Паметта vs. политическата наглост. Кое ще победи?

Най-големият грях на България едва ли някога ще бъде изкупен. Или простен. Черната страница в и без това не особено цветната ни история е написана със сълзите на около 360 000 български граждани от турски произход.

През лятото на 1989 г. те са принудени насилствено да изоставят домовете си и да заминат в Турция.

Инициатор на „Голямата екскурзия“, разбира се, е Тодор Живков - същият, който си приписва спасяването на българските евреи, погубва съзнателно българските турци.
България не е понесла никакви санкции за най-голямото изселване в Европа след Втората световна война.

Няма наказани за разбиването на стотици хиляди семейства; за обезлюдените селища и изоставените къщи; за децата, които се събуждат на непознато място с ново име; за мъжете и жените, които са впрегнати като добитък да теглят каруци с покъщнината си; за възрастните хора, които губят правото да издъхнат в домовете си; за цивилните граждани, убити заради желанието да останат в родината си.
Вчера отбелязахме годишнина от Възродителния процес срещу българските турци.

Вчера БСП, част от демократична република България, поднесе цветя пред паметника на комунистическия лидер Тодор Живков.

Вчера за пореден път тя показа, че стотиците разрушени човешки съдби ще си останат просто статистика.
Помнете.

Колективната памет е единственото по-силно нещо от политическата наглост.