Слугинажът. Или кой работи срещу България?

Защо българските политици, общественици, журналисти и анализатори се правят, че не разбират и не желаят да разберат причините за британското решение за излизане от ЕС.

Първо, защото изобщо не са чели мотивите и аргументите на кампанията за изход. И си позволяват само плоски лъжи и евтина пропаганда, тип „Фараж и Джонсън са лъжливи кретени и излъгаха горките тъпи британци“. И пускат всякакви ококорени кухи лейки с политическото познание и опит на чехълче, но с претенцията на титани на европейската политическа мисъл, да бълбукат жизнерадостно по телевизорите, колко е важна европейската интеграция за европейската интеграция.

Второ, защото са гузни. Защото почти религиозният им проект „Обединена Европа“, под формата на Съединени европейски щати получи силен шамар. Получи отказ. Видя се безсилието на брюкселските чиновници и местните им прислужници.

Затова и нашите папагали наричат 17 410 742 гласували за изход британци тъпи, необразовани, селяни, ксенофоби, наивници, кретени, болни от луда крава. Много демократично и много европейско, няма що. Показва истинското им, криво от злоба лице.

Пак да повторим – седемнадесет милиона четиристотин и десет хиляди седемстотин четиридесет и двама британци гласуваха за изход.    

Трето, защото думата суверенитет ги дразни. Защото са свикнали да не го защитават. Така са дресирани. Суверенитетът за тях е нещо чуждо, плашещо, което не разбират. Не желаят дори да използват тази дума, за да не им се карат „чужденците“ и посолствата. За партиите от „мейнстриима“(по Плевнелиев), за грантовите хопове и пропагандатори думите „национален суверенитет“ са заменени императивно с „европейски ценности“. Така като по време на прехода замениха думите „национален интерес“ с „членство в ЕС“.

Защото гореизброените са грижливо отгледани и внимателно обгрижвани лакеи. С ясно изразен слугински манталитет. По време на преговорите за членство в ЕС бяха презрително наричани в Брюксел – „Йес-мени“. Преговорите го показаха. Резултатите от тях са видими – и в селското стопанство. И в енергетиката. Не ме оставя подозрението, че безгръбначните плазмодии, които водиха преговорите претупаха угодно нещата, които трябваше да защитят и ощетиха българите, като в замяна получиха следната сделка – от Брюксел да се правят, че не виждат как се използват в България европейските фондове. От същите тези апологети на „европейските ценности“.

Голяма част, от които са безвъзвратно прахосани и потънали в нечии джобове. С тези пари можеше да се помогне на много българи да са независими, да развият свои устойчив малък бизнес, в сферата на селското стопанство, като зеленчукопроизводство и животновъдство, а получихме в резултат латифундисти, които управляват огромни латифундии. От по 1.1 млн. декара. Един милион декара.

Затова нашенските клакьори обичат брюкселските бюрократи и те им отвръщат със същата перверзна любов.

Пример – „АЕЦ Козлодуй“. Централата беше затворена излишно, здрава и работеща, българска, изплатила се, правеща евтин ток. А беше предадена и затворена. Спечелиха неясни енергийни лобита, свързани с френските интереси в ЕС и нашенските тарикати, нашибали перки на старо, та да трепят птиците по Черноморието. Или монтирали фотоволтаици, които отчитат 25-часов работен ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Сякаш над тях слънцето не залязва, винаги е в 12.00 на обяд, безоблачно е и това им дава 25-ти час производство повече. И всичко това с мощност повече от нов ядрен реактор. Който ние плащаме, разбира се, по десетократно по-високите „зелени“ цени.

Нима от Брюксел не се виждат тези тежки злоупотреби? Хайде бе? А, ако не се виждат, толкова по-зле. Прочее, Гърция и милиардите потънали там, са още по-ярък пример за тежка политическа брюкселска корупция, ама и нашите евро-тарикати не се дават.

Колко пъти чухте България, в лицето на „европейските политици“ да заплаши с налагане на вето на някакво важно решение, за да си гарантира свой важен интерес? Пример от скоро – имаше сделка с Камерън, да чухте България да заплаши с вето, ако не бъде гарантиран някакъв наш интерес?

Да речем, ако в Сърбия и Македония, нашият национален интерес не бъде гарантиран от Комисията и от Съвета при преговорите за присъединяване на тези държави, ние да заявим, че ще наложим вето по някакъв важен за останалите въпрос. И по този начин да ги принудим да запазят конкретния наш интерес. Не сте и няма да чуете. Сещате ли се защо е така? Защото нашите евро-федералисти само мяукат по тези въпроси. И се снишават. Добре са се научили.

Не се лъжете, в ЕС системните партии – ЕНП, С/Д, АЛДЕ работят заедно. Плътно заедно. Което ще рече, че по повечето въпроси ГЕРБ, БСП, ДПС и РБ гласуват плътно заедно. Ето защо всички те са „ЗА“ федерацията. „ЗА“ запазването на това статукво.

Замисляли ли сте се защо прехвалените брюкселски демократи нямат против да целуват в уста номенклатурни търтеи и комунистически функционери? Тези, които до вчера хвалеха комунизЪма, тези, които завършиха висши партийни школи в СССР-е, а днес са първи атлантици?

Защо приеха тази мимикрия, членове на БКП да ни учат на демокрация и европейски ценности? Ако сте забравили - клетвите и рапортите на комунистите и комсомолците обещаваха вярност и борба до смърт на комунизма и партията.

След 89-та същите се събудиха пламенни „евро-атлантици“ с европейски ценности. Те са угодни на Юнкер и компания. Държат ги на верижка. Къса. Казват им „хоп“ и нашите комунист-атлантици правят „хоп“.

Радват им се в Брюксел на слугинския манталитет. Върши им работа. Гледат покровителствено, от високо, с умиление и презрение как български президент, при първата си реч пред ЕП, говори на чужд език. Сякаш кандидатства за преводач.

Един английски владетел, едни френски, германски, полски, един унгарски президент никога няма да говорят на чужд език. Няма да рапортуват бодряшки по този унизителен начин. По комсомолски. Защото имат национално самочувствие и усещане за национално достойнство.

Прочее, твърди се че г-н Плевнелиев е бил пламенен и активен комсомолски функционер. Не зная дали е вярно, но не съм го чул нито веднъж да опровергае това твърдение. И го виждам да рапортува с истински комсомолски плам. Днес на английски в Брюксел. Вероятно, ако не се беше случила 89-та, щеше по същия бодър начин да рапортува в Москва. На руски.

Всички тези български политици, общественици, анализатори, протестъри и прочее имат своите „началници“. Не се срамуват, че имат друг „началник“ извън суверенния български народ, данъкоплатец и работодател. Което е срамен отказ от суверенитет. Срамен отказ от суверенитет. Повтарят като папагали брюкселските „бисери“. Вчера на приятеля Дейвид, днес на класната Ангела. Това е ясно изразен слугински манталитет. Да чакаш указания и инструкции, вчера от Москва, днес от Брюксел. И да си налягаш парцалките. В замяна да си разиграваш коня на дребно. Дребно за европейски мащаб.

Не очаквайте от тези хора да защитават българския национален суверенитет и интерес. Те винаги ще се държат за пеша (за да не пиша за друго) на европейските началници, защото осъзнават слугинското си поведение, манталитет, място и роля. А дори слугата не обича да му навират в лицето слугинажа му. Затова се дразнят от резултата.

Резултатът уби основното им оправдание. Основното им прикритие. А именно – че федерализацията на Европа, превръщането на ЕС в над-национална държава, прехвърлянето на все повече и повече национални правомощия и отговорност в Брюксел е еднопосочен път, единствен път. Разби им мита за необратимостта на федерализацията и безгрешността на брюкселските чиновници.

Затова се дразнят толкова много. Сянката изчезна, лицемерието бе разкрито, промяната е неизбежна.