Протестите в Иран отслабват, властите заявиха, че са готови да отговорят при американска атака

Протестите в Иран започват да отслабват след повече от две седмици безредици, твърдят анализатори и местни жители, цитирани от ДПА. Според доклад на базирания в САЩ проект „Критикъл третс проджект“ (Critical Threats Project, CTP) вчера са регистрирани едва седем протеста в шест провинции – рязък спад спрямо миналия четвъртък, когато са били отчетени 156 демонстрации в 27 от общо 31 провинции в страната.

Проектът се осъществява от вашингтонския Институт за изследване на войната (Institute for the Study of War) и Американския предприемачески институт (American Enterprise Institute). Авторите предупреждават, че реалният мащаб на протестната активност остава труден за преценка заради масовото изключване на интернет, което ограничава изтичането на информация от Иран. В доклада се отбелязва и високият брой жертви, като се подчертава, че „равнището на жестокостта може да обезкуражава протестиращите и да намалява интензивността на протестните действия“.

Въпреки уличните вълнения и годините на външен натиск, засега няма признаци на разкол в елита на силите за сигурност на Ислямската република, който би могъл да доведе до крах на властта, пише Ройтерс, като се позовава на двама дипломати, двама правителствени източника в Близкия изток и двама анализатори. Според тях, освен ако протестите и външният натиск не доведат до „дезертьорство“ на върха, елитът – макар и отслабен – вероятно ще се задържи.

Ирано-американският академик и експерт по регионални конфликти и външната политика на САЩ Вали Наср посочва, че многопластовата архитектура на сигурност на Иран – основана на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и паравоенните сили „Басидж“, които заедно наброяват близо един милион души – прави външната принуда без вътрешен разрив изключително трудна. „За да успее подобно нещо, трябва да има тълпи по улиците за много по-дълъг период от време. И трябва да има разпад на държавата. Някои сегменти от държавата, и по-специално силите за сигурност, трябва да дезертират“, казва той.

По данни на ирански служител, цитиран от Ройтерс, около 2000 души са били убити по време на протестите; същият източник обвинява „терористи“ за смъртта на цивилни и служители по сигурността. Преди това правозащитни организации съобщаваха за около 600 жертви. Базираната в САЩ правозащитна група HRANA заявява, че е потвърдила смъртта на 573 души – 503 протестиращи и 69 служители по сигурността – и че над 10 000 души са арестувани. Иран не е обявил официален брой на жертвите, а „Ройтерс“ посочва, че данните не могат да бъдат потвърдени независимо, тъй като комуникациите са прекъснати.

Върховният лидер аятолах Али Хаменей, на 86 години, е преживял няколко подобни вълнения в миналото – това е петото голямо въстание от 2009 г. насам, отбелязва Пол Салем от Института за Близкия изток. Според Алън Еър, бивш американски дипломат и експерт по Иран, протестиращите биха трябвало да натрупат достатъчно инерция, за да преодолеят утвърдените предимства на държавата: мощни институции, значителен електорат, лоялен към клерикалното управление, както и географския и демографски мащаб на страна с около 90 милиона души население.

Анализаторите подчертават, че оцеляването на режима не е равнозначно на стабилност. Ислямската република е изправена пред едно от най-сериозните си изпитания от 1979 г. насам: санкциите тежат върху икономиката без ясен път към възстановяване, страната е под стратегически натиск от Израел и Съединените щати, ядрената ѝ програма е деградирала, а регионалните ѝ съюзни въоръжени групировки от „Оста на съпротивата“ са отслабени от тежки загуби в Ливан, Сирия и Газа. Наср казва, че макар да не смята, че Ислямската република е достигнала „момента на падение“, тя „сега е в ситуация на големи трудности занапред“.

Протестите започнаха на 28 декември като реакция на покачващите се цени, преди да се насочат решително срещу духовното управление, посочва Ройтерс. Същевременно президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно заплаши с отговор заради репресиите на Техеран срещу демонстрациите, като според анализатори това може да е по-скоро тактически ход за изтръгване на отстъпки – включително по ядрената програма – отколкото идеологическа подкрепа за протестите. Американски служител заяви пред Ройтерс, че Тръмп е трябвало да се срещне с висши съветници, за да обсъди варианти за Иран; Техеран съобщи, че поддържа отворена комуникация с Вашингтон. Тръмп заплаши и с 25-процентни мита спрямо всички държави, които търгуват с Иран, като Китай е основният търговски партньор на Техеран. Израелски източник, присъствал на телефонен разговор, каза пред Ройтерс, че израелският премиер Бенямин Нетаняху и държавният секретар на САЩ Марко Рубио са обсъдили възможността за американска намеса в Иран.

На този фон Иран предупреди съседните държави, че ще удари всички американски военни бази на тяхна територия, ако САЩ нападнат Иран, заяви високопоставен ирански представител пред Ройтерс, цитиран от БТА. Трима дипломати уточниха пред агенцията, че някои служители са били посъветвани да напуснат американската военновъздушна база „Ал Удейд“ в Катар до вечерта; един от тях определи това като „промяна в положението“, а не като „заповед за евакуация“.

Не са били забелязани признаци за мащабно преместване на войници от базата, която се намира близо до футболен стадион и търговски център – подобно на ситуацията от миналата година, когато Иран нанесе ракетни удари по база в отговор на американски въздушни удари по ирански ядрени обекти. Към момента няма коментар от посолството на САЩ в Доха, а Министерството на външните работи на Катар отказа да коментира.

Иранските власти обвиниха САЩ и Израел, че подклаждат безредиците, като според Техеран те се извършват от „терористи“. Ройтерс припомня, че САЩ имат сили в целия регион, включително изнесен щаб на Централното командване в „Ал Удейд“ (Катар), щаба на Пети флот в Бахрейн, както и бази в Кувейт, Обединените арабски емирства, Ирак, Саудитска Арабия, Йордания и Турция.

Източници: news.bg, "Ройтерс", БТА