"Петрохан" – недоверие, отвращение, трус за държавата и дълбока обществена травма

Не, това не е просто криминален случай – и не е такъв още от първия му ден. Новината от 2 февруари за трите трупа в снега пред хижа "Петрохан", последвана от догадки къде ли е техният лидер Ивайло Калушев, докато след седмица той не бе открит мъртъв в кемпера си под "Околчица" заедно с Николай Златков и 15-годишния А. М. – се превърна в някакво зловещо риалити. То обсеби публиката по нездрав начин, бързо напусна пределите на полицейско-прокурорския наратив и заживя свой собствен живот. Веднага етикетиран по "правилния" начин от изпълняващия функциите главен прокурор, случаят "Петрохан" трябваше да предизвика у хората дълбоко отвращение към жертвите, докато пък управляващите се погрижиха същото отношение да се пренесе към политическите им опоненти, нарочени за закрилници на петроханската група рейнджъри.

"Петрохан" нанесе емоционална травма на цялото общество, провокира го по уникален начин и раздели мненията не по обичайните социално-политически линии. Има ли друго събитие, което да се обсъжда така яростно и да се разчепква толкова задълбочено? В първите дни след трагедията беше почти обичайно да чуеш как хора говорят по телефона, вероятно със свои близки, а темата е "Петрохан".

Да не говорим, че заради тази мистерия всеки потребител на социални мрежи се превърна в детектив, а всяка конспирация, дори и най-абсурдната, намира публика и заживява свой собствен живот. Това е случай със земетръсен магнитуд, който може да свали правителство и да доведе до колективна истерия. Впрочем, второто вече се случи. Оттук насетне може да се правят само опити тази истерия да бъде направлявана. И такива има, разбира се, като преследваната цел е преди всичко политическа. "Петрохан" се превърна в основна опорка на предизборната кампания още преди официалното ѝ откриване.

Този ужасяващ барутно-кърваво-конспиративен миш-маш не може да остави никого равнодушен. И едновременно с това вади на показ толкова много проблеми на държава с разпадащи се институции, че чак е плашещо.

Доверието като фундамент на обществото
Българското общество не вярва на институциите си. Това нито е изненада, нито е изцяло по вина на обществото. Тези институции са му дали безкрайно много поводи за недоверие.

Но в този случай се стигна до крайности. С риск да прозвучи прекалено философски – бе засегнат фундаментът, на който се гради цялата организация, наречена общество или държава. Точно толкова е просто – системата функционира въз основа на доверие. Така работят например банките. Така работи цялата структура, с идеята, че когато човек има проблем, той ще се обърне към институциите, а няма да тръгне да го решава по друг начин.

И именно тук е един от големите пробиви. Българското общество не вярва на полицията си, не вярва на прокуратурата си, не вярва на държавата си изобщо. Хората са уверени, че ги лъжат, че има нещо скрито, има нещо заметено. Хората са отвратени от тях.

Защо?
Причините в нашия случай са поне две. На първо място – лъгани са много пъти. И то най-безпардонно.

Втората причина – това, което се е случило с шестимата загинали пред хижата и под връх Околчица, не може да се обясни по логичен начин чрез официалната версия. А хората по принцип имат нужда да си обяснят. В историята "Петрохан" обаче няма нищо логично.

Толкова много въпроси
Налице е насилствена смърт на шестима души, но и до ден днешен няма идея какъв е мотивът. Защо ще правиш ремонти по къщата си, ако си решил три дни след това да се самоубиваш? Защо едните ще се застрелват на хижата, а другите – на Околчица? И защо изобщо да се самоубиват? Три от телата са открити опънати почти по конец, "подредени" едно до друго, но досега няма данни за външно присъствие на мястото.

От какво са били притеснени Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев? Ако не са се самоубили, кой ги уби? И защо? Обяснението – видели са нещо, което не е трябвало, е толкова плоско, че не върши работа даже и на фейсбук следователите. Какво са видели? Ако някой друг ги е убил, защо камерите не са го заснели? Как така има записи от случилото преди кръвопролитието и след избухването на пожара, но е не и от моментите, в които са се случили тези ключови събития?

Ако в хижата е имало други хора, защо няма следи по снега? По въздуха ли са стигнали?

След намирането на първите три трупа, държавата имаше няколко дни да открие Калушев, знаейки, че с него има непълнолетно момче. Как така това се оказа непосилна задача, освен ако просто не е имало такава задача?

Всички тези отговори още се чакат. Но лошото е, че каквото и да кажат разследващите, то ще се приема с недоверие и враждебност. Нека не звучи прекалено, но дори и видео от самоубийството да пуснат, един куп народ ще каже, че е генерирано от изкуствен интелект.

Ангели или демони
И още една причина, също много важна. Не бива да се забравя, че публичният образ на шестимата приживе е бил по-скоро положителен. Та кой не би харесал група ентусиасти, които тренират и се занимават с опазване на природата, докато институциите, призвани да го правят, са колабирали от некомпетентност и корупция? Естествено, всички.

Но това далеч не е всичко. Петроханската група е нестандартна, мерена по стандартите не само на средностастическия българин.

51-годишният Калушев е бил инструктор по гмуркане в пещери, спелеолог и скален катерач. От 2010 до 2023 г. развива проекти за подводни изследвания в Мексико, основател е на будистката общност Sky Dharma (Небесна Дхарма).

Ивайло Иванов, Дечо Илиев и Пламен Статев са известни като хора с високо образование и професионални кариери. Всички те се занимават с екстремни спортове, практикуват будизъм, известни са като рейнджъри.

Иначе казано – у нас има много хора, които или ги познават, или по един или друг начин могат да се идентифицират с тях, с тяхната кауза и борба. Ето защо за тези хора е още по-трудно да повярват на официалната версия. И те имат своите аргументи, къде логични, къде по-скоро емоционални.

Омазване още от самото начало
За българската действителност е правило институциите да действат неадекватно и това май вече не впечатлява никого. В случая "Петрохан" обаче дори в това отношение бяха преминати някои граници. Вместо на спокойно, експертно говорене, от самото начало станахме свидетели на истерични реакции или на криене.

Не е редно главният прокурор (при цялата условност на това легитимен ли е изобщо) да излиза на третия ден от разследването и да хвърля бомби като "педофилска мрежа", да обяснява колко е шокиран и да всява внушения. Знаейки много добре, че именно в институцията, която той ръководи, отлежават сигнали срещу същите хора. И никой не е направил нищо повече от това да ги пъхне в някое чекмедже.

В същото време бе приложена добре отиграната ченгеджийска тактика. Липсата на навременна и достоверна информация да се замества с подхвърляне към медии на "неофициална информация", покрай която се появиха твърденията за "злоупотреби с деца", "секта", "паравоенна организация".

Именно тези внушения се наложиха от политици, определени медии и от групи в социалните мрежи като едва ли не безспорни. И така стана много лесно – вместо разследващите да са под натиск да си изпълнят задълженията, като разкрият и обяснят какво е станало, те се занимават да ни обясняват що за хора са загиналите.

Междувременно големите началници в МВР – министърът и главният секретар – потънаха вдън земя и не казаха буквално и една дума по този случай. Имайки предвид колко добре стоеше Даниел Митов на този пост, може би е по-добре, че си замълча. Но наистина не е нормално висшият професионален ръководител, главният секретар, да не каже една дума. И така държавната реакция бе олицетворена от шокирания Борислав Сарафов, който говори за педофилска мрежа и секта, и от липсващия Даниел Митов.

МВР и службите са били наясно
Само няколко дни по-късно се разбра, че оглавяваните от тях институции дължат много отговори, а не само описание на собствените си емоции.

От 2022 г. датират първите сигнали срещу сочения за лидер на групата "лама" Ивайло Калушев. Подател е Валери Андреев, който е прекарал около 7 години в групата, изпратен там от своята майка София Андреева с идеята да лекува наркозависимостта си. Връща се в България около 2016 г. след разрив с Калушев. Шест години по-късно подава сигнал срещу него. Валери твърди, че Калушев му е посягал сексуално, макар да не говори за насилие. По онова време той е бил 15- годишен, т.е. непълнолетен, но на възраст, на която, поне според закона, може да вземе самостоятелно решение за сексуален акт. Именно този детайл бе използван от някои хора, за да твърдят, че не може да става дума за педофилия. Естествено, те удобно пропускат, че има и други начини за принуда от възрастен към дете и те са описани в закона – например чрез използване на зависимост или надзор и също са престъпление. А и с коя друга дума може да се нарече сексуалният интерес (ако е имало такъв) на мъж около 40-те към 15-годишно момче?

Сигналът на Валери потъва в дебрите на прокуратурата и ГДБОП, но се появява следващ – вече за дейността на самата организация Национална агенция за контрол на защитените територии. Тук вече в историята се намесва и ДАНС, чиито агенти под прикритие като горски служители, са ходили в хижата. И още тогава са констатирали детайли, които обсъждаме днес – например, че живеещите там са били сериозно, но и законно въоръжени. Години по-късно пак ДАНС ще изготви една справка, от която става ясно, че и те са знаели за съмненията за педофилия. Всички материали са изпратени в прокуратурата. И какво се е случило там? Нищо.

Идва 2024 г. и тогава се появяват сигнал от бабата и дядото на дете, оставено при групата на Калушев. Отново за проблема знаят и МВР, и ДАНС, че и агенцията за закрила на детето. След семеен скандал бабата и дядото оттеглят сигнала си, институциите уж започват да работят по темата, но пак не се стига до никъде. Най-общо казано – в продължение на поне 4 години един куп държавни служби са съвсем наясно, че около хората на "Петрохан" има проблеми или поне съмнения за такива. Но не си мърдат пръста.

Какво не знаем?
Ако ще си говорим за публичност, трябва да кажем, че разследването "Петрохан" тече като пробита кофа. Така е още от първите дни, макар че тогава информацията се пускаше неофициално. След това обаче МВР даде две пресконференции по темата като на втората бяха пуснати и голямо количество видеозаписи от камерите на хижата. Какъв е тогава проблемът?

На първо място – информацията се пускаше "на час по лъжичка", което е подозрително, объркващо и дразнещо. И на второ – самите разследващи отказват (а може би и не могат) да изяснят някои ключови моменти, което никак не работи в тяхна полза.

Най-големият въпрос, разбира се, остава този за мотива. Как така петима възрастни мъже внезапно взеха решение да се самоубият? И защо, каква е причината? Разследващите се опитват да убедят, че става дума за духовен лидер, който води последователите си към смърт чрез самоубийство. Но не изглежда самите те да вярват в тази версия.

Едва ли някога ще има категоричен отговор на това. Особено като се има предвид ситуацията, в която се намираме – смесица от подозрения за секта, култ, конспирации и неработещи институции.

Вторият голям въпрос – как може един човек да се простреля два пъти в главата?

Твърди се, че точно това се е случило с Ивайло Иванов, един от загиналите в хижата. Според разследващите той се е прострелял първо под брадата, но куршумът не стигнал до мозъка му, а е излязъл някъде в областта на носа или очите. Нанесъл си е тежки, но не и фатални поражения. Можел да извършва волеви действия, което личи от кръвта в стомаха му, което сочи, че е преглъщал. Вторият изстрел, този в лявото слепооочие, е сложил край на живота му. Но тук има множество неизяснени моменти. Дори да се приеме, че след изстрел в главата един човек няма да изпадне в шок (рядко, но срещано явление), се пита дали се е прострелял повторно, но с лявата ръка след като няма данни да е бил левичар. Или пък някой му е помогнал? Ако да, кой точно?

И накрая – въпросът с появата на Николай Златков. От видеата, разпространени от полицията, се вижда, че той отива в хижата с кемпера заедно с Калушев и 15-годишния А.М. Рано сутринта на следващия ден (1 февруари) Златков тръгва с една от колите към София, за да остави багажа на момичето, което е било с тях в морската къща в с. Българи. Малко след това Калушев тръгва с кемпера към връх Околчица, но камерите не записват връщането на Златков. Ето защо въпросът е как той се е озовал в кемпера и кой е върнал колата в хижата, момент, който е записан от камерите.

Иначе водещата версия на разследващите е ясна – три самоубийства в хижата, две убийства и едно самоубийство в кемпера. Във втория случай внушението е, че стрелял Калушев, макар категорични доказателства в тази насока да не са представяни.

За политическа употреба
Безспорно е, че най-големите щети от тази история понесоха от ПП-ДБ. Това е обяснимо, особено след като се разбра, че столичният кмет Васил Терзиев е бил сред спонсорите на организацията на Калушев. Вярно, Терзиев няма възможностите да провери дали срещу един човек има сигнали за престъпление преди да го финансира, но в политиката това няма значение. Самият той излезе с емоционална позиция, което даде допълнителни аргументи на политическите му противници да го атакуват, че е бил близък с рейнджърите.

В историята е замесен и бившият екоминистър Борислав Сандов, формално част от Зелено движение, което пък беше част от коалицията около ПП, което го прави директно свързан с тази партия по онова време. Той е подписал през 2022 г. рамково споразумение за сътрудничество на МОСВ с организацията на Калушев. Следващият екоминистър – Юлиян Попов, не го е подновил. Попов, който в момента е служебен министър на екологията, обясни в четвъртък:

"Правно този меморандум е напълно необвързващ, но когато имаш един лист хартия, а отдолу е подписът на министъра, и отидеш при кмета на село Гинци – това създава впечатления за прехвърляне на правомощия. Не обвинявам никого за меморандума, така се е случило, но той не е минал надлежно през администрацията на министерството".

ПП-ДБ бяха най-активни в търсене на истината за връзките на МВР и службите с групата на Калушев. В същото време се забеляза странен феномен с привържениците на ПП-ДБ, които се разделиха на две. Едните, които се кълнат в Калушев, още от ден едно лансираха теории за всякакви мафии – от дървена до държавна, които са довели до гибелта на групата. Друга част обаче се дистанцираха, апелирайки – безрезултатно към първата група, за по-трезво отношение към фактите.

Интересна е позицията на ГЕРБ, които, по отношение на този казус, са по-ниски от тревата. Бойко Борисов се удържа да си мълчи и този тактически ход е повече от правилен, защото самото коментиране на трагедията "Петрохан" вече създава обществени асоциации с личността на коментиращия. А това, че ПП-ДБ отнасят негативите така или иначе, вече е "бонус" за Борисов.

Всъщност ИТН - досегашни коалиционни партньори на ГЕРБ, засвидетелствали лоялност към ДПС-Ново начало, изнесоха най-гнусната част от кампанията по очерняне на жертвите от случая "Петрохан" и атаките към ПП-ДБ.

Бъдещето
Най-важното е ще се намерят ли отговорите, които търси разследването, преди всичко за мотива. Най-вероятно не.

А българското общество трябва да си зададе въпроса трябват ли му институции, които си затварят очите пред очевидни нередности. И да поиска най-сетне отговор от поне една от тях – имало ли е в групата агенти на ДАНС. Защото институционалното затваряне на очите за сигнали може да бъде обяснено по два начина – мързел и некомпетентност или чадър. И в двата случая нищо добро не ни чака.