Полша влезе в НАТО и ЕС години преди България. Въпреки това тя отказва да влиза в Еврозоната

Последното проучване в Полша на тема влизане в Еврозоната: 64,2% ПРОТИВ, 24,5% ЗА. 
-----------------------------------------------------------
Всички сме наясно, че няма тема в България, в която да не се извади "геополитическата карта", тоест една от страните да се опита да дисквалифицира другата служебно, обвинявайки я в обслужаване на "чужди геополитически интереси". Редовен похват както на русофилите, за които всичко, с което не са съгласни е "спуснато от Козяк", така и на атлантиците, за които всеки на чуждо мнение е "платен от Кремъл".  
Тази година ще бъде белязана от въпроса с влизнато на страната ни в Еврозоната - въпрос, който е прекалено важен, за да го оставим да падне жертва на същата безсмислена реторика и обвинения в чужди интереси. Вместо да обсъдим трезво и смислено какви ползи носи или рискове крие това действие. Тъй като, обаче, такива обвинения вече почнаха да се сипят си позволявам да споделя едно от последните проучвания, проведени не къде да е, а в може би най-атлантическата, антируска, проукраинска страна в Европа - Полша. 
Полша влезе в НАТО и ЕС години преди България. Въпреки това тя отказва да влиза в Еврозоната, а към момента 64,2% от населението подкрепя това решение. Как така? Нали уж разделението е простичко - колкото по-голям атлантик си, толкова повече "Европа" искаш за страната ти? И обратното - колкото по-русофил, толкова по-малко искаш интеграция? Как излиза така, че най-атлантическият, антируски народ на континента е категорично против влизането си в Еврозоната? Може би, защото въпросът въобще не е геополитически. Може би, защото светът не е толкова прост, колкото двете шизофренясали крила - и атлантическото, и проруското, ни ги обясняват. Има нюанси, има сложност и има пластове - политически, идеологически, икономически и дори чисто културни.
А ако ви е интересно, ще ви обясня какви са водещите причини за това над половината поляци да са против влизането на страната им в Еврозоната. Аргументите им, впрочем, дори не са икономически. Политически са. 
Преди години Полша избра да поеме по пътя на съвременния, европейски консерватизъм, в опит да запази основите на обществото си - вярата, семейството, националния суверенитет и културната хармония в страната. В следствие на това либералният режим в Брюксел започна дългогодишна, и особено мръсна война срещу Полша. Казвам мръсна, защото се използваха всички възможни средства Полша да бъде наказвана - включително ресори, които не би следвало да имат политическа употреба. И тук стигаме до водещото опасение на повечето поляци: щеше ли страната да удържи на натиска от страна на Брюксел, ако освен всичко друго такъв можеше да бъде оказван и по най-важната линия - паричната? Ако Полша си беше предала фискалната политика на ЕЦБ и, следователно, политическият шантаж можеше да идва не само от Парламента и от Комисията, но и от Франкфурт? 
Почти със сигурност тогава Полша нямаше да успее да удържи и щеше да приеме всички, доказали се в последно време като безумни, настоявания на Брюксел. Щеше, например, да си заличи цялата енергийна система в името на "борбата с промените в климата", както Брюксел настоява от години, точно преди текущата енергийна криза на континента да докаже, че поляците са били прави. А германците - движещият фактор в дългогодишния "Зелен" шантаж над Полша и Европа като цяло, да станат за смях пред целия континент, да капитулират пред енергийните реалности и започнат отново да отварят въглищни мощности.
Поляците осъзнаха това през последната година - че удържайки дългогодишния либерален натиск от страна на Брюксел са им се разминали редица "куршуми" покрай главата. Куршуми в сферата на енергетиката, на миграцията и културата, та до отбраната и международните отношения. Куршуми, които щяха да ги оставят по-уязвими и слаби сега, когато до границите им се води пълномащабна война. А това нямаше да бъде възможно, ако страната си беше предала на ЕЦБ и най-важния елемент от останалата държавност - валутата.  
Давам всичко това като пример - казусът с Еврото е много по-сложен от елементарното разделение "атлантици-русофили" или това кой на коя геополитическа страна симпатизираш. Важно е да казваме това, ако искаме и в България да бъде проведен качествен обществен разговор по тема, както беше проведен многократно в Полша, Чехия и редица други страни от бившия Източен блок.