Протестите в Иран ескалират: режимът заплашва с екзекуции, Пахлави призова за национална революция

Протестите в Иран продължават и се разширяват, въпреки масовите репресии, пълното интернет затъмнение и заплахите за смъртни наказания срещу участниците. Властите демонстрират решимост да запазят контрола на всяка цена, докато опозиционни фигури в изгнание призовават за открито сваляне на режима.

От 8 до 9 януари иранските власти наложиха почти пълно прекъсване на интернет и мобилните комуникации в цялата страна. Според правозащитни организации и мониторингови платформи блокадата продължава вече над 36 часа и има за цел да скрие реалния мащаб на насилието.

Въпреки това демонстрации са регистрирани в повече от 100 града в 31-те провинции на страната, включително Техеран, Машхад, Табриз, Кум, Исфахан, Карадж, Шираз, Хамедан, Захедан и Боруджерд. Протестиращи палят огньове, блокират магистрали, удрят тенджери от балконите и скандират антиправителствени лозунги, сред които „Свобода“ и „Смърт за Хаменей“.

Символът на бунта: „Не се страхувам, мъртва съм от 47 години“

Видео от град Боруджерд, в провинция Лорестан, обиколи света и се превърна в символ на сегашната вълна от протести. В кадрите се вижда жена с окървавено лице, която заявява:

„Не се страхувам, мъртва съм от 47 години“ – препратка към периода след Ислямската революция от 1979 г.

Фразата бързо се превърна в нарицателно за жени и мъже, които заявяват, че вече няма какво да губят. За мнозина тя олицетворява крайно отчаяние, преминало в безстрашие, и усещането, че животът под режима отдавна е лишен от достойнство и свобода.

Режимът отговаря с насилие и заплахи

Според иранската правозащитна група HRANA, от началото на протестите на 28 декември са убити най-малко 50 протестиращи и 15 служители на силите за сигурност, а около 2300 души са арестувани. Други организации съобщават за още по-висок брой жертви, включително деца.

Лекари от северозападен Иран свидетелстват за масов приток на ранени протестиращи в болници – с тежки побои, счупени крайници, наранявания на главата и огнестрелни рани. По техни данни само в една болница са приети поне 20 простреляни, петима от които по-късно са починали.

Държавните медии от своя страна излъчиха кадри от погребения на членове на силите за сигурност и обвиниха „въоръжени бунтовници“ и „терористи“ за насилието. Съобщено беше за подпалена общинска сграда в Карадж и за ареста на 100 „въоръжени бунтовници“ в Бахарестан.

Корпусът на гвардейците: „Червена линия“

Корпус на гвардейците на ислямската революция (КСИР) обяви, че защитата на Ислямската република и „постиженията на революцията“ е „червена линия“. В официално изявление Корпусът заяви, че ще защити управленската система и обвини протестиращите в атаки срещу военни и полицейски обекти.

Иранската армия също заяви, че ще „опазва националните интереси, стратегическата инфраструктура и обществената собственост“.

Ръководителят на съдебната власт предупреди, че наказанията за „бунтовниците“ ще бъдат „решителни, максимални и без никаква правна снизходителност“, което беше разтълкувано като подготовка за масови тежки присъди, включително екзекуции.

Хаменей: Западът да не се меси

Върховният лидер Али Хаменей предупреди Запада да не се намесва в протестите и определи демонстрантите като „вандали“ и „саботьори“. В телевизионно обръщение той заяви, че Ислямската република няма да отстъпи и че е изградена „с кръвта на стотици хиляди достойни хора“.

Хаменей отправи остри обвинения към президента на САЩ Доналд Тръмп, заявявайки, че ръцете му са „оцапани с кръвта на повече от хиляда иранци“.

Пахлави призова за сваляне на режима

На този фон Реза Пахлави, син на сваления през 1979 г. шах на Иран, отправи най-радикалния досега призив от иранската опозиция в изгнание. В обръщение в социалната платформа X той призова протестиращите да вземат властта и обяви готовност да се завърне в Иран, за да поведе „национална революция“.

Пахлави призова за обща стачка в ключови сектори – транспорт, петрол, газ и енергетика – и за масово излизане по улиците с национални символи. Той се обърна и към силите за сигурност с призив да саботират „репресивната машина“ на режима.

„Подготвям се да се върна в родината си, за да бъда с вас по време на победата на нашата национална революция“, заяви той, определяйки мащаба на протестите като „великолепен“.

Международни реакции и предупреждения

САЩ заявиха, че следят ситуацията внимателно. Президентът Тръмп предупреди, че Иран е „в голяма беда“ и намекна за възможни военни удари, ако режимът започне масово да убива протестиращи.

Франция, Великобритания и Германия осъдиха убийствата на демонстранти и призоваха иранските власти към сдържаност. Правозащитни организации като Amnesty International и Human Rights Watch заявиха, че силите за сигурност незаконно използват бойно оръжие, метални пелети, сълзотворен газ и масови побои срещу предимно мирни демонстранти.

От икономически бунт към екзистенциална криза

Протестите започнаха заради тежката икономическа криза, рекордната инфлация и сринатия ирански риал, но бързо прераснаха в директни призиви за край на системата, установена след Ислямската революция през 1979 г.

Днес Иран е изправен не просто пред социално недоволство, а пред най-сериозното предизвикателство за режима от протестите през 2022–2023 г., с нарастващ риск от кървава ескалация.

Източници: news.bg, mediapool.bg, NOVA, dnes.dir.bg