В името на богиня Демокраси – унищожете и тази страна

И без това милиони от тях ще умрат от глад - защо тогава не съкратим мъките на стомашно-чревния им тракт, като поръсим отгоре с тонове метал.

Правителството им отпуска по 10 зърна ориз дневно, които те си разпределят за три ядения. Заради недохранване всички севернокорейци са развили скорбут, който вече е в толкова напреднала фаза, че се лекува единствено с чудодейните ни бомби.

Имаме божественото право да ги пуснем и да извършим евтаназия за благото на корейското дебело черво, защото сме по-добрата, по-свободната и по-умната част от човечеството. А те са малки скапани жълти човечета, които живеят отвъд 38-ия паралел и го правят непоносимо зле.

Никога не сме им ходили на гости, защото не ни канят, и никога не сме виждали жив севернокореец, понеже много-много не обикалят по света.

Нищо не знаем за тях, освен че си броят зърната ориз като златни дукати, постригват се по вождистки ексцентрично и ползват автовишка, за да се качат на фризьорския стол. Но истински свободната преса твърди, че животът им е диктаторски ад и по този въпрос много отдавна няма две мнения.

Със същата достоверност и също толкова обективно може да се твърди и обратното, но я покажете поне един, който да го твърди. Ако все пак такъв се извъди, ще да е платен агитатор на диктаторски режими или банален шизофреник. Понеже много добре се знае що за стока всъщност е тази страна. Откъде се знае ли – не ставайте мнителни, та това го знаят всички, които следят сериозните свободни медии.    

Северна Корея е ядрено змийско гнездо и то трябва да бъде разтурено до корен. Ако не ударим ние, по-качествената част от човечеството - тогава ще ударят те и после ще задължат всички оцелели да се постригват като Ким Чен Ун.

За какъв, по дяволите, се мисли този, че се носи така и изисква същото от населението си. Да беше някакъв колониален потомък, който поритва във Висшата лига за поне 100 000 паунда седмично, но той управлява страна от нещастници, стискащи по 10 зърна ориз в шепата. 

Нормално ли е хора с толкова лош естетически вкус да имат ядрено оръжие. Ми, не е нормално и нещо трябва да се направи. И точно сега моментът е много подходящ - истински свободната преса години наред се грижеше и поливаше отвратителния имидж на тази страна, за която вече никой няма да съжалява, ако бъде разтурена.

Разбирате ли, дали с нашите бомби, или без тях – там по-зле не може да стане.

Но по-добре със сигурност може да бъде. Защото освен демократичните блага има и хуманитарен ефект. Ако избием, тоест, ако спасим от ефекта на скорбута 5 милиона промити стомаси и мозъци, автоматично ще се увеличат с около 25 % хранителните дажби на всички останали. Та това вече са близо 13 зърна ориз на ден – знаете ли какво означават те за хора, задължавани по пет пъти на ден да вият на умряло за непрежалимия вожд Ким Ир Сен.

Просто няма начин да ги оставим да продължат така своя жалък живот. Нищо, че  на никого не пречат, че си стоят вкъщи, че не досаждат на света с присъствието си, ядат каквото си произведат и почукват някакви железа, въобразявайки си строителство на ракети.

Нищо, че не са нападнали или обкръжили никого – нали могат да го направят един ден. В нашия свободен свят отдавна не е важно кой какво е правил досега, по-важно е кой какво евентуално може да направи. Важното е кой е посочен, предопределен или направо набеден, че би използвал ядрено оръжие, а не кой за първи и последен път в историята вече го е пробвал.

И за всичко това огромна е заслугата на свободната преса, четена от по-добрата част от човечеството. Според нейните критерии е чутовен скандал, когато от устата на един кандидат за президент излезе, че иска да чука парясница. Но когато същият човек после стане президент и почне да ръси как ще разгони мамицата на цели държави -  това вече е държавническа молитва за транснационална демокрация.

Така вече може, това вече не е лудост, това си е жива положителна еволюция – от мръсотии зад гърба на чужда жена към милитъри оргии в чужда страна.

За Бога и в името на богинята Демокраси – унищожете тези севернокорейски досадници, Mr. President.  Те и без това ще измрат от глад – има ли тогава значение от какво точно ще пукнат.