Тя е нашето наказание

Тя е нашето наказание
01-05-2016г.
53
Ева Истаткова

Сигурно знаете историята на Содом и Гомор. Градовете, за които пише в Библията, че са били унищожени от Божия гняв.

Содом и Гомор са синоними за неразкаялия се грях.

Содом и Гомор са равни на разврат, порок и престъпление срещу природата.

Содом и Гомор са заличени от света, като наказание.

Но сега ние живеем в повече от Содом и Гомор. И нашето наказание е по-страшно от това просто да бъдем заличени от лицето на земята.

Жената на снимката е нашето истинско наказание.

Тя отдавна вече не е пример за греха ни. Грехът наоколо е ежедневие, баналност.

Жената, голата, омазана в шоколад, ближеща себе си, хвалеща се с тази „фотосесия”, пускаща статус във Фейсбук „чувствам се развълнувана” не е пример за развалата на ценностите ни. Не е някаква си курва. Не е просто онова, от което трябва да се срамуваме или да сочим с пръст.

Тя е всичко, което заслужаваме.

И го казвам с всичката жестокост на тоя факт.

Ние заслужаваме Джулиана Гани, точно толкова силиконова, точно толкова джукеста, неумна, необразована и нахална. Точно толкова меркантилна.

Ние заслужаваме нейния великденски статус, който гласи – „Старта на Великдена е в кеш;))” и се вижда снимка на шарени великденски яйца, затрупани от банкноти.

Поведението й не е възмутително. Глупостта й не е шокираща. Безпричиността и безсмислието на тия като нея, не са изненадващи.

Всичко това е ЗАКОНОМЕРНО.

То даже е дължимо. Дължи се на нашия грях, страх и безхарактерност. Дължи се единствено на слабоволието ни да направим живота си нормален. Да изискваме тази нормалност и от околните.

Ние пуснахме бесовете на порока и дяволите на меркантилността да вилнеят около нас. Високомерно или с подигравка  регистрирахме тяхното идване. Но не се  противопоставихме. Не ги спряхме.

Ако бяхме нормално общество, Джулиана Гани трябваше да се срамува някъде в ъгъла. Така, както Николета, и куп други, азисоподражаващи.

Само че те покълнаха наоколо като бурени и плевели. Ние трябваше да ги отскубнем.

Но не го направихме.

Казвахме си, ние не сме като тях. Те са прости, тъпи и нямат морал.

А ние сме друго. И, докато се успокоявахме с това, те се настаняваха в живота ни наоколо.

Ние не защитихме територията на нормалността. Отчуждихме се от нападението на пошлите.

И загубихме.

Много съжалявам.

Но загубихме, а сега сме принудени просто да живеем с тях.

Не като тях, защото те имат слава, пари и неоснователно, но категорично чувство за значимост.

А ние нямаме нормалност, нямаме пари, нямаме смисъл и всъщност вече нямаме достойнство. Защото делим живота с момичето от снимката.

Тя е омазана в шоколад и се забавлява от това.

Ние сме омазани в собствената си вина.

И тепърва ще страдаме.

Понеже не се научихме, че доброто и животът трябва да се отстояват. Не с възмущение във Фейсбук. А с характер.

Тя е нашето наказание, защото никой не посмя да й удари шамар. Публично.

Беше ни някак неудобно.

Не ни стискаше да го направим, нали?

***

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.