Присъствието на Тръмп на срещата на върха на НАТО вече е „успех“, казва германски генерал

Срещата ще бъде съкратена и ще завърши с „много кратко и стегнато“ едностранично изявление, заяви генерал-майор Щефан Шулц.

БЕРЛИН — Обещанието на американския президент Доналд Тръмп, че ще присъства на следващата седмична среща на върха на НАТО в Хага, вече представлява дипломатическа победа, заяви високопоставен германски генерал.

„По информацията, с която разполагаме, президентът Тръмп възнамерява да участва в срещата на върха“, каза генерал-майор Щефан Шулц в четвъртък. „Това само по себе си може да се счита за успех.“

Говорейки на форум, организиран от Германския съвет за външни отношения, Шулц възприе предпазливо оптимистичен тон по отношение на очакванията от срещата.

Той обясни, че събирането на лидерите на алианса ще бъде съкратено — само едно съвместно заседание и „много кратко и стегнато“ изявление, а не традиционното дълго и подробно комюнике.

Но дори и с по-малко думи, залогът остава висок.

Приоритетът на Германия в Хага ще бъде да излъчи послание за единство — и най-вече да гарантира, че всички съюзници, включително САЩ, са твърдо ангажирани с член 5 от договора на НАТО — клаузата за колективна отбрана. „Изключително важно е да изпратим послание за единство и сила“, подчерта Шулц.

Тръмп обаче постави това под съмнение, като по-рано тази година заяви относно ангажимента на САЩ към съюзниците: „Ако не плащат, няма да ги защитавам.“

И въпреки безпокойството в някои столици на алианса относно това как Тръмп може да преформулира НАТО, Шулц омаловажи всякакви притеснения от евентуално изтегляне на САЩ от Европа.

„Нямаме сигнали, че САЩ възнамеряват да намалят ангажимента си към НАТО“, каза той, като подчерта, че американското ядрено възпиране остава „много важно за нас — европейските неядрени държави“.

Истинските дебати по време на срещата ще се водят около военните бюджети.

Генералният секретар Марк Рюте вече подсказа нов ангажимент за разходи от 5% от БВП, разделени на два компонента: 3,5% за традиционни военни разходи и още 1,5% за по-широки стратегически нужди като инфраструктура, гражданска готовност и борба с хибридни заплахи. „Това би включвало инвестиции в укрепване на отбранителния и устойчив капацитет“, обясни Шулц.

Но Шулц ясно подчерта, че само процентите не печелят войни. НАТО вече е определило новите си цели за способности — строго секретни изисквания, които страните членки трябва да постигнат и поддържат, за да могат да изпълняват оперативните планове на алианса — и именно те ще насочват националните решения за военни разходи.

„Наш основен приоритет е изпълнението на целите за способности и подобряване на бойната готовност на Бундесвера“, каза той. Новите цели са „много по-взискателни“ от предишния набор, приет през 2021 г., преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

За да постигне тези цели, Берлин преосмисля модела си за военно набиране.

Министърът на отбраната Борис Писториус си е поставил за цел да набере до 60 000 допълнителни действащи военнослужещи, увеличавайки числеността на Бундесвера до около 260 000. Според предложената рамка — отчасти по шведския модел — 18-годишните младежи ще попълват анкета, оценяваща тяхната готовност и желание да служат.

„Нека бъда ясен“, каза Шулц по време на брифинга, „това няма да е връщане на старото задължително наборно военно обучение — засега“, въпреки че призна, че в страната се води нарастващ дебат по темата.

Не е ясно какво ще се случи, ако не бъдат набрани необходимите войници. Германският депутат от консервативния лагер Томас Ерндл, експерт по отбранителна политика, заяви наскоро пред POLITICO, че „ако нуждите на Бундесвера не бъдат удовлетворени, ще трябва да се въведат задължителни елементи“.

Автор: Крис Лъндей.

Източник: “POLITICO”