Турско синьо.

Оформи се на пръв поглед смайващо невероятна коалиция, която яростно защитава турските икономически и политически интереси в България. Нещо като коалиция "Туркофили". Обединява политически организации, които иначе твърдят, че не си говорят. Трите турски партии - ДПС, ДОСТ, НПСД, ДСБ, Протестна мрежа. Всички тези политически организации са ПРОТИВ прекратяването на изборните фалшификации в Турция и ЗА запазване на турското политическо влияние в България.

Към днешна дата турските политически интереси простичко могат да се формулират така - запазване на всяка цена на гласуването в стотици секции, никнещи във всяка будка и външен клозет из Анадола. Запазване на практиката турската държава да агитира, да организира и да провежда тези избори. Да събира и подкарва под строй т.нар. "изселници", организирани от турските агенти на влияние, известни като изселнически организации. Този модел на тежка зависимост и принуда за гласуване бе копиран в последствие от Местан, при нашествието на ДПС в циганските махали в България.

Доказателствата за това, че Турция организира тези избори са безброй. Включително има съдебни решения за касиране на мандати на ДПС, след наши жалби за изборни злоупотреби в Турция. Доказали сме го. Това се знае от години. Повтаряли сме го стотици пъти.

Българската политическа класа си прави тежки оглушки през цялото това време.

Примиряваше се с тези изборни фалшификации. С тези изборни измами. С тази явна, груба, брутална намеса във вътрешните ни работи. Най-често мотива на турско-сините за тяхната подкрепа е "тези гласове не влияят много, избират само трима, четирима депутати". Браво. Образец за либерализъм. Само трима депутати, избирали, не е болка за умиране, а?

Що за наглост? И един глас да е фалшив, не би трябвало да бъде допускан. Да не говорим, че за да бъде избрано правителството на Орешарски, срещу което толкова подскачаха същите, които днес държат про-турската линия, беше необходим прословутия "Златен пръст". Но ако не бяха гласовете от Турция, този пръст нямаше да е достатъчен. Нямаше да има правителство на Орешарски.    

Турко-синята коалиция бе оглавена, волю не волю, Росен Плевнелиев. Ветото му е в защита на турските политически интереси в България. Застрашава националната сигурност на Република България, защото отново отваря вратата за недопустимата турска намеса във вътрешните ни работи. Странно поведение за главнокомандващ на българската армия, нали?

Ветото му цели да преодолее решението, което спира тази намеса. И за да бъде легендирана тази про-турска политика, бе измислена фалшивата драма "избирателни права на българите в чужбина". Бяха мобилизирани либерално-сините туркофили тип "Протестна мрежа". Тяхната "туркофилия" поне е лесно обяснима - просто е продукт, реакция на патологичната им русофобия. А русофобията им е леко казано жалка и смешна, а и тежко лицемерна, като се има предвид, че произхода, образованието, средата на повечето "активисти" са тежко и базово номенклатурно-комунистически. Както се казва, активно се нагаждат към новото време. Винаги в служба на някое посолство. Руско, турско, американско, все едно.

Затова и бяха мобилизирани всички анализатори, коментатори, бивши посланици и прочее знамена на либерализма, туркофилията и русофобията. За да оправдаят про-турската тематична коалиция. Колко смешно и колко жалко, тези хора явно не четат анализите на основателя на ДСБ, г-н Иван Костов. Там турската заплаха е формулирана и разпозната безпогрешно. И описана блестящо.

Да попитам, твърди ли някой, че българите в Охрид са по-малко българи, от Българите в Гент? Обяснявам. В Гент, Белгия, може да се разкрие секция за български избори, защото белгийската държава го позволява. В Охрид, Македония не може, защото местната държава не го допуска. Същата е ситуацията в Босилеград, в Цариброд, Република Сърбия. Държавата не разрешава откриването на секции извън дипломатически и консулски представителства. Точка.

Тоест, отварянето на вратичката за откриване на секции извън дипломатически и консулски представителства създава неравенство между българските граждани в чужбина, заради разпоредбите на местните законодателства. А избирателното прави би трябвало да е РАВНО. За всички български граждани в чужбина. Трябва ли да напомням, че българските граждани в Сърбия и Македония се борят, за да възстановят гражданството си? Че не са извън България по свое желание и своя воля? За разлика от сънародниците ни, които доброволно са избрали да живеят зад граница?

Моите уважения и симпатии, към всички наши сънародници, принудени да живеят зад граница по икономически причини. Тези от тях, които изпращат пари на своите близки имат основание да се вълнуват от изборите в България и да искат да гласуват. Защото участват във формирането на държавния бюджет. И да, извън всякакво съмнение, всеки един българин, където и да се намира, е важен за Отечеството. И трябва да се върне. 

Но да не се лъжем, далеч не всички сънародници имат каквото и да е било намерение да се връщат в Отечеството. Достатъчно е да се погледне как кръщават децата си. Достатъчно е да се погледне колко от тях записват децата си на уроци по български език. Колко от тях смятат следващото им поколение да е българско. Е, имат ли основание тези хора да решават как ще се формира българския държавен бюджет? Не, нямат.

Да не говорим какъв е европейският пример по темата. Колко от държавите-членки разрешават изобщо гласуване на свои граждани в чужбина, а и колко от тях пък изобщо разрешават разкриване на секции извън своите дипломатически и консулски представителства.

И още един красноречив и показателен пример. Броят на българите в чужбина, гласували на референдума за електронното гласуване. 

Затова драмата с гласуването в чужбина е фалшива и измислена. Тя е прикритието, тя е легендата, оправданието на нелепия политически Франкенщайн - турско синята коалиция между ДПС, ДСБ, ДОСТ, НПСД, Протестна мрежа, оглавена от Росен Плевнелиев и защитаваща недопустимата и опасна намеса на съседна Турция във вътрешните работи на Отечеството.