитани, нагли, неинформирани. Неспособни да отговарят на елементарни въпроси. С липса на каквато и да е обща култура.

При това положение, как тези хора да видят позитивните промени? Това, че си свободен къде да живееш, какво да учиш? Това, че си свободен и да загърбиш България ако искаш?

Как да се зарадват на тая демокрация, която се ръководи от три огромни, гротескни балона, с лицата на Борисов, Пеевски и Трифонов?
И сега трябва да се вълнуват тия хора, че въпросните гротескни балони са ги повели към новата валута?
Трябва да повярват, че всички унижения, безхаберия, корупция, далавери, чалга и гняс ще изчезнат от догодина, щото хартийката с която плащат, е различна?

Това е, пичове. С 30% избирателна активност, с тотално опростачаване, пълно безхраберие, никакъв ред и дисциплина и никаква култура... Нормално е да плачат за Живков. Нормално е да плачат за ссср. Щото така я направихме тая демокрация, че даже да те пребият в участъка, щото носиш дънки, изглежда по-приемлива алтернатива пред това да гледаш навсякъде ухилената физиономия на Делян Пеевски. И да гледаш как децата ти се губят в риалити реалността. 

Какво предлагам ли? Да протестираме, да се борим. Да изискваме. Да имаме критерии. Да имаме вкус. Да сме по-добри хора. 

Ама какво ли знам аз.... Дайте да си се псуваме на "жълтопаветници" и "копейки" и не забравяйте да купите свещи за погребението на България.

Автор: Тодор Георгиев