На познатите – всичко. На непознатите – колкото нищо.

На познатите – всичко. На непознатите – колкото нищо.
25-09-2016г.
41
Екатерина Дачкова

Родена съм в съвсем, съвсем обикновено семейство – никой не е бил замесен в политиката, никой не е бил на висока позиция в обществото, всичко живо е блъскало цял живот за едното оцеляване. 

На мен се падна честта да се боря съвсем сама за професионално развитие.  

"Боря", каква красива дума, нали?

Здравей, наивно аз!  

Имам да ти казвам някои неща...

Крайно време е да спреш да се пънеш, като магаре на мост, щото мостът е български и като такъв, той е стар, гнил и с дупки. Тесен е и не побира всички – само познатите и познатите на познатите. 

Та, къде се буташ, ти, никому неизвестна?  

Къде си тръгнала да се сравняваш, ти, непознатата неопитна с познатите неопитни?

И още нещо – спри да се стараеш, спри да се изтискваш докрай, спри да се самокритикуваш постоянно! Просто спри. Нямаш шанс за работа. Нямаш шанс за надежда.

Докато непознатите мечтаят, познатите живеят техните мечти.  

Най-вбесяващото от всичко е, че те дори не са молили, не са искали, не са се борили за позициите, които заемат – на тях просто им се предлага, поднася им се на тепсия. Отварят им устите, пускат им смляната храна, а от тях се иска просто да глътнат храната. 

После тия същите си придават важности или скромности.  

Ако се перчат, се перчат, като петли, нищо, че са най-обикновени пуйки – гълтат без да дъвчат. Ако са скромни, скромността звучи така –   "мен само ме препоръчаха, а останалото вече си зависи от мен, ако не ставам, няма да ме задържат".  Както казва един приятел – "интересно, но факт!"

Познанствата и връзкарството се предават по полов път, по приятелски път и по роднински –            ако не си нечия любовница, съпруга, приятелка, дъщеря, братовчедка, позната на правилния човек, даже на правилниТЕ хора, нямаш шанс да работиш това, което искаш.

В най-позитивния и добър случай – ще те поизползват да свършиш малко работа. Това е.  

А в теб ще остане да живее завинаги вечният комплекс – ами, ако... 

Методът е ясен – на познатите – всичко. На непознатите – колкото нищо.

Обаче аз не се задоволявам с колкото нищо, предпочитам абсолютното нищо. 

По-добре е да си напълно гладен, отколкото наполовина сит, защото иначе все ще имаш усещането, че имаш шанс да се нахраниш.

И преди да сте ме изяли жива – в целия текст говоря за НЕкадърните, НЕможещите и НЕзаслужилите.  

И да – аз съм поредния мрънкач, защото не ми остана нищо друго.

Защо написах това – защото непознатите пишем, колкото нищо.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.