Политическо паразитиране

В контекста на деленето и сливането на ниво демонстративна в безсрамието си копулация на двете ДПС-та, набутването ни в еврозоната, тотално обезсърчаващи просташки сеири в Народното събрание, свободното падане на държавата и пр. си давам сметка, че не бива даже да се търси взаимовръзката между горните, а техният генезис. 

Първо

Ние, като общество, сме въвлечени в междуособните отношения на няколко посредствени политически фигури (в никой случай личности), създали си кланови структури (с едно - две ЧАСТИЧНИ изключения), заявили ни ги като партии. Нямам предвид конкретни, а всички. 
Знаем и кой култивира тези фигури и защо. Не е тема на настоящите редове.  
Боричкането между въпросните фигури, касае ЕДИНСТВЕНО опазването на властовия им и финансов ресурс. 

Второ

Това боричкане замества изцяло изначалния ангажимент, който те трябва да имат за настоящето и бъдещето на страната и обществото. 
В този смисъл обслужващите им кохорти, прокламирани ни като партии, а по същество кланови структури, се явяват паразитни образувания, а държавата и населението са им просто хабитат с име и граници и хранителна среда. 

Трето

Не е изумително, че настоящите “политически” структури продължават да паразитират, защото “регулировчиците” и коректива на отношенията между управляващи и общество в лицето на медии, анализатори, коментатори, общественици и пр. (в огромната си част) също са отгледани и култивирани от въпросната власт с потенциал на посредствени консуматори - “полипи”. Този “коректив” има едничката цел да ни внуши алиби за състоятелността на въпросната власт. Естествено убеждаването ни от полипите е на същото просташко ниво като самата власт. 

Четвърто

На този фон голяма част от обществото стои и чака някои да “се жертват” и да решат проблема ѝ с управляващите, но без прякото ѝ участие.

Пето

Разбира се, горния абсурд нямаше как да се случи с такава лекота, ако през последните над 30 години въпросната част от обществото ни доброволно не прие да бъде подложена на инжениране и индоктринация до пълното оскотяване.
Може да има шесто, седмо и така до безкрай. Не претендирам, че съм засегнал всички най-важни… 
Къде е проблемът в горепосочените фактори? 
Във време на “експлоадираща промяна” (по Алвин Тофлър) на международния хоризонт с разкъсването на политическия, икономическия и социален познат порядък, властта в България е разголена, че не просто е абдикирала от ангажимента към обществото, но никога не е поемала истински такъв. Тя няма потенциал да поеме такъв ангажимент. 
И най-лошото е, че дори НЕ СЪЗНАВА това! 
Гореспоменатата част от обществото пък е абдикирала от задължението да изисква от властта у нас да си влезе в естествената роля на двигател на държавните, социалните и пр. процеси. Проявява само форма на първосигнални рефлекси без емоция, чувства и мисъл - следствие на оскотяването.
На пръв поглед пълна симбиоза между феодали и примирени крепостници.
Но всяко “щастие” е до време! 
За съжаление проблемите, които се задават касаят и феодалите и крепостните видиотени селяни. Защото след промяната на векторите на властови отношения в света е естествена промяната и на границите на влияние. 
Воглаве с очертанията на хабитата и хранителната среда на властта!

Валентин Кардамски