Тероризмът ни разделя

Тероризмът ни разделя
22-08-2017г.
20
Мария Николаева

От няколко дни тук (бел.ред - във Фейсбук) се вихри отвратителна дискусия за тероризма, статистиката, допустимите жертви и това дали всичко в Европа ни е ок, или все повече ще се страхуваме.

Отвратителна е, защото сме от едната страна на един свят, който се разпада, а сме готови ожесточено да се нападаме и да раздаваме присъди във Фейсбук до степен на пълно умопомрачение.

Не разбирам много от статистика и от сухи данни, защото винаги съм смятала, че зад "десет загинали и сто ранени", например, стоят реални, човешки истории. Знам и това, че по същото време, когато стана атентатът в Барселона, в Индия загинаха над 30 души при влаков инцидент, а други 60 деца умряха в болница, защото им спряха тока на животоподдържащата апаратура.

Но знам и друго - ние просто така сме устроени да виждаме ужас, заплаха и страх в това, което ни засяга.

Доказателство е как медиите в България отразяваме подобни трагедии и фактът, че никога емисия по която и да е телевизия у нас не би започнала с новината за смъртта на 60 деца в Индия. Просто така сме устроени, да гледаме под носа си. Всичко друго е лицемерие и дрънканици на миски за световен мир.

Досега Европа беше безопасно място. Вече не е. Отдавна не е, защото никой не може да ме убеди, че това, което се случва в Лондон, Париж, Барселона, Финландия е процес, който е започнал отсега.

Войната отдавна не се води само в Сирия или друга гореща точка на планетата и в тази война е впрегната цялата манипулативна машина на няколко избрани лидери по света, за които загиналите в тези прекрасни, европейски градове се вписват именно в статистиката и графата "допустим риск".

Никой не може да ме убеди, че Европа изведнъж се е събудила просто така, осъзнавайки, че тероризмът вече ще е част от действителността на хиляди хора. А ние заприличваме точно на онези бабички - оплаквачки по погребенията, които се нареждат на първа линия, за да видят мъртвеца, сякаш да се убедят, че и този път са успели да се измъкнат от смъртта и друг си е отишъл вместо тях.

Това си мислех, докато гледах във Фейсбук десетки пъти един и същи клип с трупове на жертвите от Барселона, споделян от хиляди по света. Но ме е страх и от това, че вместо да ни сплоти, тероризмът ни разделя. И именно тази война според мен ще вземе повече жертви. Световната история вече има много примери за това как се убиваме сами, преди други да успеят да сторят това.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.