Чумата да ги тръшне неверниците

Чумата да ги тръшне неверниците
25-08-2017г.
1
Калин Руменов

Цензура ли е, омерта ли е, но мълчанието след толкова много европейска кръв е необяснимо до степен на нечовешко. Не знам що е, но знам, че най-човешко е след всяка капка някой да се разкайва лично, а друг лично да обвинява.

Къде са гласовете на онези, загубили майки, бащи и деца заради ислямски терористи на европейска земя. Къде са статусите на късметлиите, чийто живот е висял на джихадистки косъм, но някак косъмът е удържал и са се разминали само с охлузвания и уплаха.

Има ги достатъчно тези хора, но сякаш живеят в бункер на мълчанието, който медиите не могат или не искат да открият.

Медиите са заети да конструират профилите на атентаторите – откъде са дошли, къде са минали, как са се депресирали, колко пъти са прочели Корана и кога са се радикализирали.

Разликите са само в несъществените детайли, а профилът е банално еднакъв. Дори отсега можем да го изготвим за следващия терорист, за когото единствено не знаем къде точно ще гръмне или прегази случайните си жертви. 

Психологическият профил на жертвите – той ни е по-важен. Какви бяха тези хора приживе, с какви убеждения, как разсъждаваха за мигрантите – всичко това в момента има повече полезност. Както повече значение има и какво мислят днес техните живи близки.

Искали ли са някога да прегърнат джихадист и да го настанят в своята цивилизация – как намират тази идея, докато мият майка си, за да я поставят в ковчег.

Съжаляват ли и разкайват ли се за наивността си. Ругаят ли тъпите си глави – как допуснахме да бъдем наивни до непоправима глупост.

Чувстват ли се виновни, че заради чутовната си глупост сестра им е взривена в метрото, а брат им е прегазен от кола бомба.

Чувстват ли се използвани – дадохме подслон, храна, пари, джамии построихме, работа им намерихме, а те ни трепят, защото сме неверници.

Къде търсят грешката и намират ли я в себе си. Смъртта, когато е лична, прави ли ги по-малко либерали, искат ли отмъщение за родовата кръв. 

Как ще продължат да живеят – с вина, със срам, с гняв или с все така отворени сърца към арабските търсачи на по-добър живот.

Ако още от първия ден са били против приемането на мигранти, обвиняват ли правителствата си – тъпи копелета, видяхте ли кого доведохте в държавите ни, нали ви предупреждавахме какво ще стане.

Всъщност колко точно европейски правителства паднаха заради промигрантска политика. И колко точно политици загубиха кариерите си заради проваления внос на нова работническа класа, която се оказа джихадистко менте. 

Никой никого не обвинява, никой сам не се разкайва дори когато смъртта наоколо е лична. Това просто не е възможно, защото не е човешко.

Това не са човеци, това действително са неверници, които не могат да бъдат разбрани и обяснени. Които сами си поканиха ислямистката чума и спокойно я наблюдават как сее смърт наоколо, докато дойде ред и за тяхната глава. 

Смъртта буквално е зад всеки ъгъл, а те отричат всичко човешко – дори човешкия страх. Не знам как го правят, но знам, че няма да ги съжалявам, когато чумата ги затрие. Та те не уважаха Живота – живяха го така, сякаш презираха собствения си живот.

 

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.