АД НА КОЛЕЛА.

Прибирам се от работа вечерта на 5-и май от Слатина в посока ж.к. Изток с тролей 4. В тролея сме не повече от 10-15 човека.

Минавайки покрай „Арена Армеец” разбирам, че е имало някакво събитие, защото има хиляди хора, пръснати навсякъде. Тролеят спира и вратите се отварят.

И започва откачено блъскане на нахлуващи "хора". Който е влязъл пръв, скача по седалките и пази места за познати. За няколко секунди всеки квадратен сантиметър от пода беше зает.

Но българинът е упорит и тролеят продължава да се пълни, докато ние се компресираме максимално.

Когато вече всички, които имахме "късмета" да сме вътре, се бяхме превърнали в пастърма, минаха още 2-3 минути, докато се затворят вратите, защото все се намираше някой да опита някакси да влезе.

Тролеят тръгна и малко преди моята спирка, попитах дали има шанс да се стигне до вратата, но всеки го беше страх да помръдне, за да не изгуби ценната позиция, която е завоювал.

Единственото хубаво нещо от ситуацията, беше едно много красиво русо момиче, което беше пред мен. Каза, че и тя трябва да слиза, но изглежда невъзможно.  

До спирката даже бяха стигнали пеша хора от Армеец, които май се надяваха да избегнат блъскането. Но никой не слезе, така че стана само по-зле. Та останахме с нея премазани, с надеждата да слезем на Плиска, което е следващата спирка. Всички около нас бяха наясно, че искаме да слезем. Въпреки това на спирката се наложи да изблъсквам хора, за да мина, защото никой не искаше да слезе. Даже чух неща от сорта на "с операция на крака съм".

А да, забравих да кажа, че около 80% от пътниците бяха пенсионери.

Всеки от които си мисли, че има повече привилегии от другите.

Затова се прибягваше и до жокери, като оперирани крака.

Все тая, слязах някак си. Момичето даже ми каза "победихме", което не беше далеч от истината, защото си беше като на война.

Не ми навреди по никакъв начин случката, не се оплаквам.

Просто ме накара да се замисля. За хората.

В какви се превръщат за глупави причини. Закъде бързаха всички тези стари хора?

Има тролей през 10 минути. Разбирам да валеше, но времето беше супер. Искаше ми се още на „Арена Армеец” да бях слязал и да се бях прибрал пеша, но нямах време за реакция. Всички запушиха вратите, преди да разбера какво се случва.

Но можеше да е и много по-зле. Като например да го нямаше красивото момиче...

***

Автор: Мартин Николов