f ЕU ck - в кръвта, синята европейска

Запазете спокойствие и демонстрирайте самочувствие, дори арогантност, дори вулгарност. Да ти го начукаме, госпожо високоскоростна Европа, в кръвта, в синята европейската.

Малки сме, бедни сме и с какви ли не малформации по европейско рождение, но поне горди можем да бъдем. Иначе ще е обикновен човешки позор да сме най-страхливите и в без това толкова страхливия Европейски съюз.

Обуздайте първоначалния хленч „г-жо Европа, на коя скорост ни оставяш и как ще я караме занапред”.

На високомерието трябва да се отговори с гордост, на пренебрежието - с презрение, на рафинирания цинизъм – с балканска псувня.

Ако не го направим, ще си останем човешко месо, работна ръка, пазарна ниша за преоценена стока. И никой няма да ни засвидетелства уважение, след като самите ние нямаме потребност от него.

Сами сме приели и ката ден си повтаряме, че сме незначителни, окъсани и увредени, че един живот няма да ни стигне, за да включим на най-висока предавка.

Нека други да карат европейския влак – това не е пропусната възможност за нас. Но в никакъв случай не трябва да бъде и възможност за ново унижение. 

На политкоректен език може и да се нарича „Европа на две скорости”, но на жаргон звучи като – от днес ние, самопровъзгласената европейска аристокрация, ще управляваме влака и ще казваме кое как да става по време на пътуването. Всички останали сте НИКОИ и никога не трябва да го забравяте.

Нямаме проблем с това – толкова сме малки и бедни, че какъв проблем да имаме. Ако сме обаче малко от малко горди, се налага да кажем – правете каквото искате, с всичко ще се съобразим, но в нашето купе ще се чува нашата дума и ничия друга.  

Сами ще определяме дали да се пуши, дали ще пускаме педали и бежанци, дали ще има смъртно наказание. И ще преценяваме всичко това според както ни харесва и както се разберем помежду си. А не според вносни щампи – това е модерно и европейско, другото е варварско и балканско.

И още нещо – сами ще интегрираме циганската махала по добре изпитаните наши рецепти. Сами ще определяме границите на човешките права дори да ни е все тая, че в затворите условията са нечовешки и на трима убийци се пада да пикаят в една кофа.

Навън може да сме никои, но в нашето купе не искаме никой да ни поучава как да живеем. Достатъчно се водихме по чуждия акъл и все повече откриваме, че за някои неща сме били изначално по-умни. Особено за хуманитарни идотии като „Елате, милиони африкански младежи, щото бягате от война”.

Откриваме също, че с чисто новия ни повишен холестерол някой ще си купи нова кола. А с предстоящия ни инфаркт едно неприлично красиво момиче ще бъде заведено на неприлично скъпо място – едва ли, за да върши особено прилични неща. Това е съвсем порядъчно и нормално в днешния цивилизован свят.

Не е нормално обаче, че същият този свят налага да подкрепяме търговски санкции срещу Русия, от които въобще нямаме интерес – нито търговски, нито политически. А дори не си и помисляме за санкции срещу западни търговски компании, които третират Източна Европа като девета дупка потребители.

В името на свободния пазар и на демократичните ценности ще ядем и ще ползваме преоценени стоки, докато не върнем Крим на Украйна.

Тези компании ни считат за потребителски боклук, който съответно заслужава боклук -  не защото не печелят недостатъчно, а защото спечеленото никога не е достатъчно. Ако бяха хора, щяхме да ги наричаме алчни копелдаци.

 Но те са уважавани компании, зад тях стоят уважавани държави и всъщност оптимизират разходите си с цел повишаване на печалбите.

Звучи къде къде по-приятно, както звучи „Европа на две скорости”.