Бил съм на циганска сватба и, честно казано, беше много интересно преживяване. Като ги изкъпеш и облечеш, вярно леко кичозно, но все пак добре, се оказва, че много от циганките направо си стават. Имаше и водещ, а един от поздравите направо ме изкърти с еклектиката си: „Майката на Исус поздравява Чарли от Виетнамските общежития!” Направи ми обаче впечатление и нещо друго. Докато майката на младоженката обикаляше сред гостите с една чаша да вдигат наздравици и те сътветно й даваха пликове с пари, тя веднага ги подаваше на един тип зад нея, който ги отваряше, малко недискретно ги броеше веднага пред всички и записваше сумата в един тефтер. Казах си „циганска му работа”, но все пак ми стана интересно защо точно така се процедира – някаква мангасарска традиция ли е, какво ли... Поразпитах и истината се оказа доста по-прозаична и нямаща нищо общо с романтиката на „табора, който отлита към небето”. Просто майката на младоженката взела заем от хората на Киро Японеца (не знам защо тя и дали от рода на младоженеца са помагали) и сега негов човек описва подаръците от гостите – около 200, с които са си го върне с лихвите.
За това се сетих покрай новината от последните дни, че хората, вече бели и понякога синеоки българи, масово теглят кредити, за да платят абитуриентските балове на децата си. И си казах: Ето това вече си е циганска работа, ама умножена по три! Защото майката на булката със сигурност си е направила сметката, че с парите от тия 200 гости, ще си плати масрафа, че може и нещо отгоре за остане. А пък това да дадеш луди пари за рокля или костюм, които повече едва ли някога ще облечеш, за фризура незнам при кого си там, за някаква лимузина – това си е направо... Аз на моя абитуриентски бал – много отдавна – отидох пеша и не бях единственият. А сега идиотчетата явно го считат за върховно унижение ако отидеш с мерцедес S класа, а съученикът ти се уреди с Ролс Ройс Фантом.
Първо, не знам що за човек трябва да си да заробиш родителите си да ти изплащат с години някакъв скапан абитуриентски бал, и то не самия бал, ами лиготиите. Самите родители са си за бой, че им се връзват на акъла на лекенцата, а не им бият два шамара през ушите и ги пратят да поработят малко да видят как се изкарват пари и да помислят дали след това ще си купуват тоалети за по няколко хиляди за едно носене.
Италианците имат един лаф – „Българска работа!”