Ройтерс: Киев не разполага с достатъчно хора за решаващата битка в Донбас и сменя командването

Украинската армия изпитва сериозен недостиг на личен състав и не разполага с достатъчно хора за широкомащабни настъпателни операции, пише „Ройтерс“ в анализ за предстоящите тежки сражения в Донбас. На фона на постепенното руско настъпление Киев реорганизира командването на ключовите участъци в Донецка област и поверява отбраната на едни от най-известните си полеви командири – Андрий Билецки и Денис Прокопенко. Военни анализатори очакват септември и октомври да се превърнат в едни от най-тежките месеци на фронта през тази година. Руските войски продължават да притискат последния голям украински отбранителен пояс в Донецка област, докато Киев се опитва едновременно да компенсира недостига на войници и да промени начина, по който управлява отбраната. Снимката е архив: 13 ноември 2025 г., Зеленски при войниците в Запорожка област.

Битката за останалата под украински контрол част от Донецка област се очертава като един от най-важните военни етапи на 2026 г. Русия вече контролира повече от 80% от региона, а Славянск и Краматорск са двата най-големи града в Донецка област, които остават в ръцете на Киев. 

За Москва овладяването на целия регион би означавало постигане на една от основните военни цели, поставени от Владимир Путин. За Украйна загубата на Славянск и Краматорск би разрушила гръбнака на отбранителната ѝ система в северната част на Донбас и би създала нова оперативна ситуация на източния фронт. „Ройтерс“ определя предстоящите сражения като потенциално едни от най-значимите за войната през тази година.

Русия притиска „пояса от крепости“

Руските сили постепенно напредват към т.нар. „пояс от градове крепости“, който включва Славянск, Краматорск и Дружковка. По данни, цитирани от „Ройтерс“, руските позиции са на по-малко от 15 километра от Славянск и Краматорск, а двата града са под все по-интензивни удари с дронове и управляеми авиационни бомби.

Само на 8 септември местните власти съобщиха за двама загинали и шестима ранени в Краматорск, а в Славянск – за трима ранени и поражения по жилищни сгради, магазин, административна сграда и инфраструктурен обект.

Институтът за изследване на войната (ISW) отбелязва и засилени руски удари по мостове около Краматорск и инфраструктура в Дружковка, които според анализаторите са част от опит за нарушаване на украинската логистика преди бъдещи настъпателни действия срещу отбранителния пояс. На 8 септември руски източници съобщиха за удар с управляема авиобомба срещу мост над река Казенний Торец северно от Краматорск.

Москва съобщава и за нови териториални придобивки. На 5 септември руското Министерство на отбраната обяви превземането на Куртовка при настъпателни действия по Славянско-Краматорското направление. Няколко дни по-рано руската страна заяви, че е установила контрол и над Никаноровка и Грузское. Независимото потвърждение на подобни съобщения често идва със закъснение.

Самият Путин заяви на 1 септември, че руските войски са заели около 270 квадратни километра в Донецка област само през август и продължават да се придвижват към Славянск и Краматорск. „Ройтерс“ отбелязва, че не е успял независимо да потвърди всички данни, посочени от руския президент.

Киев поверява отбраната на Билецки и Прокопенко

На фона на руския натиск новият украински главнокомандващ Михайло Драпати извършва сериозна реорганизация на командването в Донбас. 43-годишният генерал замени Олександър Сирски през юли и първото му голямо изпитание ще бъде именно отбраната на Донецка област.

Ключовият сектор е поверен на Андрий Билецки, командир на Трети армейски корпус, и Денис Прокопенко, командир на Първи корпус на Националната гвардия „Азов“. Билецки ще отговаря за направлението от Лиман до Краматорск и Константиновка, а Прокопенко – за района на Добропиля и участъците югозападно от града.

Двамата са сред най-разпознаваемите украински полеви командири. Според „Ройтерс“ частите им се смятат за едни от най-дисциплинираните и технологично развити украински формирования. Към новата структура е привлечен и полковник Емил Ишкулов, чийто 11-и армейски корпус отговаря за района на Славянск и Краматорск.

Смяната на командната структура е и опит да се промени начинът на управление на украинската армия. Предшественикът на Драпати, Олександър Сирски, беше критикуван от част от военните анализатори за прекомерна централизация и намеса дори в тактическото управление на отделни участъци. Според Майкъл Кофман от „Карнеги“ Драпати изглежда склонен да предоставя повече свобода на оперативните командири, за да направи отбраната по-координирана.

Септември и октомври могат да донесат най-тежките боеве

Според Кофман именно септември и октомври могат да се окажат месеците с най-интензивни сражения през 2026 г. Причината е не само стремежът на Русия да увеличи натиска преди зимата, но и промяната на условията на бойното поле.

Лошото есенно време намалява ефективността на част от дроновете, които през последните години направиха големите механизирани атаки изключително трудни. При намалена видимост и по-сложни условия за безпилотната авиация руските войски могат отново да опитат да използват по-масирано бронирана техника и механизирани подразделения.

Киев обаче също отчита локални успехи. ISW посочва, че украинските сили са контраатакували около Лиман и на отделни места са възстановили позиции, които по-рано се смятаха за руски. Институтът оценява, че украинската контраофанзива в Донецка, Днепропетровска и Запорожка област през пролетта и лятото е върнала под контрола на Киев над 745 квадратни километра и 26 населени места.

Това показва, че въпреки постепенното приближаване на руската армия към Славянск и Краматорск фронтът не се движи еднопосочно. ISW смята, че Русия все още не е постигнала оперативен пробив към трите основни града от отбранителния пояс и поставя под съмнение възможността Москва да овладее цялата Донецка област до края на годината.

В същото време Киев признава сериозен проблем с недостига на личен състав. „Ройтерс“ отбелязва, че украинската армия не разполага с достатъчно хора за широкомащабни настъпателни операции, а реформата на системата за мобилизация продължава да бъде затруднявана от корупция и лошо управление.

Военната ескалация върви успоредно с новите дипломатически опити на Вашингтон. Посещенията на Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва и Киев през последните дни възобновиха контактите, но засега не доведоха до пробив. Основният нерешен въпрос остава именно Донбас – Киев отказва да изтегли войските си от останалите под негов контрол части на Донецка област, докато Москва продължава да настоява за това.

Източник: “Glasove”