ПРъДПРАЗНИЧНО

Да разсмееш някого е трудна задача. А да разсмееш българите с думи – граничи с утопията. Но Ангел Еленков- Аци го прави. Непрестанно. Той е писател и един (да не кажем единствен) от най-добрите комедийни сценаристи в държавата.

Докато някой някъде наоколо хейтва и мрънка, Аци в този момент измисля и дори казва нещо, което ще ви разплаче от смях.

Lentata.com днес публикува нов текст от Аци. Предпразничен. И не съвсем...

***

 Едно момче с поддържани вежди и виолетова риза изнесе вегетарианска проповед в една от телевизиите. Повод за поканата му в медията се оказа проява на вегетарианския съюз пред НДК, където членовете плискаха изкуствена кръв със свински маски на главите.

Според думите му се оказа, че месоядните не сме просто – месоядни, а убийци осъществяващи „свински геноцид“.

От това изказване се сетих за случай от тридесетте години, с една моя баба, останала вдовица, която помолила съседа да заколи по празниците прасето й. Мъжът, вече достатъчно почерпен с вино /вероятно осъществил геноцид над местните лозя/, боднал огромното прасе, явно не достатъчно професионално така, че то с ножа във врата хукнало от кочината и побягнало към близкия баир.

Нито тя, вече на възраст, нито той, подпийналият, не успели да догонят ранения шопар. Отчаяла се баба ми, цяла година хранила прасето, а сега…

Сипала на комшията ракийка, затюхкали се двамата, щото в гората имало бая вълци и чакали тая зима. Изпратила го после и тръгнала по съседски да се оплаква на жените, какво и се е случило.

Когато се прибрала привечер, заварила шопара с ножа във врата. Върнал се в кочината, бежанеца. Примирен. Готов за „геноцида“.

 И аз обичам свинско месце, да ми се... и садиста. Ама кой ти дава спокойно да си хапнеш.

 Оня ден, седя си пред телевизора с поднос ядене в скута, хапвам си, и що да видя – морска костенурка снася яйца на плажа. Отврат, рекох си!...

И, тъкмо да сменя канала, оказа се, че не е морска костенурка, която снася яйца на плажа, а мистер Астор,  плюе топчета пинг понг, пред група развеселени деца.

Знаете ли, това с телевизията и отвратителните неща по нея, доста спират апетита. Да, наистина, не е зор да ядеш пред телевизора, но, все пак, господа – телевизионери, недейте точно по обяд да пускате реклами с дамски превръзки, за крем против гъбички на краката, и хапчета при пърдене…

Примерно - ядеш си ти филия с лютеница и изведнъж – „Тези превръзки поемат менструацията ви, както филия хляб – лютеница!“.

Или – папкаш си скромно свинско каре с гъбки и изведнъж от телевизора – „Гъбите имат гадна смрад, намажете ги с нашият крем - бешамел, и завинаги намразете – печурките!..“...

Но, най-отчайващото е, когато си седнал да гледаш за хиляден път –  „Сам вкъщи - три“, положил уютно в скута си купичка с боб и наденица, топнал пръсти в бурканчето с люти чушки и чесън, и тъкмо малкият домашен самотник, героят от филма, е извадил окото на поредния бандит –  хуква реклама – „Надува ви се корема, ядете боб с наденица, люти чушлета с чесън, сиренце, хлебец, биричка, и мрак!...Вие сте самоубиец, изпийте нашата химия и ще спрете да пърдите в тролейбуса!..“...

А, ти - панически търсиш дистанционното, намираш го под още непърдящия си гъз и се опитваш да смениш канала, с блажните чеснови пръстета, от лютите чушлета...и… изобщо...

Не ми давайте хапчета против пърдене в този нежен неделен следобед, искам хапче - цианкалий, да се свършва с тази мъка, наречена - живот!