Президентът Радев: Големите въпроси пред младите хора на България са дали ще изберат да се реализират като личности и професионалисти в страната ни, или в чужбина

Големите въпроси пред младите хора на България са дали ще изберат да се реализират като личности и професионалисти в страната ни, или в чужбина? Дали освен преследването на личните си цели, амбиции и благополучие, ще бъдат съпричастни към обществено-политическите процеси у нас, или ще ги подминават с безразличие? Дали осъзнават огромната си роля в България през динамичния 21-ви век? 
Тези, които наистина решат да останат тук и да се борят, ще получат огромно предимство, което не могат да намерят никъде другаде – удовлетворението че са допринесли за развитието на своята Родина. Уверен съм, че ако нашите младежи се съсредоточат само върху личното си изграждане и благополучие, несъмнено ще постигнат успех, но той не може да бъде траен за дълъг период, ако всеки избере да постъпи така. Защото лично благополучие не може да просъществува дълго на фона на разпадаща се обществена среда. Нито всеки може да гради оазис само за себе си, който да устои без общите усилия на обществото срещу завихрящите се негативни процеси в публичното пространство. 
Но ако младите хора на България останат непримирими към показната екзекуция на меритокрацията в администрацията и управлението, ако считат за обида към своя интелект езика, който се лее от парламентарната трибуна, процесите, които се развиват в политическото пространство и неговото опростачване, както и амбицията на хора с низки страсти да определят бъдещето им, ако са непримирими към безнаказаната корупция, към кражбата на избори, към задушаването на свободата на словото, към течащия в момента институционален разпад, към безнаказаното насилие, което бързо завладява и улицата, и политиката, то обществената среда и бъдещето на България ще бъдат различни. 
Затова всички ние като общество и държава трябва да проявим решителност, за да не се стига дотам, младите хора днес да трябва да плащат данък утре за това, че в продължение на десетилетия нямаме здрава, силна, устойчива, функционираща държава. Младежите ни ще трябва да плащат и заемите, които се теглят и неизбежно ще се теглят заради растящия дефицит. 
Ако българските младежи имат отворени сетива за всичко това и не останат безразлични, това означава, че има надежда и за тях, и за техните деца, защото ще са усвоили най-важния урок – че най-големият враг пред желаното бъдеще е собствената им апатия и безразличието към обществените недъзи. Че индивидуалното спасение не е изход, че най-важният гарант за личния успех е обединението на всички нас и на енергията на младите хора в името на общия напредък. За образования човек свободата е висша ценност, той гледа и мисли критично, търси решения отвъд ежедневието и трудно подлежи на манипулация, особено от невежи политици. 
Властта може да си върне доверието на младите хора, когато самата тя направи най-трудното и даде личен пример. Когато успее да убеди младите хора, че е чиста в своите намерения, действа от принципни позиции, мисли за общото благо, а не за своя личен интерес и его, тогава и младежта ще повярва на властта. 
За мен беше чест да се срещна със студенти от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и да разговаряме за бъдещето на България.