Политическата система в България: Механизъм на упадъка

През последните 130 години политическият "елит" на България се подбира чрез антиселекция – селектират се по лакейство и корупционна адаптивност. 
Политическият ни "елит" е хибрид между паразит и слуга – покорен пред силните, безмилостен към слабите.
България е завладяна държава, управлявана от престъпници. 
Типичният български политик няма идеологически ценности, а само инстинкт за оцеляване. Той създава зависимости, превръща безпринципността в актив и използва партиите като платформи за достъп до ресурси. Затова селските тарикати циркулират между ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ и БСП – те са взаимозаменяеми части в машината за разпределение на плячката.
Резултатът е очевиден: обществените средства стават частни активи, законите важат избирателно, а гражданите са просто източник на гласове и данъци.
Този модел не е порочен кръг, а спирала към дъното. 
През последните 130 години в България се подбират най-страхливите, алчни и безскрупулни селски тарикати и от тях се изгражда така нареченият български политически "елит". 
Властта не е арена за идеи, а хранилка за лакеи, готови да крадат, лъжат и слугуват на онзи, който държи камшика.
Българската политическа система е блато, в което не оцелява нищо почтено – само паразити, свикнали да смучат от разложението. Това не е случайност, а умишлен подбор. 
Политиката не допуска достойни хора, а селектира безгръбначни мошеници, които превръщат държавата в лична касичка.
Политическият „елит“ е престъпна група – чиято лоялност не е към народа, а към кукловодите.
Корупцията не е грешка в системата, а норма – властта не се печели с идеи, а с лакейство.
Властта е бизнес, а не призвание – политикът в България не е лидер, а изпълнителен директор на корупционни схеми.
Този модел не просто унищожава държавата – той гарантира, че само най-долните ще я управляват. 
Но, дори сред корумпираните плужеците, които са окупирали властта има йерархия. 
На върха стои диригентът с камшик и куфар пълен с компромати. Оркестърът свири химна на селските тарикати, а народът мълчи, защото страхът заглушава съвестта.  
В държава, в която марионетките назначени във властта се избират чрез антиселекция, политическата система прилича на блато, в което не оцелява нищо почтено, а само пиявиците, които знаят как да се хранят от гниенето. 
Алчни, страхливи и безскрупулни, тези селски тарикати не са просто случайни обитатели на системата – те са изкуствено подбраната порода страхливи и алчни, безгръбначни плужеци, създадена да краде, да лъже и да служи на всеки, който държи камшика.
Те нямат гръбнак, нямат съвест, нямат дори собствена сянка, защото винаги стоят в сянката на силните на деня. Вчера са крещели лозунги за една партия, днес се кълнат във вярност на друга, а утре ще предадат и двете за да се наведат пред новите господари. Хамелеони по природа, хиени по поведение, тези селски тарикати не управляват – те разграбват, докато има какво да се краде.
Но всяка глутница страхливи хищници има нужда от господар. И затова е нормално рано или късно да се появяви някой като Пеевски – човекът с веригите, който държи компроматите, с които управлява хиените. 
В държава, която се управлява чрез компромати, властта не се печели с визия, идеи или лидерство. Властта принадлежи на този, който държи най-много мръсни тайни. Той е диригентът на политическия оркестър, в който всяка нота е записана с шантаж, а всяко изпълнение е песен за нова корупционна далавера.
И така, държавата се превърна в разграден обор, в който свинете се избират помежду си, докато народът вече дори не търси справедливост...
Държавата-обор отдавна се е превърнала в пиршество за лешояди. Свинете във властта не ядaт жълъди, а корените на дървото, което ги приютява. А когато то падне, ще остане само пустош – прах, който историята ще разпилее като шепот за изгубеното достойнство.