“РАДЕВ МЕЖДУ ЗНАКОВИЯ СИМВОЛ И ПОСЛУШНИЯ ДИПЛОМАТ: ЩЕ ИЗБЕРЕ ЛИ ЗА ВЪНШЕН МИНИСТЪР ЛЕВИЯ ХРИСТОВ ИЛИ ДЕСНИЯ РАЙКОВ С НАВИКА ДА СЕ САМОНАЗНАЧАВА?"

“РАДЕВ МЕЖДУ ЗНАКОВИЯ СИМВОЛ И ПОСЛУШНИЯ ДИПЛОМАТ: ЩЕ ИЗБЕРЕ ЛИ ЗА ВЪНШЕН МИНИСТЪР ЛЕВИЯ ХРИСТОВ ИЛИ ДЕСНИЯ РАЙКОВ С НАВИКА ДА СЕ САМОНАЗНАЧАВА?
 Когато става дума за външния министър на Прогресивна България, изборът на Румен Радев ще е директен сигнал към партньори и опоненти.
 И тук изпъква името на Марин Райков - не само като правоверен  евроатлантик, а като част от добре познатия дипломатически модел на самовъзпроизвеждане. 
  Да припомним: като служебен премиер при Росен Плевнелиев външният министър Райков се предложи за посланик в Париж на служебния премиер Райков и сам се утвърди в тази роля. 
   Затова евентуалният му избор за външен министър ще е връщане към удобния, но съмнителен модел: хора от системата да се въртят вътре в нея, като сами отварят и затварят вратите си.
  Алтернативата - фигура като Иво Христов носи друг риск: това е рязък политически сигнал, който би изкарал България от зоната на комфорт в ЕС и НАТО.
  У тук идва практичният тест, разкриващ реалната политика зад имената. 
  Първо, кой от двамата е най-удобен да прекрати договора на служебния премиер Гюров с Украйна? 
  Трудно е да си представя Марин Райков в такава роля - това би разбило дипломатическата му биография на послушен чиновник, уважаващ само Големия брат. Но не е невъзможно, ако това е цената да се пенсионира като министър.
  Иво Христов много по-естествено влиза в подобен сценарий.
  Второ, кой ще отиде в Брюксел, за да откаже българското участие в 90-милиардния военен еврозаем за Киев?
  Подобен ход изисква конфронтация, не дипломатическо лавиране. 
  Трето, кой ще се осмели да прокара решение да върнем в София прогонените руски дипломати от кабинета на ПП-ДБ, както и да лобира в ЕС за сваляне на санкциите срещу Русия? Райков - почти изключено! Христов - почти сигурно!
  Четвърто, кой ще защитава в Народното събрание ратификацията на спорното българско участие в Съвета за мир на Доналд Тръмп, подписано от премиера Росен Желязков? 
  Решаването на четвъртия казус ще покаже атлантическия лимит на щатския възпитаник Румен Радев. Колкото и да балансира в реториката, обучавания в американския военен колеж "Максуел" едва ли ще посмее да влезе в открито противопоставяне с фигура като Тръмп. Което означава, че по-скоро ще търси външен министър, който да легитимира подобно решение през парламента, отколкото да го блокира.
  И тук изборът се изчиства: Райков е човек на системата, който би търсил формула за съгласие, смекчаване или полягане, докато Христов е фигурата, която може да бъде използвана за открит отказ и политически сигнал.
  Затова дилемата пред Румен Радев не е идеологическа, а инструментална: нужен ли му е външен министър, който да обяснява и изглажда, или човек, който да реже и да поема удари? 
  Истинската дипломация започва там, където някой трябва да каже "да", преглъщайки унижението, както да каже „не“ и да плати цената за това.”