Тероризъм на толкова много нива! Жестоко е да правиш благотворителен концерт в памет на жервтите, докато пееш под прозорците на техните семейства и излагаш още хиляди деца на риск.
Но те пък взели мерки за сигурност!
И какво, по дяволите, значи – „завишени мерки за сигурност“!?!?
На първия концерт на Ариана Гранде мерките занижени ли бяха?!
Или никой не е очаквал, че на мащабно събитие в Англия, някой може да се самовзриви.
Ако е така – Европа не е нищо повече от една малка Ариана Гранде, която пее сладки песнички, докато в краката й умират хора.
А ако не е – значи са достатъчно безсилни, за да предотвратят покушения и подобни събития би следвало да се ограничават.
Но не.
„Ние няма да се предадем.“ „Те няма да ни победят.“ „Няма да позволим на страха да спечели.“ А какво? Ще умираме с песен на уста ли?
Поп-културата ни е отнела и инстинкта за самосъхранение.
Книгите за позитивно мислене не са ни казали, че в живота се случват и гадни неща и че само медитация не е достатъчна, за да ги спрем.
Те ни побеждават постоянно. И страхът трябва да ни победи. За да си опазим лозето.
И като за начало, може би да поспрем малко с концертите, а...
Така не показваме колко сме „силни“, защото не сме – и всички „изненадващи“ атентати до този момент го доказаха. Това не показва и колко сме смели, защото между смелост и безрасъдство разликата може да бъде точно няколко секунди и то фатални.
Единственото, което правим е да им създаваме допълнително поле за изява. Да им изпращаме покана за първи ред на концертите.
„Елате ни повече.“, нали... И те идват. А пък ние не знаем откъде са ни дошли.
Сещам се за един от свидетелите на атаката в Лондон, който каза „не се изплаших, защото не вярвах, че се случва наистина.“ Европа и тя така. Не й се вярва! Все още...
Много наивно, прекалено мейнстрийм, твърде поп е – да избереш да отидеш на концерт на Ариана Гранде пред това да си останеш на сигурно вкъщи (то и това вече колко е сигурно).
Концерти и атентати. Това е програмата. Не купувайте билети.
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.