Една грешна жичка и…бум!

Една грешна жичка и…бум!
12-03-2017г.
45
Милена Янинска

Вярата е важна. И Божиите хора са свети и достойни за уважение и поклон. Един отец бе пропъден след години на служба и принос към своите съграждани. В него те видяха предател на своята вяра и сигурност.

И стана сложно. И се разделихме отново на два лагера. И започна война.

И както се прекланям пред представителите на вярата, така си давам и сметка, че ВИНАГИ, когато църквата се намеси с дела и започне да размахва пръст кое е добро и лошо, и вземе да демонстрира Божията воля – стават неприятности.

Църквата в ролята си на институция е доказала своята неспособност да задава благоприятни посоки в обществото. Намесата на църквата и хората на Бога в делата на държавата винаги са били пагубни, а последствията крайни и злощастни.

Днес – християнството е намерило своето смирение в това да съществува, без да владее и влияе, но вижте какво става с арабските страни – религията изживява възхода на кървавата самозабрава и тласка света към унищожение. В името на Бог.

В името на Бог се върши само добро. Но в интерпретациите на човека, доброто има много форми и лица.

И като стесним тези мащаби до малкото Белене с отец Кортензи, отново получаваме онова уравнение, което води до размирици.

Обяснете ми защо човек на Бога е свидетел как цяла една държава се изправя срещу вълната от пришълци със страх и гняв. Вижда как малки градчета въстават срещу семейства от емигранти. Това не е просто неприемане и неодобрение, това е категоричен отказ, непримирим отпор срещу нашествениците от изтока – основателен или не – не е това въпросът – важното е, че настроенията са такива и са явни!

И в техния контекст и въпреки тях, отецът решава самосиндикално да бъде добър Божи човек и да приюти друговерци. Това само по себе си наистина е достойно за поклон. Но! Защо избира да всее раздор в мирно градче, което до онзи ден му е целувало ръцете и е вярвало в светостта му? Или пък отец Кортензи се е надявал да използва именно това доверие към себе си, за да бъде последван в своето дело.

И тук – един не по-малко важен въпрос - защо избира това дело – в бедна страна с милиони нуждаещи се, се с гладни, болни и бездомни – защо не избира да бъде пристан за тях, а дава покрив на чужди? Така изглежда отстрани и до голяма степен е така.

Когато един малък свещеник реши да се справи с най-големия световен проблем на местна почва – разбира ЗАЩО НЕ Е ТОЛКОВА ПРОСТО.

Отец Кортензи също така не даде никакво обяснение за проповедите си с интересни сценки, включващи насилие и оръжия. Възможно е да са просто артистични прояви в разчупена проповед, но ... извадени от контекста, тези снимки изглеждат плашещо и обяснението беше необходимо.

И затова мисля, че църквата не бива да излиза от ограниченията на храма и молитвата. Защото работата с душите и вменяването на добро и зло е точно толкова фина и опасна, колкото и тази на сапьора.

Една грешна жичка и всичко отива по дяволите. А нали уж към Бога се стремим...

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.