Как цивилната смърт стана такъв проблем

След кървавия концерт в Лас Вегас САЩ дължат на света и най-вече на себе си единен стандарт за избиване на цивилно население – кога, къде и как смъртта е морално оправдана или абсолютно неприемлива.

Поне американските граждани трябва да бъдат наясно с организацията на собственото си погребение и как ще посрещнат задгобния живот. Дали ще ги изпратят по протокола за военни герои – с представителни оркестри, с парадни униформи, със скръбни салюти и с националния флаг върху ковчега. Или ще ги заровят в анонимен гроб, без да поканят и най-близките им. Семейството ще изпрати покойника дистанционно с надеждата, че при аутопсията патоанатомите не са забелязали злокачествения тумор в мозъка му, който удобно би обяснил всичко.

Откога не е съвсем ОК да се пуска кръв на цивилно население? Миналата седмица не беше никакъв проблем, когато САЩ и коалицията им срещу Ислямска държава официално признаха за нови 50 косвени жертви при бомбардировки.

С тях официалният общ брой стигна 735 души, но нито една смърт не е военно престъпление, а само статистически данни. Които дори не се налага да бъдат използвани като цинично оправдание при търсенето на положителен баланс.

{BANNER_ID-3}

Ако досега са избити мирни хора колкото едно село, колко бойци на Лошите трябва да са ликвидирани, за да си е струвало.

Няма такава математика, защото нищо не налага нуждата от нея. Някакви низши същества, които пият мляко от вимето на козите си, измрели по далечните пустини или по чукарите – нямаме време да се занимаваме с тях, защото имаме билети за концерт във Вегас.

Когато обаче във Вегас някой избие 50 души, тогава вече нищо не е наред. Което би трябвало да означава, че концепцията за погребението зависи единствено от мястото.

Ако американец очисти няколко дузини нищонеподозиращи хора в която и да е точка по света, определена еднолично от страната му като нуждаеща се от демокрация – дори няма да научим името на юнака.

Ще ни го кажат само в случай че противовъздушната отбрана на Лошите свали самолета му. А в надгробните слова ще кажат, че е бил доблестен герой, и всички ще извадят чисто белите си носни кърпи.

{ARTICLE_ID-9868}

Когато обаче стрелецът от Вегас Стивън Падок направи абсолютно същото, само че не от самолет и не в която и да е нарочена диктатура по света, а от балкон в собствената си страна – тогава може да съставите цял речник на общественото презрение.

Зъл човек, нечовек, злокобен маниак, психопат, изрод, абсолютното зло - пишете, говорете, този мръсник заслужава всяка една лоша дума от собствения си народ.

Емоциите са разбираеми, но дали думите на същия народ не трябва да са по-премерени. Ако създавате подобен имидж на всеки безразборен убиец – какъв тогава е световният имидж на великата ви страна.

Ако използвате такъв език по всеки ликвидатор на цивилни глави – какво ли говорят за вас по света. Особено по местата, където отвисоко им пускахте тонове метал, замервахте онези долу с бомби с обеднен уран или високо технологично ги избивахте с дронове.

Ако проблемът не са оръжията, а хората, които ги използват – какви тогава са хората, които произвеждат всяка следваща война и не могат един ден без такава.     

Покажете поне една точка в света, където през последните десетилетия беше морален и драматичен проблем американец да избива цивилни. Морален и драматичен до степен, че да поразклати поне малко целия им военно-промишлен комплекс с дебат за оръжията – трябва ли да ги забраним изобщо за използване, или само на наша територия.

Трябва ли да има зони, където пускането на цивилна кръв е безнаказано и морално оправдано.
Трябва ли да има народи, които заслужават да бъдат „унищожени напълно”, защото не са управлявани демократично.
И трябва ли да ни диагностицират с мозъчен тумор, ако не намираме разлики между някои убийци.